ЯН и ИН са еднопосочни, еднополюсни, не творчески енергии. Не е така обаче със системата ЯН - ИН, която не е в покой и равновесие, а има динамично единство и самостоятелност на полюсите. И те именно сега, на Ментално ниво стават "Плът от плътта си". Низшият аспект и Висшият аспект започват единство в еволюцията без да губят индивидуалността си. Така АЗ-ът и Егото(Душата) стават основен двигател за личностна проява в единство, което е и единствената възможност за по - висша еволюция. Висшият умствен аспект носен от Адам, като представител на космичния дух(енергия) изгражда развитие чрез Низшия умствен аспект, който е Живота(Ева).

Затова те едва сега започват да раждат деца. На 230 години от своя живот Адам и Ева са успели да реализират първите плодове на своя придобит критерий и активизиран ум. Но в материалните полета на Земята раждат прародителите ни, а не в Рая, защото в Райската градина такава опитност не е възможно да се придобие и критерият Добро - Зло не може да се достигне.

За да се сдобие човек с истинските, с крайните възможности на своя ум да осмисля и преценя, трябва да стигне до крайност в натрупването на индивидуален опит и чрез осмислянето му да извърши синтез на битието в материалния свят. Това всъщност е единен, но двустранен процес, който се реализира само от отношението ни, което определя полюсите Добро и Зло.

Отношението като свързващо между тези два полюса на Божественото знание, дава възможността за творчество, за раждане на новости:на хора, на синове и дъщери, на дейности(Кайн и Авел имат професионална определеност), на употреба на материалния свят за живот и развитие, на познание и насочена умствена дейност. И на конкретни действия, често борбени, на умът за развитие породено от критични ситуации водещи дори до трагичната смърт на Авел. Но битието, вече придобито чрез отношението, бе тръгнало да се развива и те нямаха шанс да не бъдат подложени на това изпитание - да се проявят синовете Божии.

Човешкият ум е дуален - двусъщностен и затова никога няма да спре да се изразява двупосочно - чрез Низшия ум в материалния свят и чрез Висшия ум в духовните стремежи към божествеността. Затова повечето от зодиакалните знаци са дуални, носят в себе си нестихващата битка между дух и материя, между личните схващания за добро и зло.

Змията не излъга Адам и Ева, защото не може Мъдростта да лъже, не може тя да има низшите качества на животинския ум. Мъдростта е липса на отношение в неговите крайни прояви(добро и зло). Мъдростта е Божественото (най-висшето) ниво на отношението. Него са го имали, до изяждането на плода, само боговете. Затова са можели да творят в материята и да създават Души в съвършенството, което имаше в себе си Адам Кадмон, човекът по подобие и образ - преди Бог да отдели от него творческият принцип и да му даде самостоятелност в интерпретацията на материалните форми. Ева започва сама да възпроизвежда - като водата и земята. Ако Ева не беше отключила възможността за връзката между тези два аспекта на ума и ако Адам не беше се съгласил да изгради битие на това единство -сега просто нямаше да има човешки род, а само двама безсмъртни, които все още ще пасат животните в Рая и ще се радват на Божието присъствие. Но нямаше да имат свое творчество. Нямаше да са МУ подобни. Съвременната молекулярна биология твърди с пълно основание, че отношението СТРУКТУРА - ФУНКЦИЯ манифестира по-висша форма на движение на материята - БИОЛОГИЧНАТА. Струва ми се от това твърдение става ясно, защо структурата Адам и структурата Ева, чрез заложената в половата им система функция, могат да дадат развитие на биологичната форма. Но не само като вид, а и като подобие, тоест като СОЦИАЛНОСТ. Защото след плодът човекът е социално същество. Това ново стъпало е благодарение на функциониращият ум. Тогава не можем да отминем и развитието на посочената от съвременната наука формула като модул за взаимовръзката между Структура и Функция. Имаме основанието да продължим и да изкажем мнението, че отношението Енергия - Структура - Функция дава още по -висшата форма на движението - Квантовата. Защото Енергията, тази сила наричана Бог в древността, е основният механизъм поддържащ структурата в цялост и обезпечаваща нейните функции. В биологичния свят този процес е изключително важен (и сложен), особено когато се отнася до дейността на ума. Способността за анализ на информацията и синтез на качествата й става именно чрез енергийните преносители между полукълбата и клетките. Така човекът става мислещо животно. Трябва да уточним още нещо:

Изкушението не е процес на самопреценка, а ситуация за преценка "от горе". Сатана не може да подлага на изкушение материята, която още не е еволюирала до проявата на съзнание. Само функциониращият ум дава сведение за еволюираща материя към по - високи от материалните нива на развитието. Единствено проявата на съзнанието, чрез кардиналният принцип "отношение" показва нивото на съзнателност.

Ето страхът на Бога да не изядат хората и плода на безсмъртието - какво би станало ако низшето съзнание придобие безсмъртност и спре да се развива?!

Ясно е с какво същество е щяло да се насели Астралното поле - Едем. Възможността за висока еволюция на съзнанието означава преди всичко натрупване на опитности за Низшия ум и предоставянето на този опит за база на Висшия ум, който може да го употреби чрез анализ - синтез. Едва сега може да се очаква проявата на троичността Теза - Антитеза - Синтез, която гностици и философи така упорито ни поднасят. Така е, но едва когато отношението принуждава натрупаният опит да стане база за дейност, от която може да се извлече нова функция - идеята присъща на висшия ум - която да прояви богоподобието в човека.

Защото БОГ преди всичко е ИДЕЯ - принципи за нещата, а не самите неща. Богът, дори когато се проявява, когато е Отец (Творец), е безличностен. Осъзнаването на неговите принципи, според които Самият Той е творил вселената, дава възможност човекът да придобие критерии за тях и приложението им. Съзнаването на света "извън Себе си" бележи едно кардинално развитите, което се изгражда и развива в способност за обхващане на Микро и Макро космоса. Възклицанието "Гол Съм!", "Гола е!" е началото на съзнаването на същността на един елемент от природата водещ до осъзнаването на космоса. Проявата на хората в Едем е проява на същества живеещи в неведението на подсъзнателните дейности на ума. 

Какво е приложното значение на текста в политиката?