Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01 09:00 - древните българи
Автор: bven Категория: Регионални   
Прочетен: 8486 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                    Другият „Мен Тайре” – зимния Нардуган,  съвпадал с времето на сегашния месец декември. От него след покръстването останали традиции в Коледата, Сурваки и Заговезни.  Този „Мен Тайре” започвали с това, че хората с маски на лицата и в най-причудливи облекла,  излизали по улиците и със силна музика,  звън и силни викове прогонвали нечистите духове. Тези маскирани хора наричали себе си”кукери”-„небожители”,  а действали по този начин,  за да не ги познаят злите духове и да избегнат тяхното отмъщение. . . Няколко човека влачели след себе си шейни,  върху които от всеки дом хората изхвърлали стари вещи. Те били убедени,  че заедно с тези вещи изхвърлят натрупалото се зло в дома през годината.  Освен това всички били въоръжени със сопи,  вили,  брадви,  дървени саби,  самоделни копия и рогати шлемове.  Хлопали по вратите на всеки дом,  после влизали вътре с димящи клони от бреза или иглолистно дърво и опушвали,  прикадявали дома,  тъй като ничистите духове се плашели от този дим.  През цялото това време,  периодично,  всички ”кукери” пеели началото на Нардугановската молитва.  В нея се прославял Мардукан или Нардуган и духовете на предците,  хората от различните краища наричали различни числа:
"...
Ти, който си над белите облаци,
Ти, който си над черните облаци,
Ти, който си на синьото небе,
Ти, който си във владенията на Тангра,
Ти, който имаш еди колко си плитки,
Ти, който си извършил еди колко си подвига,
(или убил еди колко си врагове)
Ти, чиято слава е достигнала Небето,
Ти, Аба(родоначалник) на еди кой си род,
Ти, чието лице излъчваше красота,
Ти, чието сърце беше пълно със състрадание,
Ти, чията душа беше пълна с благородство,
Ти, чиято сила защитаваше слабия...
"...
Към тези думи на молитвата в селата се добавяли най-различни застрашителни припеви затова,  че ето „кукерите” яздят по зова на Нардугана срещу врага-нечистите духове.  От четири страни,  на коне в четири цвята и са пълни с решимост да ги разгромят с най-различни оръжия.
image                                                           Кукери


След като изгонели нечистите духове от селището,  кукерите отивали на гробищата.  По пътя те превземали снежния град,  който представлявал най-често неголяма могила със заледени склонове.  А след това обесвали заловеното в този град чучело на Тама-Тархана и изгаряли шейните със старите вещи.  На гробищата отново се пеело началото на молитвата и се прибавяли и такива думи:

"...
Приеми от нас еди колко си камили,
Приеми от нас еди колко си коня,
Приеми от нас еди колко с коча...
(числото и вида на жертвите били най-различни)
Приеми от нас това скъпо оръжие,
Приеми от нас тези скъпи дрехи,
Приеми от нас драгоценните съдове,
Приеми от нас тези сладки напитки!
Възрадвай се на нашите подаръци!
Предай нашите молби на Тангра - 
Нека Тангра ги изпълни.
Нека се изпълнят с радост нашите сърца!
"...
Когато се казвали думите за оръжието Келбира,  ръководещ молитвата,  забивал около стълбовете на жертвенника стрели,  когато за дрехите,  то той разтилал някакъв плат до стълбовете,  когато за съдовете,  той слагал върху плата голяма чаша,  когато за напитките,  той наливал в чашата медовина.  След това,  започвайки от Келбира,  всички отпивали от жертвенните напитки в чест на Мардукана и другите предци - герои,  родоначалниците на много родове.  Повтаряли същата молитва,  но вече адресирана към абаите/родоначалници/.  След това ”кукерите” се връщали в селото,  бурно веселейки се. 


Отгласи от древните обичаи са се съхранили и до наши дни. Пред входа на селото за тях се разпалвали огньове,  които те прескачали.  В селото ”кукерите” събирали от всеки дом подаръци,  които слагали в торбите си.  Заедно с това те пеели различни песни,  в които плашели стопаните с бедствия,  когато те били скръндзи и пинтии или им обещавали всякакво добро,  ако били щедри. . .  Преди да се разотидат по домовете си,  където вече вървели пирове и гадания,  ”кукерите” със смях се обливали един друг с вода,  организирали си танци и надигравания.  Силните студове накарали българите от много краища да пренесат някои действия на празника Мардукан във времето на други празници,  основно през пролетта. 

копие от https://boianimen.blogspot.com/2017/05/blog-post_4.html?view=classic


Тагове:   келбири кукери,


Гласувай:
11
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10289464
Постинги: 2227
Коментари: 12139
Гласове: 31843
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031