Завита с одеало на звезди
сънувам странни сънища...
Магията от мен вземи
И облечи ме в друга дреха-
от коруба 
костенурчена...
Да ходя бавно,
че омръзна ми да бързам...
Усмивките са кратки
Тишината дълга е...
Вземи това 
от изгрева 
до залеза забързан

Някой прекалява!

софи?

забавноо ее...вижте го )))

sekirata Wonder Дела Раи от блогови сараи

За Новата 2019-а пожелание: здраве, защото е ценно, късмет, защото е рядък, любов, защото е красива и всичко, което си пожелаеш!

Ще се опитам да обясня защо.
Един дето разговарял с ангели, разказва че те много завиждат на земните материални хора. Искали и те да разберат творението с всичките си осезания.
А като хората се стремят да им подражават възвисено, това си е изморително :-)))
И си мечтаят за коруба на костенурка за да се насладят бавно на красотата с ангелско въображение. От изгрев, до залез.
Благодаря за стихчето и ти желая костенурчест слънчев уикенд :-)

П. Като гледам вечната заземеност на някои писувщих се сетих за разни четива, но се усмихнах пак от филма „Майкъл“ с Джон Траволта :-)