Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2014 09:08 - великите посветени - Мойсей (е.шоре)
Автор: bven Категория: Политика   
Прочетен: 2049 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Но тъстът Мойсеев му каза: тъй, както правиш, не е добре.Ти ще измъчиш и себе си и народа, който е с тебе , защото много тежка е тая работа за тебе: ти самичък не можеш я върши; затова, послушай думите ми; аз ще ти дам съвет и Бог ще бъде с тебе:
бъди ти посредник пред Бога за народа и представяй на Бога работите (му); учи ги на (Божите) наредби и на законите (Му), и посочвай им пътя (Му), по който те трябва да вървят, и делата, които трябва да вършат, а ти (си) избери измежду целия народ мъже способни, богоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист, и (ги) тури над тях за хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари); нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами; и на тебе ще е по-леко и те ще носят заедно с тебе товара; ако направиш това, и Бог ти заповяда това, тогава ще можеш утрая, и целият тоя народ ще си отива смиром на мястото.

И послуша Мойсей душите на тъста си и направи всичко, що (му) говори*/*Изход, 18: 13 - 24. В "Мисията на евреите" Сент Ив напълно правилно изтъква значението на този пасаж от гледна точка на обществено то устройство на Израел.*.
От този откъс можем да направим извода, че в управлението на Израел, установено от Мойсей, изпълнителната власт произтича от съдебната и е под контрола на духовната. Такова е устройството, завещано от Мойсей на наследниците му благодарение на мъдрия съвет на Иотор. То се запазва и при съдиите - от Иосия до Самуил и дори до нашествието на Саул. Под властта на царете унизеното духовенство забравя истинското предание на Мойсей, което живее само у пророците.
Казахме вече, че Мойсей не е родолюбец - той обуздава народа си, грижейки се за цялото човечество. За него израилтяните са само средство, целта му е световната религия, а мисълта му лети към бъдещите времена.

От излизането от Египет до смъртта на Мойсей историята на Израел е само дълъг двубой между пророка и неговия народ.
В началото Мойсей завежда племената на Израел в Синай, в тази безводна пустиня, пред планината, посветена на Елохим от всички семити, където и самият той навремето е получил откровението. Така, както Ангелът бе обладал пророка, и пророкът пожелава да вдъхнови своя народ и да сложи на челото му печата на Иеве: десетте божи заповеди, които са квинтесенция на нравствения закон и допълнение към истината, съдържаща се в херметично затворената в кивота книга.

Няма нищо по-трагично от първия разговор между пророка и народа му. Тогава стават странни, кървави и страшни събития, които дамгосват умъртвената плът на Израел. Зад хиперболите на библейската легенда можем да узнаем автентичните факти.

Избраниците на племената лагеруват във фараонската равнина пред див проход, който води към скалите на Сербал. Застрашителният връх на Синайската планина господства над тази камениста и Вулканична местност. Пред цялото събрание Мойсей известява тържествено, че ще отиде на върха, за да се посъветва с Елохим и да донесе оттам закона, изсечен на каменна плоча. Той заповядва на народа си да бди и да пости, да го чака в чистота и молитва. Поверява на седемдесетте старейшини кивота в шатрата на Скинията и се изгубва в прохода с верния си ученик Осия (по-късно Мойсей го назовава Исус Навин).
Минават дни, а Мойсей не се завръща. Отначало народът се тревожи, а после започва да роптае; "Защо ни доведе в тази ужасна пустиня и ни остави под стрелите на амалекитяните? Мойсей ни обеща, че ще ни заведе в Ханаанската земя, където тече мляко и мед, а сега умираме в тази пустиня. По-добре бяхме в Египет, отколкото тук. Дано бъде угодно на Бога пак да имаме месото, което ядяхме там! Ако Богът на Мойсей е истински Бог, нека го докаже, но нека и всичките му врагове бъдат разпръснати, за да влезем веднага в Обетованата земя." Ропотът се засилва, народът се вълнува, старейшините се опитват да го успокоят.
И ето че идват някакви жени и нещо си шепнат. Това са моавитски дъщери с черна кожа, с гъвкави извая- ни тела - наложници или слугини на едомитски старейшини, които са се присъединили към Израел. Жените са си спомнили, че някога са били жрици на Иштар (Астарта) и са чествали нейните празници в свещените гори на родната земя. Те чувстват, че е дошъл отново техният час, и идват обкичени със злато, с дрехи в ярки цветове, усмихнати, подобни на хубави змии, които излизат от земята, за да изложат на слънцето грациозните си тела с метални отблясъци. Жените се приближават към роптаещите, омагьосват ги с блестящите си очи, обгръщат ги с ръце, окичени с медни гривни, и ги обайват с цветисти думи:
- Какво струва този египетски жрец и неговият Бог? Сигурно е умрял в Синайската планина. Рефаимите са го хвърлили в някоя пропаст и той не може да ви заведе в Ханаанската земя. Но нека децата на Израел призоват моавитските богове Баал и Иштар! Те ще ги заведат в Ханаанската земя!
Развълнуваното множество слуша моавитските жени и крещи:
- Аароне, направи богове, които да ни водят, защото Мойсей ни накара да напуснем Египет, но не знаем какво му се е случило.
Напразно Аарон се опитва да успокои множеството. Дъщерите на моавитите викат финикийски жреци. Те пристигат с цял керван, носят статуя на Астарта и я поставят на каменен олтар. Множеството заплашва Ааарон, че ще го убие, ако не излее златно теле - едно от изображенията на Баал. После народът принася бикове и овни в жертва на чуждите богове и започва пиршество. Множеството начело с моавитските жени танцува около идолите под звуците на небели, кинори и тамбури, на които свирят жени.

Седемдесетте старейшини, избрани от Мойсей да пазят свещения кивот, напразно увещават народа да спре недостойното празненство. Те седят на земята с глави, посипани с пепел, около Скинията на кивота и в ужас и страх слушат дивашките викове, сладострастните песни, молитвите към прокъл-натите богове, към демоните на разточителството и жестокостта. Старейшините виждат как този народ, обладан от зла радост, въстава срещу собствения си Бог. Какво ще стане с кивота, с Книгата, с израилтяните, ако Мойсей не се завърне?

Но Мойсей се завръща. От дългото си усамотение в планината на Елохим той донася скрижали-те*/* В древността текстовете, изсечени върху камъни, са се считали за най-свети.Първосвещеникът на Елевсин е четял на посветените в тайните текстове, написани върху каменни плочи, а те са се заклевали предварително, че няма да ги съобщават на никого./ на Закона. Пророкът влиза в лагера и вижда своя народ сред буйни танци и пиршества пред идолите на Баал и Иштар. Когато народът вижда жреца на Озирис, пророка на Елохим, танците спират, чуждите жреци побягват, а протестът заглъхва. Мойсей кипи от ярост. Той счупва каменните плочи и всички чувстват, че той би разбил по същия начин и целия народ и че Бог се е вселил в него.
Израилтяните треперят, а непримирените стаяват омразата зад страха си. Само една дума, един миг колебание - и хидрата на идолопоклонническата анархия би издигнала срещу пророка хилядите си глави и би затрупала с грамада от камъни свещения кивот, пророка и неговата идея. Но Мойсей е смел с подкрепата на невидимите сили, които го покровителстват. Той разбира, че трябва да укрепи духа на седемдесетте старейшини и чрез тях духа на целия народ. Затова призовава Елохим-Иеве, мъжкия Дух, Принципа-Огън от дъното на своето същество и от дъното на небесата.

- Нека седемдесетимата дойдат при мене! - извиква Мойсей. - Нека вземат кивота и да се изкачат заедно с мене на Божията планина. А колкото до този народ, нека чака и нека трепери. Аз ще му донеса присъдата на Елохим.
Левитите вземат от Скинията златния кивот, покрит с тъкани, и шествието на седемдесетте старейшини се изгубва в проходите на Синайската планина.
Не се знае кой се страхува повече: дали левитите - от онова, което им предстои да видят, или народът - от наказанието, с което Мойсей ги заплашва като с невидим меч.
- О да можехме да избягаме от страшните ръце на този жрец на Озирис, на този пророк на нещастието! - се окайват бунтовниците.

И половината от народа набързо свива шатрите, оседлава камилите и тръгва да бяга. Но изведнъж пада странен мрак, прах се разстила по небето и земята. Остър вятър започва да духа от Червено море, пустинята става бледочервеникава и зад Синайската планина се трупат грамадни облаци. Небето почернява. Извива се пясъчна буря, светкавици раздират облаците, които покриват Синайската планина. Излива се пороен дъжд. Пада гръмотевица и тътенът й, повтарян във всички проходи на планината, се носи над лагера с оглушителен трясък. Народът не се съмнява, че това е гневът на Елохим, призован от Мойсей. Моавитски те дъщери побягват. Народът събаря идолите, старейшините коленичат, децата и жените се крият под камилите. Бурята продължава цяла нощ и цял ден. Гръмотевици падат върху шатрите, убиват хора и животни.
Привечер бурята утихва, но облаците все така обвиват Синайската планина и небето остава черно. Но ето че се появяват седемдесетте старейшини с Мойсей начело. И сред неясния здрач лицата на пророка и на неговите избраници блестят със свръхестествена светлина, сякаш носят отпечатъка на някакво сияйно и възвишено видение. Над златния кивот, над херувимите с огнените криле трепти електрическа светлина като фосфоресциращ огнен стълб. Пред тази необикновена гледка старейшините и народът, мъжете и жените коленичат със страхопочитание.
- Онези, които избират Вечния, нека дойдат при мен! - казва Мойсей.
Три четвърти от старейшините на израилтяните се нареждат около Мойсей, а метежниците се крият в шатрите. Тогава пророкът пристъпва напред и заповядва на верните си хора да посекат с мечове предводителите на метежа и жреците на Астарта, за да треперят винаги израилтяните пред Елохим, да помнят Синайския закон и първата му заповед: "Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави кумир и никакво изображение на онова ,що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята…*/*Изход, 20: 2 - 4./

С тази смесица от страхопочитание и тайнственост Мойсей налага закона и вярата си на своя народ. С огнени букви трябваше да се изпише в душата на израилтяните идеята за Иеве и само с безпощадност монотеизмът можеше да възтържествува над политеизма, който постоянно нахлуваше от Финикия и Вавилон.

Но какво бяха видели седемдесетте старейшини на Синайската планина? Второзаконие (петата Мойсеева книга) говори за едно изумително видение - за хиляди светци, явили се сред бурята в Синайската планина, обляна в светлината на Иеве* /*Второзаконие, 32: 2./. Дали всички древни мъдреци, посветени в тайните - арии, индийци, перси, египтяни, всички благородни синове на Азия, земята на Бога, - се бяха явили да помогнат на Мойсей и да убедят неговите последователи?

Духовните сили, които бдят над човечеството, винаги са нащрек, но булото, което ни разделя от тях, се раздира само във велики мигове и за малцина избраници. Каквото и да е станало, Мойсей заразява старейшините с божествения огън и с енергията на собствената си воля. Преди храма на Соломон те са първият - живият - храм на вярата, сърцето на Израел, царствената светлина на Бога. Със синайските видения, с масовите наказания на бунтуващите се, Мойсей придобива власт над скитниците семити и ги управлява с желязната си ръка.Но още чудеса очакват народа на Израел в дългото му пътуване към Ханаанската земя. Мойсей, както Мохамед, трябва да бъде пророк, военачалник и обществен организатор. Той се бори с изнурението, с клеветите и заговорите. След метежите пък обуздава гордостта на левитите, които искат да бъдат равни нему и твърдят, че получават вдъхновението си направо от Иеве. Пророкът трябва да предотвратява и опасните заговори на някои славолюбиви старейшини, като Корей, Датан и Авирон, които убеждават народа да въстане, за да свали пророка и да прогласи някого за цар - израилтяните ще направят това по-късно със Саул, въпреки съпротивата на Самуил. В тази борба Мойсей изпитва ту негодувание, ту съжаление, понякога го обзема бащинска нежност, друг път - гняв срещу народа, който се бори със собствения си дух. Отглас от чувствата на Мойсей намираме в разговорите, които библейският разказ предава, между пророка и неговия Бог. Тези разговори вероятно предават това, което е ставало в душата на жреца на Озирис.
В Петокнижието Мойсей преодолява всички трудности и пречки чрез неимоверни чудеса. Иехова, схващан като единствен Бог, е винаги на негово разположение. Той се появява над Скинията като блестящ облак, наричан в Библията "Слава Господня". Само Мойсей може да влиза в Скинията - невежите, които се приближават към нея, биват поразявани със смърт. Тази Скиния, в която се пази свещеният кивот, в библейския разказ прилича на гигантска електрическа батерия, която поразява като гръмотевица, изпълнена с огъня на Иехова. Синовете на Аарон, двеста и петдесет последователи на Датан и още четиринайсет хиляди души*
/*Атаката срещу Делфийския храм е отблъсквана два пъти по същия начин. Според Херодот през 480 г. пр. н. е. войските на Ксеркс нападат този храм и отстъпват пред бурята, придружена от подземни пламъци и падащи скали. През 279 г. пр. н. е. същият храм отново е нападнат от нахлулите в страната гали и кимбри. Храмът се пази само от малобройна фокийска войска. Варварите нападат и в момента, когато трябва да проникнат в храма, се разразява ужасна буря и фокийците отблъскват галите. - Виж. Тиери, А. Историята на галите. Книга II./ са убити там. Освен това Мойсей предизвиква земетресение, което поглъща трима разбунтували се старейшини заедно с шатрите и със семействата им. Този откъс се отличава със страшната си и величава поетичност. Но правдоподобността му е незащитима - толкова очевидни са хиперболизациите в него.

Екзотичността на библейските разкази се дължи на Иехова в ролята му на неумолим и непостоянен Бог. Той Винаги е готов да накаже и унищожи, докато Мойсей е олицетворение на милосърдието и мъдростта. Това толкова детинско и противоречиво схващане на божествеността е твърде странно за съзнанието на един жрец на Озирис, посветен в тайните. Колосалните хиперболи изглежда произтичат от проявите на магическата власт на Мойсей, които не са необичайни в традицията на древните храмове. Тук е мястото да се уточни какво в тези мними чудеса би могло да бъде достоверно, от гледна точка на рационалната теософия и на езотеричната наука. Древните митологии приписват на много от великите посветени способността по собствена воля да предизвикват електрически явления. Халдейската традиция я приписва на маговете, гръцката и латинската - на някои жреци на Юпитер и Аполон. Очевидно е, че всички чудеса в подобни случаи са електрически явления, но електричеството, акумулирано в земната атмосфера, трябва да бъде активирано от някаква фина, неуловима и универсална сила, която е разпространена навсякъде и която посветените в тайните умеят да привличат, да съсредоточават и да използват. Тази сила брахманите наричат акаша, халдейските магове - огън-принцип, а среднове- ковните кабалисти велик магически деятел. От гледна точка на модерната наука тя би могла да се назове етерна сила. Тази сила би могла да бъде привличана или предизвиквана с помощта на невидими съзнателни или полусъзнателни сили, с каквито е изпълнена земната атмосфера и които маговете могат да подчиняват на волята си. Тази теория не противоречи на рационалното схващане на вселената и дори е необходима, за да бъдат обяснени множество иначе непонятни феномени. Трябва да добавим, че тези феномени се подчиняват на неизменни закони, които са съизмерими с умствената, моралната и магнетическата сила на посветения в природните тайни.

Би било антирационално и антифилософско да се смята, че всяко човешко същество може да предизвиква тези явления чрез първопричината, чрез Бога, защото това би означавало, че човек се уподобява с Бога. Човек се извисява само относително към Него в мисълта си или в молитвата си, в дейния живот или в унеса си. Бог действа във вселената само косвено, по йерархичен начин, чрез универсални закони, които изразяват мисълта му, както и чрез членовете на земното и божественото човечество, които го представляват частично и ограничено в безкрайността на пространството и на времето.

Приемайки тези основни положения, ние смятаме за напълно възможно Мойсей, подкрепян от духовните сили, които го покровителстват и въоръжен с научното знание за етерната сила, да си е служел със свещения кивот като с генератор на електрическа енергия. Самият той, неговите жреци и последователите му са използвали като изолатори ленени дрехи и благовония, които са ги предпазвали от етерния огън. Но тези явления във всеки случай са били много редки. Библейският разказ ги умножава и преувеличава. За Мойсей е било напълно достатъчно да порази смъртоносно само няколко разбунтували се старейшини или няколко непослушни левити, за да подчини и обуздае целия народ.

СМЪРТТА НА МОИСЕЙ

Когато Мойсей отвежда своя народ пред Ханаанската земя, той знае, че мисията му вече е изпълнена. Какво представлява Иеве-Елохим за Синайския ясновидец? Това е Божията промисъл, видяна изцяло, във всички сфери на вселената и осъществена на видимата земя с прозрението за небесната йерархия и за вечната истина. Не, той ненапразно бе съзерцавал лицето на Вечния, което се отразява във всички светове. Книгата е в кивота и кивотът се пази от един силен народ, жив храм на Бога. Вярата в единствения Бог е възцарена на земята, името на Иеве блести с огнени букви в съзнанието на Израел, вековете могат да заливат с вълните си непостоянната и изменчива душа на човечеството, но те никога вече няма да заличат в нея името на Вечния.
Мойсей разбира всичко това и затова призовава Ангела на смъртта. Пророкът полага ръцете си върху своя наследник Исус Навин пред Скинията, за да проникне в него Духът на Бога, после благославя цялото човечество чрез дванайсетте племена на Израел и се изкачва в планината Нево, придружен само от Исус и от двама левити. Аарон вече се е "прибрал при бащите си", пророчицата Мария също го е последвала. Редът е на Мойсей.
Какви мисли бушуват в ума на сто и двайсет годишния пророк, когато се оттегля в голямата планина на Елохим и очите му вече не виждат лагера на израилтяните?
Какво изпитва той, оглеждайки Обетованата земя от Галаад до Йерихон - града на палмите? Един истински поет (Алфред дьо Вини) предава неговото душевно състояние с възклицанието:

О, Господи, живях могъщ и уединен,
Позволи ми да заспя в сън земен.


Тези хубави стихове разкриват душата на Мойсей по-добре, отколкото коментарите на стотици теолози. Тази душа прилича на голямата пирамида в Гиза - огромна, гола и затворена, тя крие велики тайни и в средата й лежи саркофаг, наричан "саркофаг на възкресението" от посветените в тайните. Оттам през дълъг коридор се вижда полярната звезда. Така и неуловимият дух на Мойсей вижда от своя център крайната цел на нещата.

Да, всички силни хора изпитват онова чувство на уединеност, което създава величието, но Мойсей е по-усамотен от другите, защото неговият принцип е по-абсолютен, по-съзерцателен. Неговият Бог е предимно мъжкият Принцип, чистият Дух. За да го всади в ума на хората, той обявява война на женския принцип, на богинята Природа, на Хеве, вечната жена, която живее в душата на земята и в сърцето на мъжа. Той е принуден непрестанно и безпощадно да се бори с нея, но не за да я унищожи, а за да я подчини и обуздае. Тогава няма нищо удивително в това, че Природата и Жената, свързани в тайно съглашение, треперят пред него? Нищо удивително няма в това, че те се радват на неговото заминаване, очаквайки с трепет времето, когато сянката на Мойсей няма да хвърля върху тях предчувствието за смърт, за да възвърнат силата си? Несъмнено такива са мислите на ясновидеца, когато се изкачва по пустата планина Нево. Хората не могат да го обичат, защото той обича само Бога. Дали делото му ще пребъде? Дали народът му ще остане верен на своята мисия? О, съдбовна проницателност на умиращия, трагична дарба на пророка, която в последния миг повдига всички завеси!

Колкото духът на Мойсей се издига над земята, толкова по-ясно вижда той ужасяващото бъдеще: той вижда измяната на Израел, вижда анархията да набира сили, вижда царете да заместват съдиите и да оскверняват Божия храм; вижда книгата си неразбрана, а мисълта си - изопачавана и унизена от невежи и лицемерни свещеници; вижда вероотстъпничеството на царете, вижда прелюбодеянието на Юдея с идолопоклонническите народи; вижда задушено свещеното и чисто учение, прогонени и преследвани пророците, обладаващи живото слово.
Седнал в една пещера на планината Нево, Мойсей вижда всичко това. Но смъртта простира крилото си над него и полага студената си ръка на сърцето му. Тогава това лъвско сърце се опитва още веднъж да прореве, възбудено от народа на Израел. Мойсей призовава отмъщението на Елохим върху народа на Юда. Той вдига отмалялата си ръка и Исус и левитите, стоящи край него, със страх чуват думите на умиращия пророк:

- Израел измени на своя Бог и нека бъде разпръснат по четирите ветрове на небето!
Ужасени, левитите и Исус виждат учителя си безжизнен. Последната му дума е проклятие. Дали с нея е изпуснал и последния си дъх? Но
Мойсей отваря очи за последен път и казва:
- Върнете се при Израел. Защото Господ ми каза: "Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам; а който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк ще говори от Мое име, от него ще диря сметка*/*Второзаконие, 18: 18 - 19./.
След тези пророчески думи Мойсей издъхва. Слънчевият Ангел с огнения меч, който пръв се появява пред него на Синайската планина, вече го чака. Той го издига към просторните обятия на небесната Изида, към вълните на светлината, която е Съпругата на Бога. Далеч от земните светове, те летят сред сонмове души с все по-силен блясък. Най-после Ангелът Господен му показва дух с магическа красота и с небесна кротост, толкова лъчезарен и така сияен в светлината си, че пред нея Мойсеевата светлина е само сянка. Този дух носи не меча на наказанието, а палмата на саможертвата и на победата. Мойсей разбира, че този дух ще довърши неговото дело и ще обърне хората към небесния им Баща чрез могъществото на Вечната Жена, чрез божествената благодат и чрез пълната и съвършена любов.
И законодателят пада на колене пред Изкупителя - Мойсей се покланя на Исус Христос.
                               
                                                                       край



Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. flymore - Благодаря!
14.05.2014 16:32
<3
цитирай
2. bven - На 1: И аз благодаря, flymore:)))))
15.05.2014 18:34
Намасте!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14868694
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава