Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01 09:00 - отношението - функция на еволюцията4
Автор: bven Категория: Технологии   
Прочетен: 165 Коментари: 0 Гласове:
4



 

Бащата или Богът е изначалното, самосъдържащо се и непознаваемо за нас Начало, пребиваващо в Тъмнината. Той се проявява, пожелал е да се прояви, чрез материалната субстанция на Мрака, т. е. на Материята.

И тогава започва одухотворяването на материята, нейната енергийна организация в Рупа. Рупа на индийски означава форма, физически образ, а Арупа е не-форма, няма образ. Така Арупа /Богът/ става Рупа-формата имаща конкретен образ. Това желание на Бога-Баща Го прави творец-оплодител на материята. Адам е;.създаден сам, но неговите полови дадености предвещават идването на жената и изискват нейното сътворяване да стане по подобие и съответствие на Адам, на вече сътворения, на вече реализираната идея на Бащата. Реализирана не как да е, а "по образ и подобие" на самия Него.

Синът по творчество е подобие, което дава възможности за проникване в материята и за създаване на други подобия. Ето как Арупа-не формата, Богът, ставайки Рупа-формата, Материята, получава възможността да достигне до еволюционно развитие и семепроизводство, със запазени в еволюцията самостоятелност и единство на двата полюса, на двата пола.

Адам е трябвало да поиска творчество, да пожелае развитието си във Формата и чак тогава той придобива възможността да стане нещо друго освен животно, освен всички онези животни, които са край него и между които няма нито едно идентично на него, което да му бъде полюс. Полюс, който е обаче и в пълно единство с битието. Адам Кадмон /двуполовият/ става Адам и Ева - еднополовите. Ева е неговият собствен полюс произлязъл от самия него. Символ на това е реброто-самоизнесъл се, саморазвил се. Така Ева автоматично става крайната му противоположна по знак същност. Материята това е Ева -животът.

Адам е оплодител, а Ева- субстанцията, творяща плодовете в Рупа, във формата. Арупа и Рупа раждат Вселената, творяща материя. Именно затова Ева съблазнява Адам с плода на познанието. Тя съблазнява можещият да я формува и да се реализира чрез нея. Иначе Адам не би могъл да получи реализацията си. Така Бащата се самосъзнава и развива чрез проявяването си в Материята. Бог в самата си същност, изначално е готов да опложда, да създава. Адам също е готов / чрез половия си апарат/ да го прави, дори тогава, когато Ева още не е в мислите му, нито пък е била в плановете на Бог-Отец, защото ако беше няма причини да не я сътвори едновременно с Адам. Сътворена чрез Адам и собствената му материя /реброто/, Ева именно чрез него Го прави възможен да се саморазвива, развивайки формите, които сам той създава-ще създаде в бъдеще.

Така Жената, плод на желанието на Бога, става символ за същността на материята, проявена чрез действието на Бога-Баща. Родената обаче чрез желанието, придобила възможността за възпроизводство, носи след себе си редица следствия. Едно от тях и главното е придобиването на критерия ОТНОШЕНИЕ, като функция на ума на хората. Преди да придобие функцията отношение, преди мозъкът да реализира за първи път конкретна преценка провокирана от реална ситуация, Човекът е бил космическо същество, небесно, без да притежава качествата и способностите на своите Творци, че е по образ и подобие на самите тях. Те са заложени в него, но не са проявени. Творен с характерната за боговете пълнота и хармония, Човекът, Адам Кадмон е бил подобие, но с неразвити качества. Имал е подобие, но не е имал възможности. Целостта и подобието се е изразявало в андрогинността, двуполовостта на Адам, съдържащ в себе си и Ева. В него е бил Живота като част от целостта му, но е липсвала възможността да го прояви. Тази пълнота и подобие изглежда не са харесвали и на самият Бог, защото Той по Своя воля решава да отдели Ева от Адам и да я създаде като отделен организъм.

Богът извършва този акт на определяне за бъдещи възможности на поляризираните вече еднополови организми. Така енергията ИН, Живота, Ева, се отделя от ЯН, Адам, Оживотворяващият принцип и се поставят реалните възможности за тяхно лично творчество. Този факт де факто е внасяне на възможности в бъдеще да стане възможно прилагането на творческият принцип на Бога. Но това все още е само една възможност, която не може да се осъществи ако не потъне енергията ИН дълбоко в материалния свят, където ще прояви себе си чрез заложеното в нея подобие за творчество. И Ева приема първото указание на Змията(Материята) да се потопи в дълбините на познанието чрез личен опит. Ева яде и чрез възникналата незабавно спекулативност на личното его подвежда и космичният ЯН, Адам да се присъедини. И тук има една тайна, една недоизказаност на библейския разказ.
Че Ева яде по собственно желание е ясно, но кога схваща промяната у себе си? Защото тя подвежда Адам без да се изясни личната промяна у нея. Адам е готов да яде, защото вече няма целостта на андрогинността си - женското начало е изведено от него.


Тагове:   Адам,   развитие,   Ян,   Ева,   ин,   рупа,   арупа,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8517925
Постинги: 1732
Коментари: 11476
Гласове: 28741
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол