ИЗНЕНАДА

 

Намерих старо портмоне

с банкноти няколко и лична карта.

Разгледах го секунда-две,

разбрах, че е на някоя си Марта.

 

И на въпросния адрес,

когато позвъних й казах: - Ето,

тъй както се разхождах днес,

намерих го и връщам портмонето.

 

А тя с очудени очи

така ме втренчено изгледа.

Тя искаше да провери

дали не съм човек с повреда.

 

И изведнъж се строполи

пред мен от изненадата внезапна –

как тъй намерени пари

предавам ги и няма да ги лапна.

 

Наместо нужното добро

направих грешка непростима.

Сега със счупено ребро

се чуди колко странни хора има.

Ако на мен ни върнат портмонето, не бих реагирала така, а искрено ще се зарадвам - не толкова на самото портмоне, колкото на добрината, честността и коректността на човека.
Прекрасно си го стихосплел!
Поздравления!

Ааа, и на теб ти се отдава сатирата...
Ти си на ред! (Щото обичам да чета и да се уча)

Има, има! Да се надяваме!

Дано да сте прав.