Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06 08:15 - Българи - за свободата на Гърция
Автор: bven Категория: Регионални   
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове:
8



 

Най-упорити се оказали българите. Хаджи Продан, Македонски и други командири се окопали с хората си в манастирите на Олтения и от там през целия юли и август извършвали набези срещу турците.

Въстанието в Гърция

През март 1821 година избухва Гръцкото въстание. След дълги години на битки и дипломатически ходове, победи и поражения, то довежда накрая до война между Турция и Русия и създаване на независима гръцка държава.

Център на въстанието бил Пелопонес - отделен от континента полуостров със силно насечен планински релеф, той представлявал естествена крепост. Турците били изненадани. Малко преди въстанието техните основни сили били изпратени на север - срещу бунтовния Али паша от Янина. Затова въстаниците бързо овладели Пелопонес и обсадили останалите турци в административния център Триполица.

От цял свят се стекли доброволци, за да се бият за свободата на гръцкия народ. Най - многобройни били представителите на балканските народи, а между тях - българите. В академичното издание на "История на България" - том 5 може да се прочете следното: "Най-многобройни били българите - ТЕХНИЯТ БРОЙ БИЛ ПО-ГОЛЯМ ОТ ОБЩИЯ БРОЙ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДОБРОВОЛЦИ." Постепенно българските доброволци станали основната ударна сила на въстанието. Георги Ст.Георгиев в статията си "Хаджи Христо Българинът" във "Спектър - 64" цитира английския генерал Джокмъс, който е написал следното: "Тези, които се бият за гръцката свобода не са моралии /жители на Морея - Пелопонес/, или гръковизантийци, а народ от по-твърдата албанска раса и от този на север. Под командата на Хаджи Христо конницата им е от българи. Едничката добра пехота се състои от сулиоти /от град Сула в Албания/ и от румелиоти /т.е. българи от Румелия/."

Първите българи застанали на страната на въстаниците още в самото начало. Случайно намиращи се в Пелопонес като помощен персонал на турските части - коняри, колари и др., те веднага напуснали омразните поробители. По-късно започнали да прииждат българи от всички краища на Балканския полуостров. Много от българите идват организирани във чети и отряди със пълно бойно снаряжение, което са закупили със собствени средства, със боен опит от хайдушкото движение, от предишни войни и въстания.

Само от Пловдив са установени имената на 27 доброволци. Най-изявеният от пловдивчани е Янко Стоян Българин.Той започва войната с чин капитан и умира в края на 1825 година като генерал от гръцката армия. Той не е единственият генерал измежду нашите сънародници. До такъв чин достигат още четирима българи: Хаджи Стефан Българин от Одрин, Кара Георги Българин, Ангел Гацо от Воденско и Хаджи Христо Българин. Ангел Гацо оставил след смъртта си двама сина, единият от които - Мицо Гацо, също взел участие във войната с турците и по-късно също достигнал до чин генерал.

Най-прочутият от всички български участници във въстанието е Хаджи Христо Българин.Роден е най-вероятно през 1783 година. Баща му и брат му Ставро загинали в бой с турците по време на Първото сръбско въстание през 1806 год. Христо избягал в Босна, а от там през Венеция, Родос и Кипър попаднал в Александрия. Там постъпил на служба при владетеля на Египет - албанеца Мехмед - Али паша.Отличил се с храбростта си в сраженията с непокорните арабски племена,за което бил наречен "шахим" /ястреб/. По-късно преминал в Сирия, където служил при Хуршит паша. Пашата бил назначен от султана за управител на Пелопонес. С него и Хаджи Христо попада там. Още при обсадата на Триполица той минал на страната на гърците - начело на голям отряд от българи. През лятото на 1822 год. се състояла решителната битка. При теснините Дервенаки въстаниците, водени от бившия хайдушки войвода Теодор Колокотронис разгромили 40-хилядна турска армия, изпратена да потуши въстанието.В мемоарите на Колокотронис се споменава, че сражението било спечелено благодарение на Хаджи Христо, който се явил в тила на турските войски. На 23 май 1824 год. Хаджи Христо бил произведен в чин генерал. През същата година той предложил на гръцкото правителство да организира конницата като самостоятелна част. Така станал създател и пръв командир на гръцката кавалерия.

Като видял, че не може да се справи с въстанието със собствени сили, турският султан се обърнал за помощ към владетеля на Египет. Макар да бил васал на султана, Мехмед-Али паша имал много по-силна армия от турската. Неговите войници били обучени и въоръжени по европейски образец. През 1825 година египетската армия, водена от Ибрахим паша - сина на Мехмед-Али - извършила десант в Пелопонес. След тежки и яростни сражения въстаниците били принудени да се оттеглят в планините. В Сфактирия бил избит почти целия отряд на хилядника Анастас Българин от Малешевско, който предпочел смъртта пред отстъплението.

При превземането на крепостта Наварин Хаджи Христо попаднал в плен. Ибрахим паша, който най-вероятно го е познавал отпреди, на всяка цена искал да го вземе на служба при себе си. Но Хаджи Христо отклонявал всички негови предложения. Щом се измъкнал на свобода, веднага се включил отново в борбата. След превземането на Триполица бил назначен за комендант на града. По-късно участвал в превземането на Навплион и станал комендант и на този град.

След войната повечето българи, известни вече на турците като бунтовници, не можели да се върнат по родните си места и останали в Гърция. Други вече нямали при кого да отидат. Всички те се включили в изграждането на новата държава. Синът на споменатия по-горе Анастас Българин станал виден гръцки политик под името Леонидас Вулгарис.

 

              

imageхаджи Христо Българин 

Хаджи Христо останал в Атина.Оженил се за пленена през войната туркиня, която покръстил. Бива избран за депутат в народното събрание на Гърция, където бил представител на българите, живеещи в Атина. Умрял през 1853 год., като оставил 6 деца - 4 дъщери и 2 сина.

Участник в гръцкото освободително движение станал и известният Капитан Петко войвода. През 1864 год. той бил поканен от гръцкия комитет за повдигане на въстание на о-в Крит [117] и станал слушател във военното училище в Атина. През следващата 1865 год. бил изпратен от комитета да проучи настроенията на населението в Македония и при възможност да го организира за въстание едновременно с критяните. Петко войвода обикалял два и половина месеца като апостол, но се върнал с доклад, че македонците още не са узрели за въоръжена борба срещу поробителя. След тази неуспешна мисия той заминал в Италия при Гарибалди. През пролетта на 1866 год. избухнало Критското въстание. С помощта на Гарибалди била сформирана дружина от 220 бойци в помощ на въстаниците. Начело били поставени Петко войвода и сподвижника на Гарибалди Фридрих. През Атина дружината пристиг-нала на о-в Крит, където минала под командата на Коронеа. На Петко войвода бил даден по-малък самостоятелен отряд, с който той действал в планината Шилик. Последвали много тежки сражения с турците, в които Петко войвода се прославил като един от най-безстрашните борци. Той бил произведен в чин капитан от въстаническата армия. Но силите на турците превъзхождали многократно тези на въстаниците. През 1868 год. било подписано примирие, с което се възстановявала турската власт на острова. Според условията на примирието въстаниците трябвало да преминат обезоръжени между две редици турски войници. Само Петко войвода отказал да изпълни това условие и с 18 души отплавал за Александрия, от където през Марсилия се върнал в Атина. Там той организирал чета, с която продължил борбата в Беломорска Тракия. В Атина капитан Петко Кирков се обърнал за помощ към гръцкия министър Димитрис Вулгарис. Преведено на български, името на министъра е Димитър Българина. /неизв.автор/




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10208319
Постинги: 2218
Коментари: 12134
Гласове: 31700
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30