Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2012 08:00 - Жив е той, жив е!
Автор: bven Категория: Политика   
Прочетен: 13648 Коментари: 12 Гласове:
19

Последна промяна: 21.07.2012 23:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.


На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!


Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!


Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!


Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...


Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!


Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!


И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.


Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!


"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"


И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...


Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!
    христо ботев

 
Това е първото стихотворение, което научих наизуст. В отделна книжка голям формат, с илюстрации за всеки куплет. Така се виждаше и юнака с българските символи - сокол и вълк, и робините в полето, и самодивите, помагащи на героя да намери духа на Караджата и да достигне до своето безсмъртие.

Не помня кога е издавана книжката (моята някъде отиде да учи други деца), но всяка мисъл и ред са

image

се запечатали в паметта ми. За мен това е най-българското стихотворение. Легенда или епопея, балада или разказ - истината за битката на двамата воеводи, пожертвали младия си живот за България, винаги ще трогва и живее заедно с безсмъртния Ботев стих.

Но не за това искам да говоря. Искам да припомня пътя на двете млади души (млади-зелени, както са казвали тогава), тръгнали с малка чета да освобождават родината си.

    "би ще скоро време, когато в освободеното наше отечество, дето ще секой от нас намери услада и утешение от многовечното страдание, ще да останат познати всекиму благородните дела секиго българина – едно от най-приятните възнагараждения”
    Стефан Караджа  

image
Родени в една и съща година - 1840 , с един ден разлика, Стефан Караджа е по-големият. Всеки в различна среда. Хаджи Димитър - в семейството на търговец, в Сливен,  тригодишен след поклонение в Йерусалим става хаджия, а  Стефан Димов-Караджата - в с. Ичме, Ямболско.

image

На 22 години Хаджи Димитър излиза в Балкана, на 24 - става знаменосец и войвода. Малкият Стефан  се мести със семейството си от село на село, за да осигури бащата изхранването му. Стефан много обича да се бие с другарчета ,а и с турчетата и да ги тръшка до едно. На 22 години той побеждава два пъти известен и непобедим турски борец на сватба и е принуден да бяга . Кръвта вода не става - наследникът на  Маринчо Бинбелов показва смелост, легендарна до прочутия Левски скок  в Белградската легия.

image
Маринчо Бинбелов от с.Фания

През 1865 година  Г.С.Раковски формира чета с двамата , действаща в Котленския балкан и прочутата Агликина поляна. На следващата година към тях се присъединява и Желю войвода и действията им са в Сливенския балкан.

Стефан Караджа ходеше
из Сливен града голяма,
из Сливен Клуцохор махала,
ходеше и разпитваше:
- Де седи Хаджи Димитър,
де седи, де муй къщата?...

- Мари Марийке, хаджийке,
като се върне батю ти,
много му здраве да кажеш
от Стефан от Караджата.
Да дойде Хаджи Димитър
в зелена гора ясена,
че ни й дружина събрана,
че ни й байряка развеян.

През 1868 година двамата воеводи тръгват с чета от 128 човека  от Румъния на 5 юли. В България първо водят битка с  1000-на турска потеря.

На 9 юли близо до Дългидол водят кръвопролитно сражение с 4000 редовна войска и четата е разбита. Караджата , пронизан на решето от куршуми е пленен и откаран в Търново, а Хаджи Димитър с петдесетина четника се изтегля в балкана.

На 18 юли 1868 година, при връх Бузлуджа, става и последното срежение на четата със 700 турски войника. Ранен е тежко и войводата Хаджи Димитър, но от свои четници е  отнесен на връх Кадрафил и умира от раните си около 29 юли. А Караджата, отведен и осъден в Русе, развива тетанус и умира от болестта, по християнски обичай със свещеник.
Така започва и за двамата пътят към безсмъртието. Легенди и  се носят и до днес, всеки вярва в това, което харесва. Може би и затова поетът-революционер пише в стихотворението , че:

Тоз, който падне в бой за свобода - той не умира!

image
знамето на четата

Нека никога не угасва спомена за  българските герои!
тук давам списък на четниците: 
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0

и още: 
www.desant.net/show-news/20309/





Гласувай:
19
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. planinitenabulgaria - Брависимо за прекрасния постинг!
18.07.2012 10:02
Цитирам извадка от кандидатстуденска работа на тема Стихотворенията на Ботев:
"Тихата луна нощ подканва самодивите да правят промивки."
С пожелание да изминете пътя на Ботевата чета от паметника му на разколона за с. Паволче до Околчица. Да видите как върху каменорезбените паметници са стреляли мутри. По-лекият вариант е да се изкачите с кола до Околчица, последа да отидете до поляната Йолковица, където Ботев е убит от Н. Обретенов, след това покрай местността Избата и от лявата страна на вр. Вола да се спуснете надолу. Днес тази пътека е почти забравена...
Коста
цитирай
2. kostas - ПОКЛОН ПРЕД ЖЕРТВИТЕ НА ДЖИД -ОСМАНА !!
18.07.2012 15:27
НО И В ДНЕШНО ВРЕМА ОЩЕ КЪРВИ СНАГАТА НА БЪЛГАРИЯ -ЗЪБИТЕ НА ДЖИДА СА ВПИТИ В НЕЯ И ПИЯТ БЪЛГАРСКАТА КРЪВ !!! БОРБАТА НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА!!
цитирай
3. stela50 - Прекрасен постинг, Бвен !
18.07.2012 16:17
Вълнуващ разказ за героичните войводи
и техния велик подвиг...
...Нека никога не угасва спомена за тях ...
Да помним и почитаме имената и делото им .
Поклон !
цитирай
4. bven - На 1: Здравей, Коста.
18.07.2012 20:25
Има ли смисъл да говорим за обучението през тези години на пълна слободия? Едва ли някой се усеща какво е писал по темите за България?! Колко и кои са мутрите и по какво не са стреляли? Все въпроси, чиито отговори знаят всички. Мълчим, а мълчанието е страшно. Няма почит, не се говори за личностите на България. На преден план са днешните герои:)
Но поетът е оставил огнени стихове и те живеят и горят в огнени пламъци:
..Тоз, който падне в бой...

Има кой да помни.
цитирай
5. bven - На 2: kostas, мисля, че винаги са живи героите!
18.07.2012 20:32
Важното е да се казва цялата истина и да се върви напред. Излизат истини, които са направо неочаквани и въпросът е защо са били крити толкова години? Кой разиграва куклите? Къде е диригентът?
Докато не се изнесат всички истини, все ще боли...
цитирай
6. bven - На 3: Благодаря ти, Таня!
18.07.2012 20:37
Не бива да отминаваме такива жертви мимоходом, забързани в своите си мисли и работа! А за двамата воеводи винаги напомнят стиховете на още един воевода - поет! Страна, в която перото и пушката са редом с библията, винаги е в първите редици за пример.
Благодаря за прекрасния коментар и нека се поклоним!
цитирай
7. kalin8 - Чудесен постинг!
18.07.2012 22:22
Вечна памет на героите!
Б.
цитирай
8. bven - На 7: Споделям, Борисе!
18.07.2012 22:35
Поклон!!!
цитирай
9. magnoliya - Жив е той, жив е. . . Завинаги живи ще ...
18.07.2012 22:47
Жив е той, жив е . . .
Завинаги живи ще останат в сърцата ни онези наши млади герои, паднали в битка за свободата на България, докато има кой да ни напомня за подвига им. А дали вечно ще е така, дали ще има кой да ни напомня и кой да го чуе? . . .
цитирай
10. bven - На 9: Да, Магнолия, има!
18.07.2012 23:33
Магнолия каза: Жив е той, жив е . . .
Завинаги живи ще останат в сърцата ни онези наши млади герои, паднали в битка за свободата на България, докато има кой да ни напомня за подвига им. А дали вечно ще е така, дали ще има кой да ни напомня и кой да го чуе? . .

Винаги ще има бардове, които да пеят за истината, за свободата и за любовта!
Вечна е паметта на героите и винаги ще се пеят песни за техния подвиг!
цитирай
11. mileidi46 - Xaresa mi znameto!! A ina4e nie si ...
18.07.2012 23:54
Xaresa mi znameto!!
A ina4e nie si se vse poklanqme..na kogo li ne..stiga da ni dadat po,,nekoi lev"
Straxoten posting si napravila mila..no vsi4ko kazano sled tova...si ostavat kli6eta..
Vijte ni kakvo pravim,a ne kakvo govorim..na dumi sme veliki.Nikoi ne smee da grabne kurvavoto zname..za6toto vinagi sme bili straxlivzi..nqkoi se opravdavat ,4e nqmat voda4..Ami da napi6at zaqvlenie do Gospod i toi 6te ni komandirova Botev i Levski..
I nali znae6 kakvo 6te napravim...pak 6te gi predadem ..ili 6te gi ubiem ot,,zasada"..
da,6te peem za texniqt podvig..i 6te si pieme rakiizata..
цитирай
12. bven - На 11: Милейди, много силни думи казваш...не знам важат ли за всички?
19.07.2012 19:51
Толкова години мълчание, смирение, наведени глави, но дали мислите са покорни и смирени или просто такъв ни е останал обичаят? Сигурно има водачи и сигурно ще се родят хора с големи способности , характер и съобразителност - не да поведат чети в балкана, а да заявят категорично желанието на всички хора по земята. Защото това, което се случва - земетресения, аварии, атентати - то е белег на една отиваща си епоха и бележи началото на нов ред. Ред, основан на толерантност и уважение на всяко същество, дошло на Земята и заявило желание да подпомогне еволюцията Тук и Сега. Затова, според мен е много важно да търси това, което ни обединява, а не това, което ни разделя. Защото именно разделянето е основа на завладяването на Човека. Спомни си приказката за снопа пръчки в нашето минало. Затова трябва да прегърнем идеята за единение и да търсим сродни интереси навсякъде по земята. Колкото до ракията, тя върви с телевизията:)). Това е едно средство както за информация , така и за завоалиране на истината. А истината е вътре в нас!
Благодаря ти за откровените мисли и хубава италианска вечер:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10432102
Постинги: 2243
Коментари: 12164
Гласове: 32112
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031