Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03 09:53 - богомили и суфии
Автор: bven Категория: Технологии   
Прочетен: 2505 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
копирано от спиралата:

Защо богомили са ставали суфии





Начетените знаят, че през 998 г. на път за Драва цар Самуил присъединил Далмация и областта на Босна и Херцеговина към България. До 1019 г., докато била под български контрол, в Босна усвоили богомилското учение и, след присъединяването на България към Източната римска империя, там – за да избегнат тиранията на Константинополската патриаршия или на Ватикана, – Българското учение станало официално за Босненската църква.

Но натискът от Ватикана бил огромен. След десетилетия на отхвърляне, католическите емисари превзели областта. Знаем, че папската власт не си поплювала. Нейните рицари убивали посветените в „българската ерес”, папската инквизицията безпощадно ги изгаряла.

Но не само затова хората там приели исляма, когато областта била завладяна от мюсюлманите. Като авангард на ходжите първо са проникнали дервишите. Дарвишбуквално значи „който ходи от врата на врата“. Те – като и богомилите (които били наричани и „торбеши”, защото винаги носели със себе си книга) – също обикаляли с преплещени торби. Дервишите просели, но с това целели да смирят гордостта и самолюбието си, а изпросеното дарявали на други бедняци. Вярвали, че като се унижавали и се отричали от материалното, ще се сближат с духовното. Те скитали, за да се освобождават от зависимостите към телесните си потребности, емоционалните си привързаности и пристрастяването към удобствата. Смайвали хората със своите чудеса като показвали как духът им владее материята и дори когато си причинявали сами рани, те моментално зараствали. Знаели и умеели всичко, но като посветени в древни знания, те се подчинявали на повелята да мълчат за тайните.

Като посветените ни предци сред траките, и суфиите изповядвали единствеността на Бога и единността Му с всичко съществуващо; споделяли идеите за равновесността на външните и вътрешните форми на живот, на макрокосмос и микрокосмос, за усъвършенстването на човека, за разбирането и за любовта.

И суфи е начин на живот, истинен път (тарика), непрекъсната верига на духовна традиция на просветляване и единение с Бога, която има свои форми на проявяване чрез феноменалната, исторически установена религия. За суфия е неотменно разбирането, че той е причастен към вътрешната истина на всички религии, а ислямът се приема като феноменалната среда, която дава възможност за най-пълно и автентично изявяване на същината на суфизма.

Пътят на суфия следва да доведе до проникване в същината на единия Бог. За битието на Бога можем да знаем само това, че то е създаващо битие Божие действие, различно и дори обособено от непостижимата Божия същност. Ал-Кубра разработил възгледа за десет принципа, или десет необходими компонента, степени на мистичния път:

покаяние (тауба),

аскеза (зухд),

уповаване на Бога (таууакул, което означава и самоотречение),

самоограничение до най-необходимото (канаат),

усамотение (узлат),

дхикр (зикр; постоянно припомняне на Бога),

съзерцателност (тауаджух – пълно отвръщане от мирското),

търпеливост (сабр, която включва и пълно неприемане на джихад като военни действия),

съзерцание (мураккаба – пълно съсредоточаване върху Бога, върху пророка, върху стихове на Корана),

·доволство (риза).

Това бил познат път и за мистиците, посветени в Българското учение. И от тракийския му корен те знаели, че по време на мистичното възхождане на адепта може да се явява неговият отвъден двойник, който суфиите наричат „шахид ал-гайб”. По същество той е Посветеният В Отвъдното и затова е надеждният наставник на адепта.

Централен момент в практиката на суфиите е припомнянето на Божието име като начин адептът да поддържа постоянно активна паметта си за Бога, за да приеме в екстаз всеприсъствието Му, и като средство на възхождане, етап от подготовката на човека да приеме всецяло Бога. А нима при нашите посветени предци е било по-различно?!

Когато нашите „квазижреци” нестинарите „поемат тежестта на Бога в себе си”, те се впускат в своя огнен танц. Не устояват и дервишите – те се въртят в магичната си „сема”. Родоначалник на ритуала е Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273), роден на 30 септември 1207 г. в град Балх. „Балх” се наричат всички градове, които българите са основавали по своя път, а неговият е останал в днешен Афганистан. Руми бил осенен за танца докато безпомощно страдал по своя духовен наставник – странстващия дервиш и суфист Шамс-е Тебриз-и (Шамс от Тебриз), когото срещнал в малоазийския град Коня през 1244 г.

Времето, когато Шамс от Тебриз отседнал при Руми, било на жестоки сблъсъци и дълбоко вкоренен фанатизъм, а безкрайните им разговори, които продължавали неразделни за дни поред, суфистите са оприличили на съюз между два океана.

Но тяхната изключителната близост и привързаност останала неразбрана от хората наоколо. Завиждали им, злословели срещу тях, чернели ги със сплетни, клевети и нападки. В безумна ревност учениците на Руми дори убили Шамс и тайно заровили тялото му в розовата градина, където той им преподавал своята наследствена мъдрост. Съкрушен от скръб, в джамията Мевляна започнал да се върти около колоната, която в смазващата си самота бил обгърнал, и така, в унес, започнал да реди своите първи стихове...

Впоследствие от това въртене в осъзнатата мъка на земнито битие произлязъл церемониалният танц „Сема” на общността край Руми. Като отмятат черните наметала на физическата си същност, те се завъртат в бели роби, които са техните савани, а масивните им високи шапки („сикке”) символизират надгробните им плочи. Този танц помагал на дервиша да осъзнае и открие собствената си духовна същност и да възвиси човешкия си дух до единение с Бога. Въртенето му символизира въртенето на Вселената и всичко в нея като мислиш, чувстваш и вършиш всичко в светлината и любовта на Всевишния и да се стопиш в Божествената любов. По време на „Сема” дервишът мисли единствено за Всевишния като следва заръката: „И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте”. Обредът последователно въплъщава пътя на посветения „към Бога”, „заедно с Бога”, „в Бога” и „връщането от Бога към човечеството”, за да прозре единството с Всевишния и да благодари за него.

Затова стиховете на Руми са достигнали до нас като призив за всеобща духовност, независимо от потеклото и религията на хората:

Не съм християнин, ни юдеин, нито индуист и будист,
не съм суфист. Не съм от никоя религия и култура.
Ни от Изтока, ни от Запада…
Без място е мястото ми, безследна – следата ми…

Вместо насочения навън джихад като „война срещу неверниците”, воден и в онези дни, Руми настоявал да се борим срещу собственото си его, докато го победим.

Когато бях малък, видях Бога, ангели видях,
наблюдавах тайнствата на горната земя и на долната.
Мислех си, всички виждат това. Накрая разбрах, че не виждат...

През вековете и дервишите често са били обект на гонения от страна на държавната власт в мюсюлманските държави, защото отклонявали хората от традиционния ислям. Те често намирали подслон в днешните български земи, водени от именити посветени суфии като шейх Бедредин Сивами в Добруджа, шейх Хасан Демир баба в Лудогорието, светецът Бали ефенди край София и редица други. Те ратували за близост на хората независимо от религията, която опитвала да се наложи над тях, и с това спечелили богомилите, напатили ужасно от Църквата, защото и те имали подобни мистични практики и също водели аскетичен начин на живот.

Според Хазрат Инаят Хан (сред най-известните представители на суфизма, основател на международното суфи движение) схващането, че учението на дервишите принадлежи строго и само към мюсюлманската религия, е неточно. Той твърди, че суфизмът е възникнал в Египет като разклонение на древната египетска мистична школа и от там се е разпространил по света.

„Ние сме тук, за да обединяваме, а не да разделяме”, казва Руми, това е и нашата мисия – да счупим съдовете на егоизма и предразсъдъците, за да се обедини водата”, казва учителят на дервишите. По думите му, всички сме създадени, за да живеем заедно в мир. Ако Бог бе пожелал да ни създаде от една раса, Той би го направил, но понеже не е така, ние сме обречени на едно продуктивно съвместно съжителство.

Ето няколко бисера от мъдростта, която Шамс от Тебриз споделял с Руми:

Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

· Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

· Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

· Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки.

· Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

· Постарай се да не се противопоставяш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата които ще дойдат?

· Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!”. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

· Търсенето на любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

· Истинската мърсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мърсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата.Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

· Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

· Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

· Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който го обича истински.Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

· Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата които са му отказали.

· По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци.

· Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си "Аз" и да му се възхитиш.

· Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

· Всички сме създадени по божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

А ето и едно изпълнение на сема:
https://www.youtube.com/watch?v=jnWx3O_aL0E
Христо Буковски

http://bukovski.blog.bg/history/2015/05/14/zashto-bogomili-sa-stavali-


Тагове:   Самуил,   ходжи,   руми,   адепт,   Ватикан,   суфи,   сема,


Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 7206085
Постинги: 1479
Коментари: 11268
Гласове: 26511
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. за света
2. българия отвръща на удара
3. Умма: Дали да се имунизирам
4. miraclio: 2011- ДИКТАТУРА НА ПРОСТОТИЯТА
5. коледна приказка
6. Кръстова гора
7. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
8. истинската история на българите и александър
9. от плеядите
10. трите колена на българския род
11. европа и америка дължат пари за кадрите ни!
12. мудри на новото време
13. подкрепете бъдещето на децата ни!
14. Българите от Казан - да вземем пример!
15. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
16. Ограбването на света продължава. Бдете!!!
17. Кармичната мисия на рода Дуло
18. Тайната на свещения български език
19. ТОВА шоу трябва да спре!
20. сталинка за еврокражбинка
21. свещена българска земя
22. истинската българска история
23. ти си чудесна!
24. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
25. Българите - богосъздаденият народ
26. златото на българите
27. банковият колапс в България
28. тайните строители на българия
29. българското първо началие на Човечеството