Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10 07:55 - последното интервю
Автор: bven Категория: Политика   
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове:
5




 Уникално Интервю с Никола Маринов Николов , проведено през 1997 г. годината на неговата кончина.

Ангел Грънчаров: Кога напуснахте България и къде се установихте?

Никола Маринов Николов: Напуснах родината си през 1969 година и след шест месеца престой във Виена, Австрия, се установих за постоянно в САЩ, където живея и до сега. От 1989 г. насам, всяка година година посещавам България, за да й се радвам и ядосвам. Старите спомени и родни пейзажи ме вдъхновяват, докато днешната печална действителност ме отчайва.

Ангел Грънчаров: До какви заключения за хората и управлението в САЩ стигнахте след многогодишния Ви престой в тази голяма и богата страна?

Никола Маринов Николов: Когато се говори за американците и хората от Западните страни, въображението е голямо. Такова беше и моето, такова е на повечето хора, живеещи в Източните страни. Действителността обаче е много по-печална. Хората на Запад са напълно зависими от заемно - паричната система и всичко, което притежават - апартаменти, коли и къщни принадлежности, са собственост на банките. Тази експлоататорска система е преобразила американеца и го е превърнала в роб на банките.

Никола Маринов Николов: Американецът като човек в частния си живот е прекрасен, внимателен и много услужлив. В интелектуално отношение е много по-назад от нас - българите. Управлението им е напълно в плен на някакви тъмни и неизвестни сили, срещу които народът започва все повече и повече да роптае.

Ангел Грънчаров: От няколко години чрез Вашите книги името Ви нашумя извънредно много. Каква бе причината да изберете точно една такава тема?

Никола Маринов Николов: През 1944 г., при настъпването на комунизма в България още съвсем млад, като офицер от българската армия бях задържан много пъти от новата власт и прекарах доста години по затвори, лагери и изселничества. Навсякъде, където минах, бях малтретиран и инквизиран от една нова класа хора, която до 1944 година не се проявяваше открито. Сега вече те бяха навсякъде и жестоко малтретираха българското население, както и самия мен.

Никола Маринов Николов: През 1949 г. за известно време бях задържан в югославянската У. Д. Б. - там срещнах същите хора и прийоми. В България зад Живков стоеше една сянка, която дърпаше конците. Същото бе и в СССР - зад Сталин стоеше Каганович. През 1969 г. във Виена, Австрия, където престоях шест месеца видях същата картина. Същите хора решаваха съдбата ми. През 1970 г. в САЩ пак един такъв ми провери зъбите като на кон, за да установи дали съм способен да работя в азбестовата му фабрика. Въобще, това, което видях в комунистическите България и Югославия не бе по-различно от Австрия и Америка, по-различен беше само начинът на приложение. Същите форми на управление, но с кадифени ръкавици. Експлоатацията там не е по-малка, но не е толкова брутална като тук, в България.

Никола Маринов Николов: Книгите ми са плод на много труд, нетенденциозни, отразяват самата истина, и са подкрепени с много фактологични материали. Единствената ми цел, е да помогна на човечеството да разбере, че светът се манипулира и управлява от една световна конспирация, оглавена от един малък международен финансов елит, стремящ се към нашето подчинение и заробване.
Миналата година Вие посетихте Русия. Какъв бе поводът за това?

Никола Маринов Николов: Посетих Москва по покана на Руската академия на науките. /Заедно с Божидар Палюшев, автор на световно известната книга "Физика на Бога", на когото бе присъдена същата титла академик. бел. ред./ Там на 19 октомври 1994 година защитих своето академично звание и станах неин член. Възхитен съм от постиженията на руската наука, от руския патриотизъм и от всичко, което видях.

Ангел Грънчаров: Вие се наложихне като един успешен автор и защитник на обикновения човек в света. Ще продължите ли да работите в тази насока?

Никола Маринов Николов: Дори неочаквано и за самия мен книгите ми се наложиха не само сред българските читатели, но и в чужбина. Продължавам да работя. Току-що бе издадена книгата ми "Четиридесетте безотговорни дни - 1944", а скоро излиза и "Конспирация - 2".

Ангел Грънчаров: През време на последните избори много политически партии се опитаха да Ви приобщят и да използват Вашето име. Защо никой не успя?

Никола Маринов Николов: Първо, аз нямам никакви лични политически претенции и домогвания. И второ - аз продължавам за живея със старите си демокартически възгледи на старата Демократическа партия, оглавявана в миналото от Каравелов, Малинов и Мушанов.

Ангел Грънчаров: Много евреи Ви обвиняват в антисемитизъм. Вие смятате ли се за такъв?

Никола Маринов Николов: Нито аз, нито книгите ми са антисемитски. Само отразявам истината за това, което става по света. Книгите ми само отварят очите на хората за много нередни неща. Имам много приятели евреи и араби /истински семити/. Съжалявам ги и изживявам искрено техните трагедии. Обвинен съм в антисемитизъм от потомците на Хазарите, които не притежават никаква семитска кръв в тялото си. Крайно време е и те да разберат своя произход и история.

Ангел Грънчаров: Разкритията, които правите не застрашават ли живота ви?

Никола Маринов Николов: След като книгите ми вече са изнесли всички компромати и истинската история, какъв е смисълът от моето унищожение? Това само би потвърдило истинността на изнасяното от мен, пък и светът ще продължи да съществува и след моята смърт.

Ангел Грънчаров: Мислите ли, че днес още има място за патриотизъм и любов към родината?

Никола Маринов Николов: Подкрепям единствено националните и патриотични идеи. Отхвърлям всички идеи за Европейски и световни щати и техните институции ООН, НАТО и други подобни, които са заблуждаващо и силно оръжие в ръцете на една малка финансова клика, стремяща се да покори човечеството и да му отнеме най-ценното - труда и морала. Това са хората космополити, които нямат родина и никакви национални и патриотични интереси.
Как приемате всички тези непрекъснати нападки срещу Вас в нашата преса?

Никола Маринов Николов: На всяка нападка отговарям културно и без злоба, но с удар. Повечето от нападателите вече не се обаждат. С изключение само на един, който изглежда се мъчи да върши някаква работа. Използваната преса за такива нападки е една и съща. Бившият "Литературен форум" на днешния редактор на "Демокрация" Атанас Свиленов, както и западналия и малко четен "Континент" с редактор Владимир Костов, станал известен с "уж чадърчето".

Никола Маринов Николов: Всички тези нападки ме тревожат само дотолкова, доколкото засягат България. Но българският народ все повече и повече разбира кои са нашите врагове.

Интервюто е взето от Ангел Грънчаров - Елтимир



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 7793617
Постинги: 1573
Коментари: 11358
Гласове: 27558
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол