Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01 09:00 - отношението - функция на еволюцията16
Автор: bven Категория: Регионални   
Прочетен: 286 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Нека се опитаме да бъдем логично справедливи: кой предложи на Човека трудният път за личностна еволюция? Луцифер, според религията. Но Луцифер е планетарният Ангел на планетата Земя. Луцифер е трябвало да осигури развитието, еволюцията на материята, включително и на нейните умствени потенции. В замяна обеща безсмъртие - критерий за богоподобие - знанието за Добро и Зло! А не беше ли по принципа на сътворението Адам подобие на Създателя си?! Тогава къде е грехът?! Може би в нашите критерии, защото ние и днес уверяваме децата си колко са вредни цигарите и алкохола, например, но консумираме ненаситно и двете! Така Луцифер, приемайки образа на Астралната енергия (Виталното тяло) , даде и подчини човека на три важни неща:

ПЪРВО: Развитие и усъвършенствуване на функцията ОТНОШЕНИЕ до превръщането й в БАЗА за всички критерии нужни на ума за да изгради познание за материалния свят, което ще му даде идеята за нематериалните и така ще стане равен на боговете - да познава Добро и Зло - универсалният критерий. Които са всъщност едно и също, защото в натрупването на опит доброто и злото са израз само на позицията на ума, а не са същност или съдържание на деянието. Да живееш, да създаваш битие, означава да ОСЪЗНАВАШ, затова, а и от поведението на Адам и Ева след изяждането на плода на познанието, става ясно, че умът им извършва оценка, осъзнаване на приетата зрителна инсрормация (сетивната информация). Така осъзнаването става постоянен фундамент за функциониращият в непрекъснато отношение към света ум. Осъзнаването още в този първи миг на проявата си протича с качествата: динамичност, сила и трайност. Динамичността е различна при Адам и Ева, а силата е изразена категорично от незабавното поведение на Адам за прикриване на голотата им със смокинови листа. Трайността се оказва не по - малко солидна, защото продължава и до днес.
Осъзнаването, чрез споменатите по - горе първи две качества поразява Адам (ЯН, космосът), с констатацията за непълнотата на индивидуалността поляризирана чрез пола. Прикриването не е само срам, то е и скриване на непълнотата. Тук половото отношение е само код за тоталното осъзнаване на себе си, осъзнаване на собствената същност и място.

Настъпва и още един съществен момент, свързан с осъзнаването и самосъзнанието - Адам моментално импровизира дреха - смокиновият лист. Така натрупаната вече зрителна информация задействува и творческите му способности, заложени в подобието с Отеца, но непроявени до този момент самостоятелно. Импровизацията е творчески акт, но е и регресивен по отношение на висотата на творчеството, защото имаме имитация и губене на илюзиите на освободеният от материалното творчество ум, какъвто е неговият преди изяждането на плода на познанието. Ето причината Адам да изпадне в паника - от творец по подобие, той се превръща в творец по импровизация. Той съзнава своята безпомощност в непълнотата на проявената си самостоятелност и веднага иска да я скрие от Бога. Никакъв модел не е имал Адам преди това, за да наподобява дреха, нито е знаел какво е това срам, но той е осъзнал и изразил отношение, чрез импровизацията на прикритието си.


Тагове:   Адам,   Луцифер,   Ян,   Ева,


Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8701354
Постинги: 1785
Коментари: 11515
Гласове: 29102
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031