Бог пита: Адаме где си?!, не защото не го вижда, а защото предусеща раздялата, която е очаквал, но не е желал. Богът търси Адам в божествения свят на Райската градина, но Адам мисловно вече не е там. Ако все още можем да говорим за грехопадение, то именно в този аспект на пропадане дълбоко във веществения свят е употребено това понятие и определение на действието. Кодовото понятие за езотериците е заложено в думите на Бога, както и в действията Му, когато ги облича в кожени дрехи.

Какъв находчив код! Адам и Ева - съществата от божествен произход, като пряко творение и подобие на НЕГО, са облечени сега в кожата на животното. Алегорията е по - ясна от всичко друго, което може да хрумне на човешкия ум. У тях надделява животинското - те символично са показани като животни, тоест връщат се в същността на това Царство (Третото), където духовността е подчинена на материалното, на страстите. На този етап от развитието си Адам и Ева имат функциониращо Дясно полукълбо, където е съсредоточена дейността на древните дялове и подсъзнанието и току-що започнало да функционира Ляво полукълбо. Връзката между тях става опасна за космичните хора, защото в информацията, дадена от Бога като знание при сътворението, са вложени космичните принципи и възможности. Адам и Ева "ЩЕ СТАНАТ КАТО НАС!" и в това е опасността. Не че ще осъществят еволюция в божественост, а защото ще придобият безсмъртие. Без личен опит те не биха могли никога да прилагат правилно знанието. Липсват им критерии за сложността на света, поляризиран като Добро и Зло. Прилагането на знанието в материалния свят без личен опит и духовност е опасно, дори фатално. Господарят на планетата, творен като Надзирател, може да се изроди в космичен деспот, който в своето безсмъртие ще стане проблем за Астралното ниво.

Подарявайки на хората функцията на техните полукълба (чрез отношението), Луцифер осъществява две неща: Обезпечава материалния свят със същество от божествен произход, което ще осъществи собствен път към боговете, но ще поведе със себе си и земните хора - материалния свят, който не е творен по"подобие". Адам е космичният елемент - енергията, огънят, силите на небесния магнетизъм и най - общо казано - цялата потенция на космоса - неукротима и всеоплождаща. Слязлата в материята енергия не може да стои безучастна. Образът й е една физика, една образност на материята, тя е Рупа на божеството. Затова е велика. Така най - сетне се изяснява същността на човека ,завоалирана в теологичните и езотерични книги. Адам бе изваден от низините на битието му, където духовният му свят бе свален от религии и догми.

Христос в пълнотата на подобието си освети пътя на човешкото бъдеще. Той разкри Бога вътре в човека и му посочи път за завръщане в богоподобното на своята синовност. Ваклуш Толев доразви тази теза, като елиминира основната разграничителна бариера на божественото съзнание - мъдростта, че злото е не еволюирало добро и така отстрани отношението като съществена база за оценка на поведението. Защото "Няма зло - има не еволюирало добро!" е мъдростта на критерия за отношението между божествената същност на еволюиралото съзнание (Адам) и човешкият му материален аспект Ева. Не е изричана по-значима мисъл в християнския свят от тази и не е давана по-добра интерпретация на Христовото дело от тази идея. Подобието се утвърждава в дела и опит, а опит трябва да трупа материята - Виталното тяло на човешкия род - Ева. Животът е виталността на енергията, овладяна от материята, която притежава сетивност. Това тяло - Виталното (Емоци­оналното), наричано още и Астрално тяло, е плодоносното, плодотворческото тяло на единството между материя и енергия. Второто следствие е Плодът- като действие в материалната структура. В космически план това е зараждането на Човечеството, неговата двуполюсна същност, които са в постоянна борба.

Всъщност това е борбата между Бащата и Майката, между проявената им същност, между единството на реализираната в материята двуполюсност. Съзиждащите енергии и обречената на проява материя, която става в последствие убиец на проявената идея - ето това е заложено в Библията като символ. В земен символичен план това са първородният Каин и брат му Авел.