Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2012 08:00 - теофан райнов
Автор: bven Категория: Политика   
Прочетен: 2539 Коментари: 2 Гласове:
12

Последна промяна: 25.09.2012 21:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Теофан Райнов (януари 1837–18 септември 1910) - може би най-добрия български разузнавач за всички времена.

Роден в Карлово, син на видния възрожденски учител Райно Попович и съученик и приятел на Левски.

image

Получава завидно високо образование — учи при баща си, при Найден Геров в Пловдив, в Цариград и висше търговско училище във Виена. В столицата на Австрия наследява и доразвива крупната търговска фирма на вуйчо си Христо Гешов, но той не се задоволява да бъде богат търговец. Непримиримо свободолюбив, в 1862 г. воюва под знамето на Гарибалди за освобождението на Неаполитанското кралство и остров Малта. Същата година се свързва с Раковски и от тогава участвува непрекъснато в революционните борби. В 1867 или 1868 г. постъпва на работа в турското разузнаване и изпратен от него в Букурещ, играе „двойна игра“ — уж шпионира Българския централен революционен комитет, а на практика съобщава на БРЦК всичко, до което се е добрало турското разузнаване (поддържал е връзки с Раковски, Каравелов, Левски и Ив. Касабов). Стига дотам, че крупни суми, дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери, той предава на БРЦК за организиране революционните маси, за издаване революционни вестници („Дунавска зора“ на Д. Войников) и за закупуване на оръжие (този факт, както читателят вече знае, е използуван в книгата). Като пратеник на БРЦК пътува в Европа и установява връзки с някои от най-видните революционери на епохата — Херцен, Бакунин, Мацини, Нечаев, Кошут. Провален, той е принуден да търси спасение в Швейцария, но после се връща отново в Цариград и продължава „двойната игра“.
Такъв е първообразът на човека, прототип на героя от книгата „Човекът без сянка“.

По-горе се каза, че „авторът го е преместил да действува в друго време и друга обстановка“. Това също трябва да се приеме условно. В същност Теофан Райнов наистина си е издействувал длъжността началник на железницата в Пловдив; от едно писмо на Левски до Каравелов от 30. Х. 1872 личи, че това е станало със съгласие или даже по съвет на Левски. Никола Славчев, най-добрият и като че ли засега единствен обстоен биограф на Т. Райнов, установява („Теофан Райнов като революционер и възрожденец“, София 1940), че е заемал тази длъжност до 1877 година — следователно е бил в Пловдив по време на Априлското въстание (а Елена Георгиева го нарича „Активен участник в Априлското въстание“) и преди и след него е използвал положението си, за да укрива революционни дейци — не е случайно, че Баронхиршовата железница е давала убежище на хора като Захари Стоянов, Икономов, Волов и др.

Няколко думи за по-нататъшната съдба на Теофан Райнов:
Заподозрян от турците, през 1877 г. той избягва през Триест в Букурещ и участвува в Освободителната война в службата на генерал княз Черкаски. След Освобождението заема различни административни длъжности, главно в родния си град и Пловдив. (Освен споменатата книга на Н. Славчев, за Теофан Райнов виж още статиите: Ангел Танев — „Теофан Райнов — революционер и възрожденец“, в. „Отечествен глас“, бр. 6971/14. ІV. 1967; Иван Шабанов — „Един живот — борба, един идеал — свобода“, в. „Раб. дело“, бр. 140/20. V. 1970; Елена Георгиева — „Един живот за Отечеството (личен приятел на Левски; под маската на шпионин; активен участник в Априлското въстание)“, в. „Карловска трибуна“, бр. 38/18. ІХ. 1970.)

Теофан Райнов е една от светлите личности на българските борби за национално освобождение, името на когото заслужава да се съхрани в признателната памет на българина!

...В един определен момент през ХІХ век българите твърде шумно, дори скандално поставиха пред Европа и света исканията за свои права. Полузабравеният народ настоятелно изискваше да бъде забелязан от световната дипломация и политиката.

Наистина цяла поредица от събития сочеха настоятелно, че всред българите нещо се готви. През 1867г. в пределите на отоманската империя нахлуха четите предвождани от Панайот Хитов и Филип Тотю, последва сензационното убийство на Никола Войводов и Цветко Павлович в парахода “Германия”. На следващата година в България нахлу четата на Хаджи Димитър. Упорито се говореше за някакъв дякон, който обикалял българските земи и подготвял размирици, бунт и революция.

Обезпокоеният султан Абдул Азис разпореди на великия везир Али паша да се организира ефективна шпионска мрежа сред българите, която да информира за всичко ставащо. Светкавично бяха отпуснати 40 000 турски лири, а за шеф на шпионажа срещу българите бе назначен Шнайдер ефенди, цариградски евреин от австрийски произход. Негов помощник стана друг евреин, Жйоли, той пък от полски произход. Шнайдер събра около себе си полски емигранти и арменци, които трябваше да проникнат сред българите и да докладват за настроенията и идеите, властвуващи сред тях. Целта бе не само да се установи какво мислят българите в империята, но и да се проникне сред емиграцията ни в Румъния и Сърбия и да я държат под око. Скоро станало пределно ясно, че проникването сред българи могат да постигнат само техни сънародници. Шпионите трябва да са българи, решили в Истамбул. Тогава великият везир Али паша покани един българин – адвокатът Манол Иванов и го назначи за шеф на разузнаването сред българите.

Манол Иванов без колебание оглави шпионската централа срещу своите сънародници и като начало поискал от великия везир 3000 турски лири, които да му бъдат предадени. Но както повелява този древен занаят да не му си изисква отчет за какво ги е похарчил. Великият везир разбиращо кимнал в знак на съгласие, така се организира мрежа, машалла, погладил си брадата. Е, има и риск, но пък нали всеки шпионин се наблюдава от друг шпионин…И се разпоредил да се предадат парите.

Така Манол Иванов се сдобил с цяло едно богатство и сега не му оставало нищо друго освен да действува, което и направил.


image

Поканил двама свои приятели – учителят Теофан Райнов и лекарят Миркович и заедно обсъдили ситуацията. Всъщност Иванов взел своето решение още преди срещата с приятелите си и сега го формулирал пред тях под формата на въпрос:”Не е ли по-добре вместо да предаваме българските младежи да им помогнем?”. Това наистина звучало типично по български и патриотично. Двамата – Райнов и д-р Миркович, прегърнали идеята на на Манол Иванов, оставало само да я реализират.
Така се родила първата в България организация за шпионаж се превърнала в мрежа за контрашпионаж. Замисълът бил двойна игра с османската полиция, а залогът, поставен на масата – животът на играчите.

Започнало драматичното надиграване .
В него Теофан Райнов трябвало да отговаря за доставянето на информация от Румъния, а другите двама негови партньори - за българските земи. Манол Иванов броил на двамата си сътрудници възнагражденията – на Т. Райнов 600, а на д-р Миркович –800 турски лири. Част от парите трябвало да получат истинските борци срещу империята и Манол Иванов предал на Теофан Райнов още сто лири. Те били предназначени за Добри Войников, за да подпомогнат издаването на вестник “Дунавска зора”. Следващата помощ била предназначена за редакторите на вестник “Народност”, Иван Богоров и Иван Касабов, които трябвало да купят печатница, да започнат издаването на вестник “Свободна България” и брошури срещу османската власт. Парите получил Касабов.

Това наистина бил изумителен със своята дързост план – да се финансира с османски средства борбата срещу империята!
През 1869 г. вече виждаме Теофан Райнов в Румъния, неговото агентурно име било Иван. Доктор Миркович се установил като градски лекар в Лом-паланка, шпионския му псевдоним бил Мирчо. Великият везир Али паша се погрижил за своите шпиони и изпратил писмо до видинския управител в което препоръчал Мирчо като предан на империята човек и разпоредил да му се оказва всяческа помощ. Подобно писмо получил и турския консул в Букурещ, той пък да подпомага усилията на Теофан Райнов.

Теофан Райнов предал сумите по предназначение и изпратил първия си рапорт – донесение в Цариград. Скоро след това отпътувал за Женева, стоял една седмица при Михаил Бакунин от когото получил препоръчителни писма за Мацини и Гарибалди. След броени дни го виждаме в Лондон да разговаря с двама италианци, които го посъветвали да не се обръща към Лайош Кошут, който преживявал като турски пенсионер рахата си, защото най-вероятно ще разкрие пред османските власти за революционните български замисли.
Един от хората, на които Теофан Райнов предаде пари за закупуване на печатници и издаване на вестници бе Иван Касабов. Но когато след месец и половина Т. Райнов се завърна от Женева и Лондон такъв човек вече нямаше. Иван Касабов се бе преобразил в Йон Касабиян, а турските лири му бяха послужили за да си уреди животеца си благатко.  Така българските контраразузнавачи претърпяха вътрешен провал – и то сред своите, забележете!

Всяка уважаваща себе си шпионска централа се опитва да следи работата на своите агенти, това е аксиома.

Шнайдер узнал по своите канали, че агентът с псевдоним Иван, тоест Т. Райнов е пребивавал в Женева и Лондон. И реши да се провери дейността на тримата български агенти. Проверката трябваше да се извърши от три различни лица. И разпореди агент Иван /Т.Райнов/ за бъде инспектиран от гръка Николаиди, агентът Мирчо /д-р Миркович/ от Леонис ефенди, а шефът им Манол Иванов - от Жйоли.

Теофан Райнов узнал, че Николаиди е изпратен от Шнайдер и решил да действува. Чрез Добри Войников на група хъшове било наредено да проследят Николаиди, да го ограбят и пребият. Какво оставало на Николаиди освен панически да избяга от Румъния? Райнов светкавично написал гневен рапорт до своя шеф Манол Иванов и го помолил повече да не изпращат хора като Николаиди , които с безумното си държание ще компрометират шпионската дейност сред емиграцията във Влашко. Разбира се, този доклад бил предназначен за очите на Шнайдер. Манол Иванов мигновено препратил рапорта-жалба на Шнайдер и той бил получен преди Николаиди да успее да формулира своето схващане по въпроса. Решението, което последвало било - Николаиди в тридневен срок да напусне пределите на Османската империя.
Така Теофан Райнов доказал, че е предан служител на османската шпионска централа.

Леонис ефенди, който пък инспектирал д-р Миркович, изпратил доклад и възторжено констатирал , че българинът е влязъл в дирите на страховито съзаклятие срещу отоманската държава и скоро то ще бъде в ръцете на местната полиция.

Жйоли докладвал за Манол Иванов, пред великия везир Али паша, че той е изключително верен агент на държавата.
Шнайдер все пак останал със съмнения и разпоредил на полския емигрант и професионален турски шпионин д-р Станкеевич за контролира лично делата на Теофан Райнов и Манол Иванов. Но Станкеевич бе разбрал какво може да го сполети след случката с Николаиди. И прехвърлил задължението за контрол на двамата български агенти и шпиони на Георги Живков, бъдещ български министър , а тогава учител в училището на Митхад паша в Русе.

Георги Живков, получил агентурното име Жак и започнал работа. Безспорно тънко и интересно занятие, тъй като трябвало да се следи работата на тайни агенти. Първо агент Жак се срещнал с Райнов в Букурещ и му разкрил своята мисия. Райнов играл ва банк – разкрил пък всичко пред него. Договорили се, че ще работят според указанията на Манол Иванов, тоест външно ще служат на османската империя, но всъщност ще се борят за българската идея. Агент Жан изпратил за Цариград своето донесение, в което потвърждавал информациите на агент Иван /Райнов/.
Следващата парична пратка на Манол Иванов в Румъния чрез агент Иван била за Мирчо войвода и наброявала 500 лири.
Точно в този момент цариградската преса съобщила за смъртта на Манол Иванов. Малко вероятно е тази смърт да е била естествена. Но по правилата на шпионския занаят тя не е и трябвало да бъде шумна или показна. Просто смърт. Така изчезват от света разкритите шпиони.

Парите за Мирчо войвода станаха причина за разкриване на първата българска мрежа за контрашпионаж. Сумата бе изпратена от Цариград в Букурещ, а оттам тя трябваше да замине по истинското си предназначение. Парите пренесе Васил Ганчев, който отиде в Лом-паланка и се яви пред Мирчо – д-р Миркович. Докторът го препрати в манастира “Свети Архангел”, - Берковско. Миркович допусна за придружител на приносителя на парите Брайко, телохранителя на врачанския митрополит Доротей,което бе фатална грешка. Войводата Мирчо получил парите и наредил на Васил Ганчев да напусне манастира. Но Ганчев поискал своя пай за пренасянето – оценил го на сто лири. Войводата броил исканата сума за да се отърве от досадника и му ги проводил чрез телохранителя Брайко. Васил Ганчев обаче премислил и отказал да ги получи като заявил, че е дошъл не пари да печели, а бунт да вдига. Докато траяли тези разговори-преговори ,Брайко разказал всичко на своя началник – врачанския митрополит Доротей. Митрополитът веднага докладвал на пашата във Видин. Пашата действувал светкавично - преоблякъл двадесет души свои стражари в шопски дрехи и под прикритието, че са хайдути ,нахлули в манастира. Васил Ганчев бил заловен, отвлечен и направил пълни самопризнания. Така била разкрита двойната игра на агент Мирчо – доктор Миркович. Внезапния арест и обиск на жилището му снабдили турците с досатътъчно доказателства, че той съдействува за революционното движение на българите. Миркович бил хвърлен в тъмница. Агентите Иван и Жак напуснали веднага Румъния. Иван - Теофан Райнов заминал за Цюрих, а Жак –Георги Живков отседнал във Виена.
Когато групата арестанти с Никола Обретенов през 1876г. пристигна в затвора в Цариград на път за Сен Жан Д Акр, там срещнали Жйоли. Това бе агентът, който трябваше да инспектира шпионската дейност на Манол Иванов и бе докладвал, че служи всеотдайно на негово величество султана.

След Освобождението доктор Миркович се завърна в родния си Сливен и там умря. Отказа се от политиката и прегърна медицината, стана страстен любител на окултното.

Агент Жак – Георги Живков направи блестяща кариера на политическата ни сцена – депутат, регент, министър, един от тези, които Симеон Радев назоваваше “строители на съвременна България”. Той е брат на Вела, съпругата на създателя на партията на тесните социалисти Димитър Благоев.

Така приключи първата в новата ни история операция по организирането на мрежа за контрашпионаж. Това бе един дуел , в който хладнокръвието на българите успя, но мрежата пропадна поради предателството на митрополит Доситей.
                         Стоян Вълев

            ...има тъмни епизоди в живота на Левски във Влашко, които трябва да бъдат осветлени и обяснени. Оттам разбрах за срещата на масоните Марко Баланов, Теофан Райнов и Райчо Гръблев с Мацини. Така стигнах до спомените на Марко Балабанов, публикувани в сп. “Летописи” през 1900 г., където той разказва за срещата с Мацини. Докато Левски извършва агитационните си обиколки и основава нови комитети, Теофан Райнов и Райчо Гръблев са делегирани да се срещнат с Мацини. Гръблев е от Плоещ, член е на съзаклятния комитет, верен е на Касабов. Райнов разполага с 600 лири (страшно много пари за времето - масонски, разбира се) за пътуването им през юни 1869 г. до Западна Европа. Тъй като Мацини ползва френски, е необходим преводач. Касабов свързва Теофан Райнов с Марко Балабанов, тогава студент в Париж. Балабанов е проверен, питомник на Раковски, още в юношеските си години пише за “Дунавски лебед”. През 1863 г. е адютант на Раковски при дипломатическите му совалки. Българите са първо в Женева, после отиват в Лондон, където им е уредена среща с Мацини. Той им начертава план за революция в Българско...

                                                                                                               румен василев




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - малко известни лица и факти...
18.09.2012 09:46
от историята... благодаря ти, Татяна...
беше ми интересно да прочета..
светъл поздрав за теб..
цитирай
2. bven - На 1: Благодаря ти и аз, Мариники.
18.09.2012 19:49
Нашата история има много затворени страници, налага се полека да открехваме и вярваме в прочетеното...
Приятна и хубава вечер ти желая!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8710866
Постинги: 1790
Коментари: 11515
Гласове: 29118
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031