Сълза,

          облечена в тайнствена перелина, 

поела от нестихващата ми тъга, 

избяга от черното кадифе, 

прескочи прага на силата,

търколи се, 

плъзна се, 

начерта пътя си

пое по него, 

търсеща своя пристан, 

единствен дом 

и желана сладост, 

твоето лице, 

другата половина на моето, 

твоите устни, 

изпиващи тъгата, 

твоите думи, 

рисуващи в тишината 

една любов с бледнеещи черти 

и две кървящи сърца,