Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06 09:00 - българите по света
Автор: bven Категория: Регионални   
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове:
8



 

След 1945 год. става популярен откривателят на производството на изкуствен хлорофил др. Калоянов /1960 г./, д-р Георги Табаков от Акрон, Охайо, издал голям труд "Медицината в САЩ и СССР" .

Семейство Цанови е излъчило вече три поколения видни личности: Бащата Андрей Цанов идва в Америка преди Освобождението на България, следва в университета в Корнуел. Неговият син Радослав Цанов завършва висшето си образование през 1910 година, а от 1914 год. вече e професор по философия и педагогика в института Раис в Хюстън - Тексас. Той публикувал редица книги по философски и етични проблеми. Известност добива книгата му "Цивилизация и прогрес", издадена през 1971 год. Братът на Радослав - Владимир Цанов завършил Харвардския университет и работи като журналист. Като представител на Асошейтед прес в Санкт Петербург се среща с най-известните държавни мъже по онова време. Дъщерята на проф.Р.Цанов - Катерина Броун е декан на факултет в в института Райс в Хюстън , а племенникът му - Андрей Цанов, емигрирал в Щатите през 1951 год. работи като инженер в Кливлънд, Охайо.

Други известни българи са проф. Вангел Сугарев , завършил в Харвард, преподавател по история в Тексас /брат на войводата Георги Сугарев/. Марин Пундев - преподавател по история в Калифорнийския у-т в Нортридж, публикувал много студии и книги по история на Източна Европа, проф. Любомир Делин - директор на Института за руски и източно-европейски проучвания,проф.Боримир Йорданов - класически науки,проф. д-р Александър Райнов - езиковед в Калифорния, проф. Петър Христов - Сан Франциско, проф. Борис Кременлиев - музиколог в Лос Анджелес, проф. д-р Димов-Богоев в Сиракюз, проф. Панайот Бъчваров - председател на факултета по философия в у-та в Айова, автор на много книги, проф. Филип Шашко - изтъкнат специалист по история на Изт. Европа в Милуоки.

В изкуствата са известни Иван Георгиев - цигулар, капелмайстор на Индианополския симфоничен оркестър, Крум Багрянов - тенор-солист, Доротея Якимова от Гери - Индиана - певица, Христо Дафов - преподавател по цигулка в Кралската консерватория в Торонто, Веси Кадемова - известна балерина, проф. Петър Котов - преподавател по музика и диригент в Qент Луис, Васил Христов от Битоля - художник портретист и пейзажист, Атанас Качамаков - скулптор и писател, спечелил през 1935 год. награда "за най-значителен принос в американската литература за деца". Качамаков оглавява Училището за изкуства в Лос Анджелес. Проф. Иван Досев от Габрово преподава изобразително изкуство в Щатския университет в Минеаполис, Минесота. Никола Манолов от Търново е преподавател по музика в консерваторията в Чикаго, композитор и музикален критик. В Америка твори и Христо Явашев - роден през 1935 год. в България.
На 12.11.94 год. Българска телевизия съобщи, че дори и най-популярният американски приключенски сериал за Рамбо е дело на режисьор от български произход - Тед Кочев.

През 1909 год. в Новия свят дошъл Дончо Колев от с.Чадърлий - Севлиевско. В началото започнал работа в стоманолеярната индустрия. Като видели голямата му физическа сила, приятелите му - американци го насочили към борбата. Така на тепиха се появил прочутият Дан Колов.

Хенри Каранджиев от с.Смърдеш - Костурско - става президент на централната банка в Гранит-сити. Иван Кънчев от Габрово, дошъл в Америка през 1903 год., постъпва на полицейска служба в Милуоки, Уйскънсин. След 1921 год. се издига в Държавния департамент на правосъдието във Вашингтон, където отговаря за Милуоки и околностите му. Проф.Никола Долапчиев, завършил в САЩ и специализирал там наказателно право става почетен член на Американската академия по криминология в Чикаго през 1932 год. След победата на комунистите в България емигрира в Щатите, където пише книга за България,излязла след смъртта му в 1972 г.
Тома Тамаш е избран за щатски сенатор в Охайо, а Стоян Христов - за щатски сенатор във Вермонт. През 1975 год. Иван Лебамов става кмет на Форт Уейн като представител на Демократическата партия. В съседния Индианаполис Борис Медич става председател на Търговската камара.

През тоталитарните години към Пловдивската община се обръща кметът на Форт Уейн - Индиана [128]. Предлага побратимяване на двата града - много българи имало там и им се искало да общуват със сънародниците си, а и с нещо да помогнат. Кметът на американският град е споменатият Иван Лебамов. Пловдивските общинари искат разрешение от тогавашните власти за да завържат връзка, но така и не го получават. Последен опит да пробие "Желязната завеса" прави фирмата "Индустра" от Форт Уейн през 1975 год.

                                      Българите в Латинска Америка

Най-много са българите в Аржентина. Започнали да прииждат там след 1906 година. Особено много емигранти се появили след септемврийското въстание на 1923 год. Българите се установяват в столицата Буенос Айрес, в близкия град Берисо, в земеделската провинция Чако, в Патагония.

Аржентина привлича с това, че е една от най-развитите страни на Латинска Америка,а по промишлена продукция на човек от населението е на първо място на континента. Затова в началото на века около 20 000 българи се заселват в тази страна. От тях над 5 000 се установяват в провинция Чако, чието население е под 500 000. Официално е признато, че "с трудолюбието и упоритостта си българските заселници проправили пътя на прогреса" в тази добре развита сега провинция [129]. Над 1000 души се заселили в Патагония, предимно в района на Комодоро Ривадавиа като работници в нефтената промишленост.
Около 4 000 души предпочитат съседен Уругвай. Те се установяват предимно в столицата Монтевидео.

В Бразилия живее инж. Генчо Табаков. Завършил в Прага, оженил се за швейцарка. В навечерието на Втората световна война получил повиквателна, но вместо да служи на фашистите, заминал за Бразилия. Установил се в Сан Паулу, където създал свое предприятие за производство на кабели. В Сан Паулу се заселил и Джакомо Франко. Роден и живял в Пловдив, той е женен за българка от същия град. Изселват се от България в 1939 г., когато за евреите в Европа става опасно. Г-н Франко става известен индустриалец и милионер. Синът му е президент на спортната асоциация на 14-милионния Сан Паулу.

В столицата на Перу се заселили през 1938 -1940 г. инж. Благой Дочев и инж. Пенчо Дочев. Една от солистките на балета на Перу се нарича Роза Петрова, а между най-известните архитекти на страната е Елка Попйорданова от София.

В Колумбия е много популярен жителят на столицата Богота Димитър Митов от Пернишко. За него разказа Българска телевизия на 2.08.1995 год. Той е инициатор на движението "излез, ако можеш". През почивните дни Д.Митов редовно извежда жители на Богота в околностите на града, където да отдъхнат и да се полюбуват на красотите на природата. Той открил мястото на легендарното езеро, в което според преданията индианците скрили съкровищата си от европейските завоеватели. Испанците източили езерото, за да открият тези съкровища. Д.Митов с цената на много усилия възстановил това изключително красиво езеро и днес то носи неговото име - "езеро Митов".

Във Венецуела живее Теодоро Петров - един от най-известните комунистически дейци в света през 60-те години. В Латинска Америка популярността му може да се сравни само с тази на Ернесто Гевара. Той е водач на Венецуелката комунистическа партия, партизански командир, организатор на сензационно бягство от най-добре охранявания затвор в страната. Събитията в Чехословакия през 1968 год. карат Петров да преосмисли възгледите си. Той започва да разбира тоталитарната същност на режимите от "социалистическия лагер". Сега Теодоро Петров е водач на социалистическата партия на Венецуела - една от големите партии, които реално управляват страната.

Във Венецуела живее и Стефан Цонев - дългогодишен председател на Съвета на деловите среди в Маракайбо.

                                                  Малка ли е България ?

Една от лъжите на нашите нихилисти е непрекъснато повтаряното твърдение, че нашата страна е малка държава и народът ни е малък, едва ли не между най-малките в света. Но ако погледнем данните на статистиката ще се убедим, че истината е друга: След разпадането на СССР и Югославия в света има 189 независими държави. България е на 104-то място по територия и на 73-то по население. Това означава, че сме точно по средата. България е СРЕДНА, а не малка страна! Малки са Люксембург, Малта, Кувейт, да не говорим за Монако и Ватикана. В сравнение с тях България е истински гигант.

Освен размерите има и други измерения. Например по икономическа мощ страната ни се нареждаше до 1990 год. на 33-то място - макар и не най-богати, все пак бяхме в групата на богатите. Некадърността на всичките ни управници, изредили се след Тодор Живков, ни изпрати на 65-то място през 1995 год. Къде сме сега се страхувам да проверя. Да се надяваме, че това е временно.

В различните сфери на човешката дейност точна класация има май само в спорта. А там България е твърдо в групата на ГОЛЕМИТЕ. Наши сънародници са между инициаторите за възраждане на олимпийските игри. Като първа олимпийска награда за българин може да се смята лавровият венец, който спечелил Григор Пърличев като студент в Атина през 1860 год. за поемата си "О арматолос", посветена на олимпийските игри.
България е между 13-те страни, провели през 1896 год. първата олимпиада в Атина. През 1900 год. Никола Петров печели титлата световен шампион по класическа борба на шампионата, проведен по време на II олимпийски игри в Париж. На следващите олимпиади България няма официално участие по финансови причини. На VII олимпийски игри в Амстердам през 1920 год. не сме допуснати като "вражеска държава". На VIII олимпиада в Париж през 1924 год. България участва с 24 души, на IХ олимпиада през 1928 год. - с 6 души. На Х олимпиада в Лос Анджелиз отново ни няма, поради липса на пари. Затова пък през 1936 год. в Берлин били изпратени 74 човека - по политически причини. Но до втората световна война нямаме особени достижения.

На ХV олимпийски игри в Хелзинки през 1952 год. Борис Георгиев спечелва първият олимпийски медал за България. На следващите игри в Мелбърн имаме вече олимпийски шампион - борецът Никола Станчев. Там печелим и 3 сребърни медала /М.Веселинов, П.Сираков и Д. Добрев/, а футболният ни отбор е трети в света! На ХVII олимпиадата в Рим през 1960 год. отново имаме шампион - Димитър Добрев в класическата борба. В този спорт К.Бимбалов е втори, а Д.Петров - трети. В свободната борба С.Колев взема сребърен,а Е.Вълчев - бронзов медал.

ХVIII олимпийски игри в Токио през 1964 год. ни донасят 10 медала, от които 3 златни. България е на 16 място в неофициалното класиране по държави. Олимпийски шампиони са Боян Радев, Еню Вълчев и Продан Гарджев. Сребърни медали имат А.Керезов, К.Петков, С.Колев и Л.Дамянов в борбата, и В.Величков - в стрелбата. Бронзов медалист е боксьорът А.Николов.
На ХIХ олимпиада в Мексико - 1968 год. българските спортисти спечелват 9 медала, от които 2 златни - на Боян Радев и Петър Киров. В класирането по нации страната ни е на 15-то място.
На ХХ олимпийски игри в Мюнхен през 1972 год. България е вече на 8-мо място сред нациите! Нашите спортисти спечелват 21 медала, от които 6 златни. Шампиони са борците Петър Киров и Георги Мърков, щангистите Нораир Нурикян, Йордан Биков и Андон Николов, боксьорът Георги Костадинов. Медали завоюват и жените в леката атлетика.
В Монреал през 1976 год. България повтаря успеха си от Мюнхен отново 8-мо място с 24 медала. Шампиони са: в гребането - З.Йорданова и С.Оцетова, С. Келбечева и С.Груйчева, в тласкането на гюлле - Иванка Христова, във вдигането на тежести - Нораир Нурикян.
Най-високият ни олимпийски връх е в Москва през 1980 год. Там нашите спортисти вземат 41 медала - 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови. С това България се нарежда на 3-то място ! Някои подценяват значението на този факт - олимпиадата в Москва беше бойкотирана от някои страни по политически причини. Ако те присъстваха, може би щяхме да сме малко по-назад в класирането, но не много. Проф. Наталия Петрова [130] привежда следните цифри: През 1983 год. само от световни първенства по олимпийските дисциплини българските спортисти спечелват 34 медала и 207 точки. Така България се нарежда на 4-то място след СССР, ГДР и САЩ.

Нашата страна е всепризната водеща сила в такива спортове като художествената гимнастика, вдигането на тежести, борбата. През годините на кризата отстъпихме от тази завидна позиция, много от спортистите ни отидоха да се състезават за други страни, привлечени от доста по-доброто заплащане. От друга страна съвсем явно, пред очите на цял свят съдиите на международната федерация по художественна гимнас тика занижават оценките на нашите гимнастички в продължение на години. Но въпреки това и сега сме между най-силните. Макар че на олимпиадата в Атланта през 1996 год. се класирахме на 20 - 22 място, оказа се, че по брой на спечелените медали на глава от населението все пак сме на 8 място в света ! В Сидни – 2000 год. cме на 15 място и отново на 8 – 9 място “на глава от населението”.  /автор  неизвестен/



Тагове:   спорт,   Изкуства,   ламерика,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10379483
Постинги: 2236
Коментари: 12151
Гласове: 32004
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930