Блогът на tatiana :: изкуството на войната

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.11.2013 08:00 - изкуството на войната

Автор: bven Категория: Технологии

Прочетен: 2038 Коментари: 2 Гласове:

През 597 г.пр.н.е. войските на две древни китайски царства – Чу и Дзин, се срещат в голяма битка и воините на Чу разгромили напълно врага. Съветниците на чуския владетел тутакси му предложили на мястото на битката да се издигне кула в чест на победата, но владетелят неочаквано им възразил:

- Нима вие не знаете какво означава думата война? Написана, тя се състои от два знака – копие и спри. Да бъдеш воин означава да предотвратиш насилието, да оставиш настрана оръжието, да не загубиш величието си, да ,установиш в страната мир и да увеличиш благосъстоянието на хората. А сега заради мен телата на воините от двете царства лежат на бойното поле, защото аз използвах насилие. Заради мен бе извадено оръжието, защото аз не позволих да бъде оставено настрана. А щом съм позволил да се извади оръжието и съм използвал насилие, мога ли да запазя своето величие? Аз тръгнах срещу волята на много хора – как мога да установя мир в страната?

Аз извлякох изгода от несгодите и страданията на другите – как мога да кажа, че съм увеличил благосъстоянието им? Не, по-добре е да издигнем тук олтар и жертвите да поднесем на нашите сиятелни предци и да им обявим за моите деяния.

С тези думи е изразена главната китайска стратегия – истинската победа може да бъде постигната само по мирен път просто затова, че истината никога не е била и не може да бъде в гнева и яростта на човекоубийството:
Изкусният пълководец постига победа без сражение. Великият воин не воюва.

Тези мисли явно не са посещавали главата на западните стратези. Всъщност това не е просто някаква военна доктрина, а мъдрост от практиката и наблюдаване на живота и духовното усъвършенстване на човека от един от древните народи. Изтокът винаги ясно е съзнавал, че постигането на победа е победа над онова мъничко Аз и вътрешната свобода и разкрепостяване на духа.

На Изток отдавна е осъзнато (или не е забравено даденото от мъдреците), че във всеки успех лежи преди всичко човешкият фактор. Не знанията и навиците, а самият човек е фактор на успеха:
В ръцете на добрия човек даже лошият метод става добър, в ръцете на лошия човек даже добрият метод става лош – са казвали те. Затова и връх на пълководческото изкуство е било войната да стане ненужна. Мъдрият стратег е длъжен да ненавижда войната и да прибягва към нея в крайна необходимост. Войната се печели с мирни средства или във всеки случай без видими усилия, леко и непринудено.

В Китай няма епос, възхваляващ подвизите на герои, а пълководците са ценени винаги по-малко, отколкото чиновниците. Китайският стратег не умее да отстъпва и винаги побеждава. Той добре чувства и разбира положението на противника. Естественият въпрос на китайската наука да побеждаваш е не как да постигнеш победата, а кой е достоен за нея.

Тази стратегия идва от интуицията и наблюденията на хора, които предпочитат да действат и мъдростта им извира от безкрайното доверие в живота и природата на нещата. Защото животът е мъдър и най-добре свързва това, което става в хората. Както гласи поговорката „Когато хората осъществят своя път, пътят на Небето се осъществява от само себе си”.
Мъдростта за „победа без бой” откриваме във всяко произведение и тълкувание на древните китайски мислители и военни стратези Сун Дзъ, Мън Дзъ, Шан Ян, Хан Фейдзъ, Удзъ и др.

старинен бамбуков екземпляр от книгата

Изкуството на войната е известна китайска книга за военните стратегии, написана в края на 6 век пр.н.е. или началото на 5 век пр.н.е. За неин автор се смята Сун Дзъ, високопоставен военен генерал и стратег от периода Чунцю края. Някои учени вярват, че книгата не е завършена до следващия период на воюващите царства, а съществуват и теории, които приписват книгата на неизвестна група китайски философи.

Книгата съдържа 13 глави, всяка от които е посветена на един от аспектите на войната. Смята се за фундаментален и основополагащ труд по темата за военната стратегия и тактика в Източна Азия. Многократно коментирана в древен Китай, „Изкуството на войната“ е една от най-старите и най-успешните книги по военна стратегия в света. Тя е най-известният и влиятелен сред Седемте военни класики на Китай. За последните две хиляди години тя остава най-важния военен трактат в Азия, където дори и обикновените хора го знаят по име. Освен в източното военно мислене, книгата оказва влияние и на бизнес тактиките и други сфери на живота. В модерните времена се изучава във военните академии на Япония, Русия, Германия. Текстът ̀й се използва и в различни военни игри, включително StarCraft.

В последно време книгата е модна сред мениджърите, които се опитват да я прилагат в света на бизнеса.Тя се ползва дори в спорта: треньора на австралийския национален отбор по крикет Джон Бюканън раздава откъси от нея на своите играчи преди мач срещу Англия през 2001 г.

(данните са от Уикипедия и книгата Изкуството на войната)

Нагоре