На границата
на съзнанието-
там,
където няма край,
защото краят му
съм аз,
оставени са дните празни-
като раници,
на миналото вехтият ми прах.

Блести,
насреща ми блести
звездата на това,
което аз съм:
то не е ни блясък, нито смях,
а песен бликнала на весели щурци,
песен, с тишина примесена.

Тръгвам.
Волята е дух
и моят дух
е волята да бъда!
Че мога в тишината чух.
Удобните сандали сложих.