Всяка от ведите съдържа:


Риг Веда

Сама Веда

Яджур Веда

Атхарва Веда

Упаведи



Самхита – химни и молитви.
Брахмана – трактат, кореспондиращ с дадената самхита, съдържащ правилата за извършване на жертвоприношенията и ритуалите.
Араняка – текстове, в допълнение на брахманите, които предлагат различни обяснения на ритуалите.
Упанишади – текстове, описващи пътя на познанието, разкриващи знанието за Абсолютната Истина,последната част на всяка от четирите Веди. Те не са систематични философски трактати. Създадени са във време, когато ритуализмът в религията цъфти с пълна сила, и докато брахманите тълкуват системата от жертвоприношения, заложена в основните ведически текстове, Упанишадите интерпретират тяхната философия. Целта им е да помогнат на жертвоприносителя да разбере своята истинска природа, мястото, което той заема в този свят, целите, които преследва по своя духовен път. Ето защо те не са в противоречие със самхитите и брахманите, макар да са по-късни по време. Техните учения за безсмъртието на душата, за Вселената като резултат на жертвоприношение и нейната ограниченост във времето, за прераждането, за последната цел — безсмъртието, постигано чрез знание, се основават на същинските Веди, или самхитите.

Упанишадите съдържат разкритата истина ( Срути ) за Брахман (Бога), Последицата и начинът на спасение ( Мокша ). Срок упанишад произлиза от upa- ( " близката "), Ni- ( " най-правилното място, надолу ") и тъжен ( " да седне ") и означава "да седи близо до учител да получава свещените учения".

Венента ( анта "край" или "последна част") е същността и кулминацията на всички знания в рамките на Ведите. Веди ( вида - "да знаеш", "познаване" на вечната истина).

Упанишадите разглеждат дисциплините на философското знание (йнана), божествената любов (бхакти), действието (кармата) и йога. Те изразяват същата истина като Бхагавад Гита и Брахма Сутра. Според Шанкарачария единствената цел на Упанишадите е да докажат реалността на Брахман и феноменалността или нереалността на Вселената на имената и формите и да установят абсолютната единство на въплътената душа и Брахман. (- Read more: http://yogananda.com.au/upa/Upanishads01.html)

Общоприето е разбирането, че ведите (самхитите, брахманите, араняките и упанишадите) са основните ведически произведения. Те са наричани още шрути (буквално: „това, което е чуто от Бога“). Шрути е част от устната традиция на Сампрадая – древната последователност от учители и ученици.

Текстове като Пураните, Бхагавад гита и Махабхарата са смятани за допълнителни. Те са наричани смрити. Според Мадхвачаря (1238 – 1317), един от основните учители (ачарии) на ведическата философия, Бхагавад гита, Пураните, Махабхарата и Панчаратра също са ведически произведения. За да бъде прието за ведическо, дадено произведение трябва да не противоречи на останалите ведически поризведения и да достига до същото заключение (сиддханта). Така всички произведения, принадлежащи към шрути и смрити традицията, се приемат за ведически.

Четирите Веди

Риг Веда
Риг Веда (Веда на стиховете) е най-древната и най-важната от четирите Веди. В сегашния си вид тя съдържа 1028 химна, организирани в десет книги, наречени мандали. Размерът им варира, а единствено първата и десетата са приблизително еднакви по обем. Отделните части са с различни автори и датират от различни периоди, докато фактическата им възраст е неясна. Повечето изследователи датират Риг Веда във второто хилядолетие преди новата ера, но има и много по-ранни датировки. Независимо от точната й възраст, тя е сред най-древните текстове в света.

                    РИГВЕДА 
                 / Химн за Агни /

1.В началото /призовавам/ Агни първожреца
на обряда,божествения първосвещеник,
дарителя на богатство.
2.Този,когото почитаха мъдреците в минали
времена и когото възхваляват и днешните
мъдреци,този Агни довежда / другите / богове
/в ритуала/.
3.Агни дарява с богатство,/той е/ хранител
/на потомците/ и донася мъжество.
4.О Агни, в обряд,в който присъствуваш през
цялото време,не може да има никакъв недостатък.
Такъв обряд достига до небесните богове.
5.О,Агни,Ти,най-славен носител на огнения
обряд,извърши този ритуал заедно с
безсмъртните всевластни богове.
6.О,Агни,Ти създаваш благополучие за
извършителя на огнения обред.Ти със
сигурност извършваш това.
7.О,Агни,ние денонощно се покланяме на ума
и сърцето си в близост до теб.
8.О,Агни,Ти изявяваш обреда,ти си защитник
на истината,ти си самосветещ и нарастването е
присъщо за теб.
9.О,Агни!Както бащата естествено е достъпен
за сина,така и ти се изявявяш пред нас с лекота.
Затова ни донеси щастие.


Сама Веда
Сама Веда (Веда на песнопенията) се състои от 1549 станси (строфи), в голямата си част (с изключение на 78) взети от Риг Веда. Сама Веда служи за помагало на свещеници, участващи в жертвоприношението сома. Самата подредба и употреба на стиховете е изцяло зависима от самия ритуал.
Химните на Сама Веда се пеят с точно определени мелодии.

Яджур Веда
Яджур Веда (Веда на жертвените молитви) се състои също основно от стихове, заимствани от Риг Веда. За разлика от Сама Веда, тя е приложима към жертвения ритуал като цяло, а не само по отношение на жертвоприношението сома.

Атхарва Веда   


                                

Атхарва Веда (Веда на жреците) се различава от другите веди в това, че не е изцяло религиозна по своя характер и няма връзка с жертвоприношението сома. Тя се състои основно от заклинания за зло и благословии, както и такива срещу враговете, демоните и магьосниците или донасящи полза и вдъхновяващи любовта и щастливия семеен живот. Атхарва Веда съдържа и текстове, призоваващи здраве и дълголетие, покровителство при пътуване, дори и успех при игра на хазарт.

                                                        




                                           
                                    Упаведи
           Упаведите се основават и произлизат от Ведите.

Основните Упаведи са:

Аюр Веда
Дханур Веда – бойни изкуства
Стхапатя Веда – архитектура, скулптура и геометрия, основно ползвана при строеж на храмове.
Гандхарва Веда – музика, поезия и танци
Счита се, че и други области, такива като Джотиша (астрология), Шикха и Вякарана (граматика и произношение) и Тантра (на основата на Пураните), са също свързани с Ведите.

Най-голямо значение се отдава на първата и най-ранна от ведите - Ригведа. Тя е най-старият сборник от възхвални химни, които се състоят главно от молитви, насочени към множество различни божества.

Яджурведа и Самаведа като цяло съдържат химните на Ригведа, които са разположени по определен начин, за да може да са максимално удобни за изпълнение при жертвоприношенията.

По-особено място заема Атхарваведа. В нея се срещаме с мрачните страни на човешкия живот - черна магия, нанасяне вреда на враговете и др. За културната история на Индия и на човечеството обаче тя има особено значение, защото докато първите три веди представят древноиндийската цивилизация от една страна - откъм реализирането на духовните стремежи на човека в един бъдещ живот, Атхарваведа представя другия аспект - живота на човека в този свят.

Трите веди се занимават с боговете и религиозния култ, последната - с човека, с неговата защита от враговете, с царете и политиката, с благополучието в този живот. Има и друг един много важен аспект - философията. Най-голямата част от философските химни се среща тук. Тук именно се разгръща и идеята за двойното отрицание „нети - нети" (нито като това, нито като онова), така нареченото определение за пътя на отказа, водещ до концепцията за Абсолюта.

От философска гледна точка обаче те са първият източник, от който можем да почерпим сведения за специфичния начин, по който древноиндийската мисъл развива концепцията за единството. Показателна в този аспект е нееднозначността им по отношение на такива понятия, създадени в рамките на западната мисъл, като политеизма и монотеизма. Изследователите установяват, че привидният им политеизъм всъщност е проява на разбирането за единството.

използвани са данни от нет пространството