Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2013 08:00 - Какво е Витоша
Автор: bven Категория: Политика   
Прочетен: 6318 Коментари: 10 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

От София до квартал Бояна се придвижвам със старичкия "Ланд Ровър", а от там до Боянския водопад, който се намира в планина Витоша над София, тръгвам пеша. Витоша е обявена за национален парк и добре обозначена с указателни табели относно дадена хижа и местност. Красива е природата на Витоша, преминавам през борови, дъбови и липови гори, сред невероятно красиви поляни посипани с горски цветя и жълт кантарион. След час изкачване по стръмните планинските пътеки достигам хълма над водопада. Долу в подножието се белеят скалите, а в тях прокарали коловози текат сребърните води на водопада. Спускам се по стръмнината надолу и след десетина минути се наслаждавам на красива гледка. Ограден отвсякъде с раззеленени дървета, водопадът се е спотаил сред живописни скални зъбери. Водата, образуваща водопада, изскача от вътрешността на отвесни, насечени с причудливи фигури зъбери, спуска се между каменните улеи, издълбани през вековете, лъкатуши в тях и се хвърля надолу, падайки с грохот в широкото корито на реката, успокоява се и отнася водите към столицата. Много пъти съм идвал тук, за да търся митичния музей под Витоша, но както вече знаете, диренията ми бяха напразни. Сега с благословията на Учителя пристигам тук, като се надявам да открия входа и да вляза вътре.

Застанал с лице към скалистите зъбери, отново оглеждам метър по метър скалите, взирам се във всяка пукнатина, надничам и в най-малките пролуки, но не откривам нищо. Търся трите "образа, изработени в триъгълна форма", както пише в описанието, но по скалните образувания няма и следа от тях.
Слизам по-надолу, където водата прави скок от височината и откривам зад водната пелена огромна вдлъбнатина. Вглеждам се в очертания зеленясал тъмен отвор, но и там не се виждат човешки лица в триъгълна форма. Лято е, Учителят ме посъветва да не посочвам месеца и точния час, в който трябва да бъда на Витоша, за да вляза в музея. Аз съм дисциплиниран, изпълнителен човек и точно навреме съм дошъл, спазващ указанията. Преглеждам метър по метър каменния зъбер, опитвам с поставяне на дланта на ръката си дано някъде се включи система, ала нещо не се получава. Така и не разбрах коя е великата бяла скала, нито къде се намират трите образа в триъгълна форма. Не мисля да се отказвам, знам, че ще открия входа на музея. Връщам се обратно горе на равното, на десетина разкрача от "пръскалото" на водата и се заглеждам в циферблата на ръчния си часовник. Стрелките се сливат една върху друга. Вдигам поглед към скалния масив надясно и виждам как една висока скала се осветява отвътре и върху нея се появяват три образа на мъжки лица в триъгълна  форма. Те заедно очертават един голям триъгълник, изпъкващ ярко над скалата. Явлението се повтаря три пъти с малък интервал от време и изчезва.

Запомням мястото и бързо се приближавам до скалата. Сега тя не се отличава с нищо по-характерно от другите скали. Сляла се е в общата скална маса. Напрягам зрение да открия светлите образи върху грапавата скала и не ги откривам, но съм уверен, че скалата е точно тая, върху която се появиха светлинните образи. Не можех да я сбъркам, достигнах до нея почти тичешком от разстояние не повече от двадесетина метра. Най-сетне, време е да отворя входа. Поставих дланта на дясната си ръка върху предполагаемия триъгълник, очертан от образите и колкото и фантастично да звучи, не казах "Сезам отвори се!", но мисловно заповядах: Отвори се!
Във "Великата бяла скала" - защото това бе тя, се очерта светъл каменен правоъгълник, бавно избледня, потъна навътре, завъртя се на дясно и откри широк вход, около два метра във височина и два в ширина. Направих смело няколко крачки напред и влезнах с разтуптяно сърце в музея под Витоша. Вратата автоматично се затвори след мен.

Намирам се в силно осветено предверие, напомнящо преддверието на подземието при манастира. И тук на няколко метра пред мен свети надпис "ДЕЗИНФЕКЦИЯ". Цветни лъчи ме обляха,"изкъпаха и изпраха" както дрехите, така и цялото ми тяло, след минути надписа изгасна и на входа на огромната мраморна врата застана робот. Сигурно е "еднояйчен" близнак на Севър. Поздрави с "Добре дошъл", представи се с името Рем и заяви, че точно днес ме е очаквал...
Най-после една мечта се сбъдна. Намирах се в легендарния Музей под Витоша, издирван с векове от "търсачи на съкровища".

Застанахме пред висока каменна врата, изработена от червен, полиран до блясък мрамор, която се отвори автоматично при приближаването до нея. Пред мен се разкри интригуваща гледка: безброй бели мраморни стъпала водеха надолу към огромна зала; мека светлина се излъчваше от мраморните стени и високия таван. Рем, с жест на ръката, ме покани да тръгна и бавно поехме надолу по мраморните стъпала. Дотам, докъдето очите ми виждаха, на площадки, от двете страни на стъпалата, бяха наредени високи 7-метрови статуи от разноцветен мрамор, държащи в ръце блестящи факли, които излъчваха мека слънчева светлина. Статуите са изработени с невероятна одухотвореност, сякаш всеки миг ще се раздвижат и проговорят.

Първата статуя е на мъж, около 40-годишен, с волево изражение на лицето, с черна барета на главата и кръгла златна кокарда. Облечен в скафандър, държащ в лявата ръка защитен шлем, а в дясната - уред, наподобяващ апарат за измерване на радиационния фон. Върху пиедестала на статуята с латински букви е изписана годината на приземяване върху планетата Земя, мястото на приземяване, името и номерът на космическия кораб, съставът на екипажа и други технически данни. Бях изненадан от датите, по моя преценка те не отговаряха на представите за сътворението на Земята. Помислих, че данните се базират на някакви други математически единици и тъкмо бях решил да попитам за това, когато Рем заговори:
- Първият екипаж, посетил Земята, е военен. На постамента са изписани имената на военни физици, химици, лекари, биолози, геолози и други учени, взели участие в изследване годността за живот на Земята. Да, учудва те факта, че са посетили Земята преди 380 милиарда години? Но тогава тя отново е била изстинала и годна да бъде заселена с нов живот. А тези седем площадки надолу символизират 700 милиарда години за съществуване и развитие на Земята до седмата, последна човешка раса, която ще притежава знанията и висшите божествени закони на сътворението. Виждаш на площадката на всяко стъпало прекрасни статуи. Това са първите върховни посветени управници на Земята през различните периоди време. Вие ги наричате богове. Поставянето на боговете на всяко стъпало означава, че всеки един от тях е управлявал Земята в определения за него период, но боговете не са вечно на Земята. След мандата, те се връщат там, от където са изпратени. Висшият Създател контролира тяхната дейност и мисия.


Нали помниш какво пише в старогръцките легенди и митове: "...Боговете не са вечни..." - спря се пред статуя на космонавт, поглади я с ръка и продължи: - "Макар че Зевс изпраща на хората щастието и нещастието им, тяхната участ се определя от неумолимите богини на съдбата - мойрите, или както ги наричат римляните парките, живеещи на светлия Олимп. Дори и участта на Зевс е в техни ръце. Над смъртни и богове, и над всяко живо същество властва съдбата. Никой не може да избегне нейните повели. Няма сила, няма власт, която би могла да измени нещичко от онова, което е отредено на боговете и на смъртните. Пред съдбата можеш само смирено да се преклониш и подчиниш. Само мойрите знаят повелите на съдбата..."
Спря да цитира, знаеше много добре, че написаното в "Старогръцки легени и митове" е завинаги запаметено в мен. Цитираше го с определена цел, защото добави: - Ще довърша легендата в една от залите, които ще посетим.
Слязохме бавно надолу и на най-долната площадка, където свършваха стъпалата, се спряхме да погледнем великолепните статуи, на дванадесет мощни данаиди, държащи в ръцете си електронни уреди.
- Ако нямаш нищо против - обади се Рем, сега ще продължа със "Старогръцки легенди и митове".
- Щом е нужно ...
Рем кимна в знак на съгласие и започна:
"В началото съществувал само вечния, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос - целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя - Гея. Широко се разстлала тя, силна, даваща живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч от земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар - ужасна бездна, запълнена с вечна тъма. От Хаоса, извор на живота, се родила и могъщата сила, всичко оживотворяваща Любов - Ерос. Започва да се създава светът. Безграничният Хаос родил Мрак - Ереб, и тъмнината Нощ - Нюкта. А от Нощта и Мрака произлезли вечната Светлина - Етер, и радостният, светъл Ден - Хемера. Светлината се разляла по света и започнали да се редуват нощта и денят.
Могъщата, благодатна Земя родила безкрайното синьо Небе - Уран, и Небето се изпънало над Земята. Гордо се издигнали към него високите Планини, родени от Земята, и широко се разляло вечно шумящото Море. От майката Земя са родени Небето, Планините и Морето, баща те нямат. Уран - Небето - се възцарило в света. Той се оженил за благодатната Земя - Гея. Уран и Гея имали шестима синове и шест дъщери - могъщите страшни титани. Един от синовете им, титанът Океан, който обгръщал като безбрежна река цялата земя, и богиня Тетида, дали живот на всички реки, които носят своите вълни към морето и на морските богини - океанидите. А титанът Хиперион и богинята Тея дали на света деца: Слънце - Хелиос, Месечина - Селена, и румената зора - розовопръстата Еос, (Аврора). От Астрей и Еос произлезли всички звезди, които светят нощем на тъмното небе, и всички ветрове; буйният северен вятър Борей, източният Евър, влажният южен Hoт и приятният западен вятър Зефир, който докарва дъждоносни облаци.
Освен титаните могъщата Земя родила трима великани - циклопи, с по едно око на челото, и трима грамадни като планина великани - хекатонхейри (сторъки), наричани така, защото всеки от тях имал по сто ръце. На тяхната страшна сила нищо не може да устои, тя е стихийна и безгранична.
Уран намразил децата си - великаните, затворил ги в дълбок мрак в недрата на богинята Земя и не им позволил да излязат на светлина. Страдала от това майка им - Земята. Тежало й това ужасно бреме, затворено в недрата й. Повикала тя децата си, титаните, и започнала да ги увещава да се опълчат срещу бащата Уран; но те се страхували да вдигнат ръка на баща си. Само най-младият от тях - коварният Кронос (времето, което поглъща всичко), чрез хитрина свалил баща си и заграбил властта му. Богинята Нощ родила за наказание на Кронос цял сном ужасни божества: Танатос - смърт, Ерида - раздор, Апата - измама, Кери - унищожение, Хипнос - сън с рой мрачни, тежки сънища, безмилостната Немезида - отмъщение за престъпления, и много други. Тези богове внесли ужас, раздори, измама, борба и нещастие в света, където се възцарил на бащиния си престол Кронос."
- Раздел Богове - обадих се малко изнервен, след като търпеливо изслушах неща, които прекалено добре знаех. - Какво искаш да кажеш с това, Рем?
- Да провокирам човешкия ти ум, да преосмисли легендите и да търси в тях истината. Разковничето е в тях.
Де да беше така...Прочел съм "Старогръцки легенди и митове" сто пъти и въпреки това разковничето липсваше. А може и да е прав. Сигурно е прав. Но да достигнеш истината на легендите си е нужен отличен дешифровчик.
 
 В дъното на площадката, се очерта сребриста врата. Рем я отвори дистанционно, в движение. Влязохме в мраморна зала, в която на пиедестали бяха изложени бюстове на богове: на водите, моретата, океаните, реките, бурите и ветровете. На подземния огън, подземното царство, на животните, растенията, горите, на войната и още много други. Сред тях изпъкваше с мощната си фигура Зевс - Богът на всички богове. Висок, с впечатляващо волево изражение на лицето, с дълги обрамчващи образа му коси, държащ в ръцете си светкавица. До него е статуята на съпругата му Гея - Богинята на Земята. Неземно красива, с лице от което се излъчва майчинска загриженост, добрина, миловидност, но и едва доловима строгост. Тук е Зевс, тук е и брат му Посейдон - Богът на моретата и океаните. Широкоплещест, с ярки сини очи, през които прозира морето, стиснал в ръка неизменния тризъбец. Следващата статуя е на Аполон - златокосият бог на светлината, обкичен със златен лавров венец на главата. С красиво, сериозно лице, облечена в пълно бойно снаряжение - шлем на глава, ризница, щит и копие в ръка, в мен е загледана Атина Палада - Богинята на мъдростта, знанията, изкуствата и занаятите. Покровителката на героите и пазителка на градовете. Встрани от нея е Меркурий - Богът на търговията - атлетичен, строен млад мъж, леко усмихнат, бих добавил хитричко, държи в ръка жезъл, а на краката обути в обувки се мъдрят разперени крилца. И деветте красиви, с изящни тела, музи са тук: Калиопа - музата на епическата поезия, изваяна с големи бадемовидни сини очи, в ръка с разтворена книга. Евтерпа - музата на лириката, притежателка на дълги мигли, под които гледат големи зелени очи - вдигнала високо ръце държи в длани бял гълъб. Ерато - музата на любовните песни е със загадъчно насърчаващ поглед на пъстрите очи. Скулптирана е с прозрачна туника поставила ръце на гърди в миловидна сърдечна поза. Незнайно защо се спирам пред Мелпомена - муза на трагедията, с фино лице, от което гледат черни сериозни очи. Облечена с матирана в тъмен цвят туника е заела замечтана поза. Талия - муза на комедията е засмяна, жизнерадостна русокоса красавица, облякла красива туника, съшита от разноцветна тъкан, държи в ръка маска на засмян палячо. Терпсихора - муза на танците, с разпилени черни коси, кръшно извила тяло е разперила ръце в танц. Клио - муза на историята, има сериозно лице, от където гледат тъмнокафяви очи. В лявата си ръка държи златно дърво, по чиито клони съжителстват растения, минерали, животни, хора и маймуни. В дясната ръка е поставено сребърно паче перо за писане. Урания - муза на астрономията е с дълга, тъмновиолетова пелерина, в лявата ръка е земното кълбо, а в дясната държи далекогледна тръба. Полихимния - муза на свещените химни - е изваяна като диригент. В полупрозрачно тъмно облекло, с привързана коса на опашка, с красиво лице, изпълнено с едва доловимо напрежение е вдигнала диригентска палка - сега ще даде знак и музикантите ще засвирят...

Крилатият кон Пегас - изразител на творческото вдъхновение... Красив, много красив бял крилат кон, изработен от бяло злато. Реален, а го усещам ефирен, мога да доловя дъха, излизащ от ноздрите му, да чуя шума от крилата. Пегас - един вълнуващ митологичен образ, който и днес продължава да се спуска от висините, оза¬рявайки мисълта и фантазиите на творците.

Изкушавам се да прекъсна за кратко посещението в Музея под Витоша и да ви разкажа за легендата Пегас...
Бащата на летящия кон е Персей, а майката горгоната Медуза. Раждането му станало в трагичен момент, когато Персей унищожил змиекосата Медуза, а от нейната плът излетял кон. Знаменателната битка се води край изворите на Океан, затова нарекли новороденото Пегас (на гръцки - бурно течение).
Друга легенда разказва, че Пегас е плод на любовта между медуза и повелителя на морските съдби Посейдон. След като се родил по този необичаен начин, Пегас веднага се понесъл към планината на боговете Олимп, с което се обяснява божествения му произход.
Пегас бил болезнено срамежлив и предан. Ако служи някому, то е до последния му дъх. Но пред враговете си не спирал. В борбата за независимост и свобода ритал и тъпчел всеки, застанал на пътя му. Малцина са избраниците, успели да яхнат крилатия кон. Още през III в.пр. н.е. Александрийските поети почитали Пегас като носител на тяхната фантазия и го нарекли коня на поетите. Легендата разказва как един ден Пегас се разхождал по родната планина Хеликон, когато изведнъж планината започнала да се издига, не с дни, а с часове, покорена от песните на местните чародейки - музите. Разгневен от самозабравилата се планина, Посейдон накарал Пегас да постави на място непослушната планина. Хвъркатият Пегас се издигнал на върха на Хеликон, тропнал с крак и планината в миг се вразумила. На мястото, където Пегас ударил с копита, бликнал извор, наречен по-късно Конският извор. При извора отивали да търсят вдъхновение творците на перото. Легендарният Пегас е увековечен и на звездната карта. Вавилонците и древните гърци нарекли съзвездието, разположено на югозапад от Андромеда Кон. Римляните пък- Големия кон. Това име приели и арабите.А китайците изброили 116 звезди в съзвездието на Големия кон и ги нарекли Небесната конюшня.
През средните векове тамплиерите избрали образа на Пегас за емблема на ордена си. Там той галопира като символ на славата и съзерцанието. Военновъздушните сили на Великобритания по време на Втората световна война също приели митологичния кон за свой отличителен знак, който и до днес използват като марка на въздушния транспорт на страната. Безпилотният изтребител за морско кацане и ракетоносителят от средна класа на американците носят неговото име...

Цялата зала грее от светлините на чудно красивите мрамори, оцветяващи с розов, златист, пурпурен, синкав, изумруден кехлибарен, аметистов, рубинен и смарагдов цвят. Приказна феерия на цветни мрамори, докарани от всички краища на земята.
Преди да напуснем залата, се доближих до великолепната, божествена статуя на Исус Христос и от златната плочка върху постамента прочетох датата и годината, през която Исус Христос е дошъл на Земята. Изненадах се, лабиринта бе направен далеч преди идването на Спасителя на Земята. Преди да направя каквото и да е заключение, Рем заговори:

- Нещата се заплануват милиарди години преди събитията... Космическият Разум е създател. Няма начало. Няма край. Няма минало, настояще и бъдеще. Всичко е едно. Но от началото на времето на земята има измерения - посочи с ръка огромно табло на стената, върху което бяха изковани със златни букви дати и години на построяването на подземния лабиринт, фотографии на хората и машините, които го бяха построили, планът на подземния лабиринт с точните размери на залите, както и една необикновена географска карта на някогашната земя, съществувала преди 380 милиарда години.

Приемах нещата такива, каквито са пред мен, пред очите ми и знаех, че това е действителната реалност. И въпреки това нещо дълбоко в мен се бунтуваше и не искаше да приеме реалността за истина.
- Трябва да разгледаме още много неща - усмихна се почти човешки робота и шеговито попита: - Надявам се, че нямаш въпроси?
Тръгна пред мен, посочи хилядите наредени сандъчета по рафтовете на огромната зала, "ръкавите", които се спускаха покрай стелажите и каза:

- Номерираните сандъчета съдържат всички руди и полезни изкопаеми във вашата земя - злато, сребро, мед, олово, желязо... до обикновената почва във всеки район. На другата карта - включи огромен екран, в лявата страна на залата, - са отбелязани всички златни, сребърни, медни, оловни, железни и други мини, които са в експлоатация или пък други, които предстоят за експлоатация. На екрана могат да се видят и световните рудници, не само на злато, но и на диаманти. Ако имаш желание, бихме могли да включим компютърна програма и да погледаме.
- Исках да попитам за "ръкавите", които висят и наподобяват човешки ръце, около стелажите със сандъчетата.
- Електронни ръце. Задава се задача на системата да се види проба, да кажем за номер 155 000, съдържащ сплав или каквото и да е друго вещество, интересуващо оператора. Електронната ръка я открива, сваля я на малък подиум и операторът... това съм аз, прави ако иска нов анализ на вече анализираната проба. Той може и без да сваля пробата да провери или получи всички необходими данни за нея. Въпросът е - какво е нужно. И още нещо - в сандъчетата има свободни прегради, служещи за вземане на нови проби от съответния участък, откъдето преди това е взета рудата. Образците не се смесват, а се описват, за да се види развитието на рудата, промяна в съдържанието и т.н.
Освен сандъците, наредени по огромните стелажи, в залата, на разноцветни мраморни поставки, са изложени на показ огромни късове самородно злато, великолепни кристали, обработени и шлифовани диаманти, рубини, сапфири, смарагди и безброй други разноцветни и красиви скъпоценни камъни.
- А какво ще стане, ако властта се опита да взриви входа на лабиринта, за да проникне вътре?
- Ще се откъртят тонове скали, срутване на скални маси, нарушаване на екологията, промяна на водите на водопада и нищо няма да се открие.

- Тогава ще се срути и подземният лабиринт.
- Не, няма да се срути. Предвидени са подобни ситуации и изригване на вулкан... - обърна глава към мен и допълни: - Витоша е вулкан, не е действащ, но не е и мъртъв... Що се отнася до взривяване , има с какво да противодействаме. Хилядолетия стоим тук, ще бъдем и занапред...

Преди да пристъпим към третата зала, Рем сочи с ръка мраморен люк на стената: - Едно от аварийните места, в случай, че електрониката по някакъв начин е блокирала временно. Виждаш, има лост с хидравлика. Издърпва се. За всичко има описание, а сега да разгледаме животните.
Залата е няколко стотина метра дълга. Широка над 120 метра и доста висока. Върху разноцветния мраморен под са наредени пиедестали, а върху, тях изработени от масивно злато в естествена големина, скулптури на животни, влечуги, риби, птици, паяци и насекоми. На пиедесталите има надписи за името на животното, от кой род, вид или подвид е, размерите, тежината, годината, в която е живяло и кой е направил отливката от злато или друга сплав. Минавах покрай страховити динозаври, плезозаври, дракони, покрай огромни птеродактили, изящни делфини и огромни паяци. Имаше тигри, лъвове, мечки, странни гущери, птици. И всички изработени от разноцветно злато. Величието на ваятелите бе поразително.

Погледнах Рем, скръстил ръце на гърди, който усмихнат наблюдаваше, как преминавам под гигантски динозаври и сигурно долавяше неприязънта, която изпитвах от надвесените над мен озъбени чудовища. Продължих да обхождам и със задоволство гледах усмихнатите муцунки на готвещи се за скок делфини, възхищавах се на красивите морски звезди, на разтворените мидени черупки, от които се показваха матирани бисери, от многообразието на разноцветни корали. С дни бих разглеждал тези неповторими красоти на природата, защото макар и мъртви, те живееха...

- Убитите или приспани навремето "модели" са в подземията на лабиринта - уточни Рем. - Помниш, какво ти казах. Нищо в природата не изчезва.Тук се пазят всички видове, живели през различни геологични епохи на ваша територия. Всеки от тях може да се пресъздаде чрез ДНК. Вашите учени откриха част от генетичния код на човека, направиха клониране, но.. Е, не всичко може да се разчете от ДНК. Само това, което е разрешено в полза на човечеството.
- Знаеш ли, отдавна исках да задам един въпрос...
- Какво иска да каже писанието в библията, там където Господ е наредил на Асурите да се пресъздадат, нали?
- Да. Знам, четеш мислите ми, сякаш ти говоря.
- Дали мислиш или говориш, за мен е все едно. Вибрациите на мислите и думите са едни и същи. Вие, човеците, сте загубили възможността да възприемате умствените вибрации на мислите. В края на шестата и седмата последна раса тази възможност ще се възстанови.
А сега да изясним какво означава думата Асури. Тя произлиза от Асу - дихание или живот, а асумат - живо същество. Асурите, това са живи същества, високо духовни, родени от тялото на Брахма. Тези същества са началото на три големи класа, които далеч, много далеч назад във времето предхождат раждането на човечест- вото. Когато те слизат на Земята и получават заповед да се възпроизведат, една трета от тях отказват, а две трети се подчиняват и се възпроизвеж дат, или казано по-съвременно, се клонират на земята. И тогава е дошло проклятието за Асурите, които не се възпроизвели.
- Навлязохме в твърде окултна среда, и ще те помоля да изясниш ролята на Асурите.

- Тези високо духовни същества играят важна роля при еволюцията на земята. Тук трябва да добавя, че Асурите в по-късен етап се разделят на два вида, Сури и Асури. Те стават противници, защото техните функции по отношение на еволюцията са различни. Сурите са били по-пасивни от Асурите, по-силно проникнати от чувството на единството и общата цел, готови да изпълнят законите на божествената система. Асурите били буйни и агресивни, независими, винаги недоволни и жадни за промени. Сурите представляват реда, а Асурите - прогреса. По тази причина те са във вечна опозиция помежду си, макар че са еднакво необходими.

- Сурите и Асурите ангели ли са? Рем ме погледна някак си "отчаяно".
- Явно не си чел задълбочено книгите на Елена Блаватска и Анни Безант. В теософските издания много от тайните на сътворението са разкрити и достъпни за прочит от хората. Или този вид литература ви се струва несериозен?
- У нас още преди 1920 година се публикуват теософски издания. И днес се издават. Прочел съм не малка част от тях, но не чак толкова внимателно, имах предубеждение към изложеното в този род литература. Струваха ми се нереални. Но въпреки това , съм направил доста извадки от прочетеното, имам ги записани в лаптопа, за които искам да получа разяснение.
- Тогава да продължа ли с ролята на Асурите? - не дочака отговор и продължи: - Трябва да знаеш, че Сурите и Асурите са водили продължителна война за завоюване на Амрита - нектара на безсмъртието, който бил отказан на Асурите, въпреки голямото им желание да пият от него. Знаеш ли каква е причината на този отказ? Това е принципът на Аза - желанието да бъдем идентични на самите себе си. Това е тяхната преобладаваща сила, характерна тяхна черта. Асурите са бунтовници, където и да отидат избухват войни. Животът се развива чрез борба, самоопределение, неподчинение, и така именно се проявява Азът. Идва време, когато Азът научава, че най-верният негов израз е в божествената воля, във висшето Аз на вселената и тогава Асурите, скъсвайки веригите на материята, се осъзнават ведно с Върховния, против когото са се борили. Тогава те могат да пият от нектара на безсмъртието, което не се дава иначе, освен от чашата на единението и може да се пие само от този, в когото мисълта за самоопределеност или не се е зараждала, или пък е била надрасната, а по никой начин от този, в когото тържествува самоопределеността и който въплъщава самата същност на тази самоопределеност.

- Слушам те и мисля, че четеш редове от книга на Анни Безант.
- И правилно си схванал - засмя се Рем. - В моята памет са записани милиарди текстове. Подбирам това, което те интересува. Продължавам: - Когато Асурите, или както ги наричат " синовете на нощта " получават от планетния Логос заповедта да "създадат своите образи", те почват своята последна борба за отделна независимост, борба от чийто изход те ще научат естеството на Аза. Те не искали да извършат това създаване. Помниш добре, че в четвъртия кръг Синовете на ума, Манаса-путрите, получиха заповед да създадат своите образи. Една трета - Асурите, бунтовниците - отказаха, а две трети - Агнишвата - праотците и децата на Венера послушаха. Тогава проклятието бе изречено: "Те, Асурите, ще се родят в четвъртата раса, ще страдат и ще причиняват страдания".
И така, една трета отказала. Тя трябвало да се роди в четвъртата раса. Тя ще се превъплати няколко пъти в атлантската раса, където ще играе важна роля. Тези същества са осъдени да се въплътят в по-лоши условия, защото не са искали да слязат в удобния момент, за да помогнат на човешката еволюция. Казва се, "те дошли и погледнали лошите форми на ранната трета раса и се отвърнали". Тук трябва да се отбележи чувството на гордост, което изпитвали Асурите към себе си и презрение към развитието на човешката еволюция. Те отхвърлили, отблъснали заповедта да слязат на земята и затова ги стигнало проклятие ужасно, което, при слизането им по-късно, твърде много затруднило тяхната работа. Тяхната борба била по-усилена, по-трудна, и им дала урок, от който те имали нужда по времето на четвъртата раса.
- Четвъртата раса са Атлантите, нали?
- Да, там Асурите ще са бъдещите "Владици на тъмния образ" и ще водят борба с "Владиците на ослепителния образ", които в своето страшно поражение научават крайния си урок, и търсят единство чрез напредналите човешки раси.
Тези Асури съставляват петата велика творческа йерархия, тази на Макара, не напразно наречена най-мистериозна от всички раси.

Рем "изключи говора", погледна ме с безизразни очи и добави: - Това е най-краткото обяснение, което мога да дам на твоя въпрос. Препоръчвам ти да прочетеш по-задълбочено книгите, които притежаваш по теософските въпроси и тогава ще можеш да разсъждаваш правилно върху създаването на земята и произхода на човешкия род.
- Библията споменава за черните братя, които са по-умни. Знам от моя Учител, че истината и любовта винаги побеждават. Казал ми е, че когато представители на бялото и черното братство се срещнат, те учтиво се поздравяват. И двете братства притежават неограничена мощ, знания и владеят законите на космоса.
- Разбирам, информиран си за космичните войни, но те още не са завършили...

Нека допълня, в космоса съществуват 100 милиарда звездни системи. Ти трябва да знаеш за дванадесетте основни творчески йерархии във вселената, начело на които стоят 12 велики богове. Знаците на зодиака са техни символи. Знай, зодиака е даден на третата раса от великите Учители. Един от тези учители е Асурамая, познат като първия астроном. Именно той е дал зодиака на Египет и Индия. Астрономическите знаци са символи, схема, на слънчевата система. В тези звездни системи живеят същества с много висока интелигентност. Тези същества ръководят по-нисши същества от други планети.

- Като Земята.
- Да, като Земята. Именно сред тези звездни системи се намират и черните братя, които желаят да присъединят към тях още планети от слънчевата система, като ги колонизират - замълча, сякаш е човек, който премисля и продължи: - Вашата Земя, преди милион години бе обект на колонизиране. Черното братство чрез мощни космични технологии се опита да премести Земята на друга орбита... Изкривяването на оста е от това време. Белите братя спряха отвличането на Земята, изградена с много, много труд. Материалът за изграждането на Земята е носен от много далеч...

Хайде да поразширим темата, за да стане ясно какво точно искам да кажа. Говорим за Земята, която обикаля около Слънцето. Но едновременно с това, тя се върти и около собствената си ос. Но тази ос не е перпендикулярна на равнината на орбитата й. Наклонът й е 23,5, градуса, който е причина за смяна на сезоните. Именно той е причина за смяна на сезоните, тъй като определя ъгъла, под който слънчевите лъчи огряват Земята и определят дължината на деня и нощта.

Някога, по времето на Атлантида наклонът на Земната ос е бил на 30 градуса спрямо сегашната си позиция. Тогава е нямало сезони. Спомняш ли си какво пише Омир за Атлантида? Че това е Земя, в която няма сняг, студ и дъжд. Днес на земята имате полярната зима, с продължителност шест месеца. Защото, както казах , имаме преместване на планетарната ос. Но как се е преместила тази ос, бавно или рязко? Сторено е рязко, а не постепенно. С тласък, мигновено. А това означава внезапно преместване на земи и морета и мигновена смърт на милиони животни. Това вие наричате потоп.

Млъкна изведнъж, огледа залата, закова очите си в мен и добави:
- Странни същества сте вие хората. Не очаквах, точно тук, при динозаврите да ми бъде зададен този въпрос. Допусках, че ще ме питаш за летящите гущери, за топлия климат на вашата страна, за промените, които са настъпили в животинското царство или за великото майсторство, с което са направени отливките от истинските животни и онези неповторими тънкости за изработката им, умението да се оцветява златото в най-невероятни нюанси ...
- Аз действително се възхищавам от величието на тези древни скулптори и художници, но ме вълнуват и загадките, които ние хората не можем по никакъв начин да решим. Нима някой би ми показал това, което сега виждам? Или ще ми разкрие тайните как човечеството да се спаси от рак, спин или други смъртоносни болести? Питам, защото знам, че всяко откритие се разрешава от висшите същества, когато настъпи това време. А времето се знае само от тях. Те диктуват развитието и гибелта на човечеството.

-
Не, гибелта на човечеството, зависи само от човечеството - възрази Рем. - Вие сами се самоунищо - жавате. Висшите същества ви помагат, но и вие трябва да проумеете законите на природата и да ги спазвате. Поради неспазването на тези вечни закони ще имате множество природни бедствия, катаклизми, изригване на вулкани, наводнения и още много други изпитания, докато накрая човечеството се обедини в любов към майката земя и я заобича. Едва тогава човешкият прогрес ще изведе хората на по-висок етап в своето милиардно развитие.
Изслушах го с внимание. Беше прав, притежаваше невероятна информация и се стараех да науча колкото може повече.
Тръгнах след Рем, закрачил към стена, върху която са изковани стилизирани орнаменти от масивно злато. На крачки от стената орнаментите блеснаха в ярък зелен цвят и се спуснаха надолу. Отвори се вход на зала, в която светлината идваше направо от мраморните плочи. Обходих залата с поглед и видях до стените редици от прозрачни витрини с подредени в тях бижута и монети, а по мраморния под бяха разположени мраморни корита, в които искряха шлифовани диаманти, рубини, сапфири, смарагди и тюркоази.

- Залата на скъпоценностите. Може да се нарече на изящните бижута и красотата ... Заповядай.
Трудно човек може да скрие възхищението си от видяното. Залата е изпълнена със златни, платинени, сребърни и други направени от непознат за мен материал бижутерии изделия, които ме караха да стоя в захлас. Не знам как да опиша майсторството и красотата, с което са изработени огърлици, диадеми, малки корони, пръстени, обеци, пафти, колани и най-невероятни украшения, които човек би могъл да измисли. Огърлици с диаманти, със сапфири и рубини; с бисери, тюркоази и златни капки; пръстени в съчетания със злато, платина или сребро; шлифовани диаманти с големина на кокоше яйце; рубини във вид на морски звезди; сапфири оформени в дванадесет стенни пирамиди и какви ли не още скъпоценности и всички те изработени без нито една драскотина, излъчващи омайна светлина и чувство на спокойствие. Не мога да не спомена изработката на красиви пеперуди от злато и покрити с разноцветен лак, но така изящно изваяни, че грееха с неотразима красота. Видях също златни птички, чиито крила бяха изработени с рубинени сапфирени и коралови люспи, на мястото на очите блестяха диаманти. Сребърни рибки, покрити с люспи от рубини, дръвчета Бонзаи с издялани коралови стъбла, накичени с листа от изумруди и отрупани с цветчета от бисери. По листата, тук там бе капнала роса от диамант. Имаше сърца, самолетчета, миниатюрни картини, табакери, цигарета, часовници и всичко, което до днес познаваме, изработено от човек. Само с тази разлика, че бе изработено от скъпоценни камъни.
Минавах набързо край сандъците със съкровища, мимоходом поглеждах бижутата и се отправих към стъклените витрини с монети. Оказа се, че освен монетите, в тях е поместена и филателна изложба. Невъзможно е да опиша по големина, релеф, произход и ценност невероятния брой златни, сребърни, платинени, медни, бронзови и железни монети. Същото се отнасяше и до витрините с пощенски марки, изработени в най-красиви цветове, изобразяващи царе, пейзажи, птици и животни, растения и теми от всички области на науката и изкуството. За да опиша всичко, сигурно не биха ми стигнали няколко живота. Огромното многообразие от монети и пощенски марки бе каталогизирано по раздели: състав на материала, година на производство, художник, нарисувал марката, държава, цена, тираж на емисията. На всяка изработена монета или марка е запазена матрицата.
Полюбопитствах да видя кога е изработена първата монета в света, приближих се до витрина и ахнах.

Монетата, изработена от масивно злато, щампована със земното кълбо, състоящо се само от един огромен континент, заобиколен от океан. Нито върху лицевата, нито пък на обратната страна на монетата имаше знак за стойност. Върху лицевата част обаче бе щампован разграфен квадрат, с нанесени последователно едно под друго в четири редици седем цифрово число.
Погледнах Рем, сините му неизразителни очи се взряха в мен, компютърният му мозък моментално схвана и разшифрова мисълта ми.
- От времето на началната пета основна раса... Юбилейна, не е пускана в обръщение. За определени лица е изработена в дванадесет екземпляра.
- А какво означават милионните цифри?
- Годината, в която е изработена монетата. На по-висшите същества, създали земята и хората, не са били нужни парични знаци. Дванадесет милиарда години след като управлявали земята и се появили новите раси, възникнала нуждата от парични знаци. Разказвам за период, за който днешните хората дори не подозират, че е съществувал. Следват все по-низходящи периоди. Нова Земя, развитие на нови раси, на войни, катаклизми и отново възходи и падения. Сегашният период на човешкото развитие е повторение на предишни периоди от неговото развитие, протекли преди милиарди години. Всичко се повтаря заради неспособността на човешките раси да преодолеят най-обикновени правила, изразени с прости думи в Стария завет, и с десетте божи заповеди. Трябва ли да ти напомня, че тези заповеди са основни природни закони. На глед прости, а в тях се съдържат най-важните закони: за любовта, честността, правдата и истината в живота. Вие влязохте вече в епохата на Водолея. Отново ще имате възход, ще станат реални общуванията с извънпланетарни същества, с по-напреднали от вас човешки личности. Ще се пътува до техните планети и те ще посещават вашата земя. Ще продължи онзи забравен от миналото обмен между небето и земята, започнал преди милиарди години.
(следва)

                                                                М.Миланов, Тайните подземия на България





Гласувай:
25
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tili - Щастлива Новата 2013 година,Бвен!
14.01.2013 14:17
Много дълъг постинг, ще го дочета довечера, но още в началото има неточности за реалния водопад. Той не е чак толкова величествен и скалите са сиви и тъмни, но не и бели. Просто са гранити и сиенити. Като софийсклите павета или владайското габрО.
Иначе Витоша и всяка планина си има своите тайни и своята магия:)
цитирай
2. stela50 - Здравей, Бвен ...
14.01.2013 16:18
Интересно ми беше да прочета и да разгледам какво се крие
под Витоша, макар и през друг поглед. Легендите са като приказките,
крият неподозирани тайни, в тях има нещо магично, вълнуващо,
но носят посланията на вековете и исторически истини...
Лека и приятна седмица !
цитирай
3. ishchel - Честита и успешна Нова година
14.01.2013 16:56
с малко закъснение! Да е здрава и спорна!
цитирай
4. bven - На 1: Честита да е за теб и семейството ти новата година, Тили!
14.01.2013 19:37
Е, разбира се, че всяка местност изглежда различно в очите ни - и силуета, и скалите , и листата на дърветата дори:))) Пък и толкова много зависи от настроението ни в момента.. Аз не съм посещавала водопада, но съм ходила на разходки из красивата планина. Нека пази своите тайни и да научаваме всичко едно по едно:))
Радвам се, че ми гостува. Хубава вечер!
цитирай
5. bven - На 2: Здравей, Стела:))
14.01.2013 19:39
Разказаното от М.Миланов може само да радва нашите патриотични настроения и гордост. Истината се научава тогава, когато сме готови за нея! Все пак сме космически същества, а не аборигените на Земята!
Хубава вечер от мен!
цитирай
6. bven - На 3: Здравей , ishchel .
14.01.2013 19:41
Благодаря за пожеланията ти - целият януари е Нова година!:)))
Нека да е здраве, щастие и любов за всички!
цитирай
7. mariniki - изключително интересно...
15.01.2013 12:29
което ме кара са съжалявам, че още не съм виждала с очите си Витоша...
само от далеко... като всяка планина и тя навярно крие своите тайни...
благодаря ти, мила Татяна...
цитирай
8. bven - На 7: Маги, Милан Миланов чудесно свързва митовете с действителността.
15.01.2013 20:36
Нека по-скоро станем свидетели на разкритите тайни на Витоша и на другите свещени български места, за които той дава информация. Но затова е нужно високо самосъзнание и гражданска позиция:)
Радвам се, че ми гостува.
Хубава вечер от мен:))
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - Ей, че хубаво!:)
16.01.2013 09:10
Благодаря за приказката! Беше интересно да прочета.... Поздрави и радостен ден, мила Бвен!:)
цитирай
10. bven - На 9: В България всичко е хубаво, мила Наде:)))
16.01.2013 20:02
Остава само да го разберем и съ-творим още по-хубаво за нас и децата ни!
Поздрави от мен за всеки ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10432426
Постинги: 2243
Коментари: 12164
Гласове: 32112
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031