Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2019 08:19 - Духовни учители, пророци, магове, феномени
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 3463 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

  image image

Окултист, мистик и чародеец в литературата – писателят Николай Райнов

 

imageНиколай Райнов е може би най-оригиналният творец в цялата българска литература от първата половина на XX в. Затова е донякъде странно, че е толкова непознат днес. Той пръв отваря вратите на магията, окултизма и мистиката в съвременната ни литература. Прави го с лекотата на опитен вълшебник, въпреки че първата му „магическа“ творба излиза през 1912 г., когато е едва на 23 години.

Появата на Николай Райнов в българската литература е знаково събитие. Неговата странна книга „Богомилски легенди“ представлява дръзко предизвикателство към устоите на стария свят и традиционните порядки. Тя печели на младия автор славата на символист – творец, принадлежащ към най-модното литературно течение на България. А нищо от биографията на младежа не подсказва принадлежност към модерността. Наричат го чудак, откъснат от живота мистик и своеобразен еретик. Погълнат е от богословска проблематика и пребивава сякаш в древността.

Николай Райнов е роден в с. Кесарево, Великотърновско, на 1-ви януари 1899 г. Расте в бедно и дълбоко религиозно семейство. Баща му вижда в него бъдещ духовник, затова настоява Николай да се запише в духовната семинария. Това предопределя в голяма степен пътя му в живота. Даровитият младеж печели стипендия, която му позволява да отиде да учи в семинарията. Озовал се в общество на християнски проповедници, той намразва православието със строгата му догматика и йерархичност. Бунтовникът у него разперва криле. Започва да лети високо над средата си.

Литературният дебют на Н. Райнов идва в „Майска китка“, където пише стихове под псевдонима „К. Поборников“. Скоро издава и разказа „Жълтият манастир“, в който внушава, че семинарията прилича на сграда за душевноболни хора (лудница). От учебното заведение се намира кой да прочете дръзкия разказ. Впоследствие поведението на Николай е намалено с две единици, като за малко не го лишават и от стипендията. Учението започва да разколебава вярата му, вместо да я укрепи.

Със завършването на семинарията започва безкрайното лутане на неуморния „търсач на Истината“, както ще го нарече след години синът му Богомил Райнов. „Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм правил само добро; тридесетгодишен съм, а изглеждам старец; смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и да търся нещо по-горно от човека…“ (Николай Райнов)

Николай Райнов намира място сред големите писатели на България след публикацията на книгата си „Богомилски легенди“. Това забележително творение е несравнимо с никое друго до момента в българската литература. То представлява оригинална компилация от разнородни религиозни митове, претендиращи за ревизия на християнската представа за Бога, за сътворението на света и хората. Сатаната (Сатанаил) у „Богомилски легенди“ е синът на Бог и истинският творец на света. Сатанаил е баща на Каин, той е създателят и на райската градина, той изкушава и обладава Ева, внушава на Каин да убие брат си Евел (Авел) и пр. и пр. По книгата може да се отсъди, че авторът ѝ е добре запознат с богословските текстове, с богомилското учение и еретическите му внушения. Защото именно според богомилите Сатаната, а не Бог, сътворява земята и хората. Николай Райнов предпочита да подпише творбата си с прозвището „Аноним“, но авторството му не остава тайна.

Това произведение вписва Н. Райнов в редиците на символистите. То се откроява с особената си мистична и теософска същност, заради която по-късно авторът е определян едновременно и като „боготърсач“, и като „богоборец“. Николай Райнов е вярващ, но не и религиозен. Неговото кредо е: „Няма религия по-горе от истината.“ Той е първият български писател, анатемосан от църквата заради творбите си. Н. Райнов отрича безверието, тъй като изповядва една мистично обагрена и изкована в съмнението вяра. „Безверникът е по стремеж разрушител, а мистикът – творец.“ – сам казва той.

Николай Райнов е надарен с изключителен ум и с невероятна работоспособност. Сам изучава основните европейски езици до степен, че да чете свободно от тях, без да ползва речник. В семейството му го помнят вечно с книгата и молива в ръка, откъснат от реалността и битовизмите. Ако не го извикат да се храни, няма и да се сети, че трябва да яде. Рядко приема гости, общуването с хора го натоварва. Обича да казва, че за един писател „хората“ – това са читателите му. Затова връзката с читателите е единствено истински важна.

Все пак Николай Райнов намира време и за писателските кръгове на България. Сътрудничи на Гео Милев във „Везни“ (1918 – 1919 г.) и на Владимир Василев в „Златорог“. Става главен редактор на списанията „Зеница“ и „Орфей“, в които популяризира теософските си идеи, към които личи пристрастието му още от „Богомилски легенди“. Той работи известно време като главен библиотекар в Пловдивската библиотека. Две години е командировка в Париж (1925 – 1927 г.), където се запознава с културните паметници. След завръщането си в България е поканен да преподава история на изкуството. Научната си кариера приключва през 1950 г. като академик.

Николай Райнов е смайващо продуктивен творец. Между 1918 – 1925 г. издава 13 книги, като само за 1918 г. публикуваните му книги са пет. В първите 25 творчески години на сметката му са 58 съчинения, около 600 сказки и 360 статии. „Правеше книги така, както другите правят сечива и мебели.“ – казва за него Богомил Райнов. „Критиците го определят като символист, мистик, романтик, индивидуалист… Синът му Богомил Райнов след време ще си припомни, че приживе едни го смятат за отшелник и светец, други – за бохем и мизантроп. А той е самобитен и отчужден от хората творец. Той е писател, самозатворил се в „кула от слонова кост“, странник, лутащ се в териториите на екзотиката и фантастиката. Съществува легендата, че е мълчалив и саможив човек, обитател на един измислен свят. Всъщност той е по-скоро наранен и скърбящ в самотата си човек. „От всичко най обичам децата, цветята и малките животни. Защото те не могат да те наскърбяват.“ (Николай Райнов)

Специалистите с основание посочват, че в целия 20-ти век нашата литература не притежава друга подобна на Николай Райнов енциклопедична фигура. Той е едновременно поет, прозаик, публицист, есеист, художествен и литературен критик, класик на българската детска литература, преводач, редактор на списания, автор на естетически програми, историк на литературата и на изобразителното изкуство, калиграф, етнограф, преподавател, професор и още и още… Може да се каже, че Николай Райнов е неуморен търсач и на божественото у човека. В свое интервю казва: „Духовното сливане на божественото с човешкото – това е много актуална истина, чрез която откриваме себе си.“

Творческият път на Николай Райнов е сякаш очертан от следните му красиви стихове:

„Човек не е хубав нито паднал, нито гордо възправен.

Хубав е – когато се възправя.

От всички белези на стъпки по пътя аз съм харесал само

Стъпките, що се лутат.“

 

Мария Димитрова

Източник: https://www.bulgarkamagazine.com




Гласувай:
10
7



1. stela50 - Един от големите български писа...
06.07.2019 10:42
Един от големите български писатели...
Хубава статия, прекрасен постинг...
Поздравления, Бвен !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10993045
Постинги: 2345
Коментари: 12484
Гласове: 33431
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава