Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2012 08:00 - Нашият път към истината
Автор: bven Категория: Тя и той   
Прочетен: 3754 Коментари: 9 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


http://www.spiralata.net/kratko/
Всеки път, когато отричаме някоя истина, ще се разболяваме

Патриция Гонзалес


Много малко са хората, които могат да се изправят срещу някоя болест с едно дълбоко усещане, с усещането, че разбират какво се случва и защо се е проявила тяхната болест. За повечето хора е много удобно и успокояващо употребата на някое лекарство или някоя хирургия, за да подобрят здравословното си състояние. Прибягването до традиционната медицина, за да превъзмогнат своята болежка, колкото се може по-скоро, се превръща в единствената цел, загубвайки от поглед огромната информация, която тази болежка може да донесе в техния живот, за да подобри някой важен аспект и освен това, за да избегнат повторното разболяване от същата или от друга болежка, които се свързват със същата тема.

Човекът, който получава болестта си, знаейки, че това е едно състояние на неравновесие, произведено вътре в него, ще започне да се информира, да се наблюдава, да се коригира и ще научи нещо важно за своя живот, без да отдава толкова значение на самата болежка, но извличайки най-ценното послание за своя живот, което е познаването на причината за своето неравновесие. Човекът, който успее да разбере посланието, оздравява мигновено и много малко вероятно е да прояви същата болест отново. Когато приеме предизвикателството, неговият живот се подобрява в аспектите, които се свързват със създаването на неговата болест, имайки възможността (той – човекът, б.п.) да се развие по-пълно, да стане по-здрав и по-щастлив.

Човек, който се оставя да бъде излекуван от външни хора, без да извърши вътрешните промени, има големи вероятности да прояви отново същата болест няколко пъти и ако се е хванал за някоя хирургия, е възможно после да разболее и други органи на тялото.

Когато разберем, че болестта е една възможност да израстем и да станем по-силни, нещата се развиват по един много по-различен начин спрямо това, което се случва с някой човек, който все още не го е разбрал. Вярно е, че е много просто да се успокои някоя болка с някакво болкоуспокоително и да се забрави за случая, но също така е вярно, че работата, която започва този, който започва да търси в себе си, по причина на тази физическа болка, ще направи така, че той да излезе обновен, по-зрял, по-съзнателен и с практиката няма да има нужда отново да се разболява, за да подобри някой аспект от своя живот.

Знае се за места, където хората се радват на чудесно здраве и дълъг живот и са набелязани ключови фактори, които определят това условие. Те са по-щастливи, смеят се много, имат повече свобода, повече спокойствие и се наслаждават на живота по един по-подчертан начин, отколкото другите. По някаква причина те са открили, че може да се живее в съвършено здраве и го практикуват.

Не можем да не забележим, че започвайки да се наблюдаваме, ще намерим безкрайно много неща, които в много случаи ни карат да се чувстваме дори по-зле, отколкото преди да го направим. Въпреки това работата ще даде своите плодове без изключение и ползата ще бъде красноречива.

Великата задача да се наблюдаваш е едно благословение и ако понякога е болезнена в началото, после става толкова приятна и необходима, както въздухът за дишането. Ще бъде необходимо да се премине през великите духовни истини, великите емоционални истини и великите умствени истини, за да стигнем до физическия свят, където просто се проявява това, което се случва в нашите енергийни тела.

Това изисква толкова търпение и толкова любов към себе си, че понякога вярваме, че се намираме в един титаничен преход, който може да премине само някое същество със специални и божествени сили. Въпреки това всички и всеки един от нас е напълно способен, за да го извърши.

Най-сложното от това може да бъде да се започне търсенето във вътрешността, която ние самите създадохме с приемането на нашата реалност, с опитностите в живота, с идеите на колективното съзнание и които оставихме да влязат, без да можем да ги филтрираме. Позволяваме да влезе много информация и много емоции, които не съответстват на нашето условие на вечни божествени същества и не си даваме сметка за това, защото не сме имали връзките с истината. Да откриеш това и да го преобърнеш понякога наистина е подвиг, но той е абсолютно възможен.

Изглежда толкова нормално да позволиш навлизането на ограничаващи идеи, дори нещо повече, ако не го правим, се чувстваме странни, извън нормалното, безчувствени или егоистични. Например, когато приемаме идеята, че сме уязвими, вярваме, че която и да е ситуация или човек може да ни нарани, отхвърляйки нашата свобода и величие, и като следствие от това се разболяваме. Друг пример е, когато приемаме идеята, че сме сами и беззащитни, отхвърляме мрежата и Източникът, от които сме част, отхвърляме сигурността на поддръжката, която ни принадлежи по Божествено право и като следствие от това се разболяваме. Всеки път, когато отхвърлим някоя истина (някое съвършенство – б.п.), ще се разболяваме.

Много пъти енергийното неравновесие се намира приютено в емоционалното тяло. Менталната ревизия е относително проста в сравнение с емоционалната ревизия. Емоционалното тяло е толкова лично, толкова вътрешно и толкова характерно, че никой друг не може да влезе там, за да направи нещо за нас – само ние можем. Кой може да разбере с точност какво чувстваш, емоциите, които те заливат? Кой може да ги намери заради теб и кой може да ги замести вместо теб? Кой може да вземе твоите емоции и да ги хвърли в кошчето за боклук, и да те постави вътре в тези, които те карат да се чувстваш добре? Кой може да ти подари или продаде емоциите и истините, които отхвърляш?

Затова пътят към изцелението става тесен и тежък. Изглежда толкова просто да погълнеш нещо и да забравиш за всичко. Обаче нищо, което не е нашата вътрешна работа, не ще бъде истински лечебно. Дошли сме тук, за да открием това, което сме, да си дадем сметка, че можем да се върнем у Дома, да намерим пътят за връщане у Дома и болестта е един водач, един чудесен и ценен водач, толкова ценен, че дори можеш да я приемеш с радост. Но кой приема своята болест с радост? Обикновено, когато се разболеем, се изпълваме със страх, с болка, със скръб, отчаяние и бързаме да намерим някой, който може да оправи това вместо нас, защото се чувстваме беззащитни.

Да се чувстваме беззащитни пред нашата болест не ни помага. За предпочитане е да я приветстваме и да приемем нейното послание, за да започнем работата по нашето коригиране, израстване, да се заобичаме и да приемем нашето безгранично величие. Приемането на тази истина ще ни изцели окончателно.

Науката, лекарствата и толкова други неща могат да спомогнат за прикриването на болестта и истината зад нея, но в действителност само човек може себе си да излекува. Много пъти даже не е необходимо да знаем кое точно е неравновесието, което те засяга, понякога е нужно само да признаем, че нещо може да се подобри, за да може Вселената да предложи решенията. Ние сме толкова обичани и благословени, че самият факт да поставим нашето неравновесие на разположението на Волята на Бог, може да ни изцели. Не е нужно този процес да бъде дълъг и болезнен, няма никаква нужда да се изпитва болка и скръб. Човек, който повече е привикнал да се ревизира, ще се чувства по-сигурен и ще има увереност в изцелението, когато има разположението да разбере, че нещо важно се случва вътре в него. Няма да чувства спешната нужда от подобрение и ще вземе нужното време за почивка, за да се погледне с любов, всеки път малко повече. Този човек е разбрал, че се е разболял точно затова, защото трябва да увеличи любовта към себе си и ще го направи.


Патриция Гонзалес

GHB - Informaciуn difundida por http://hermandadblanca.org/

Източник на бълг.език: https://www.facebook.com страницата на Димитър Христов Димитров




Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. malchaniaotnadejda7 - Здравей, скъпа Бвен!
30.10.2012 08:57
Истината е достояние на малцина, защото., колко от нас са си простили истински и са в мир със себе си. Няма безгрешни или са малцина. Но, за да обичаме истински и да сме в сила и състояние да помагаме, трябва да можем да простим на себе си. А за да простим на себе си, трябва да можем да простим на другите "прегрешенията им, волни или неволни"... Колко от нас могат? Аз не съм от тях. Трудно прощавам и моите и чуждите грешки. Огромен недостатък! Благодаря ти... Прегръдка и радостни дни! Поздрави на Пловдив и милото ти семейство!
цитирай
2. stela50 - Здравей, Бвен ... Да , истина е написаното
30.10.2012 11:32
в представената статия, много е важно човек да обича себе си,
а самата обич изисква много внимание, вяра, опознаване,силно
въздействие върху мислите и чувствата. Страхът, паниката, объркването
понякога пречат да се справиш с болката ... и да я преодолееш
в хармония тялото, мисълта, с Вселената ...А и не зная дали може
всичко и винаги да се прости докрай, и на другите, и на себе си ...
Но поне трябва да се правят усилия за постигане на равновесие
между физиката и духа. Получава се ...
Хубав ден, приятелко !
цитирай
3. анонимен - В Куба е така. 90% от хората са щас...
30.10.2012 17:28
В Куба е така. 90% от хората са щастливи, което е шок за външните хора, защото очевидно не са богати.
цитирай
4. mariniki - ще го запомня...
30.10.2012 20:11
последното изречение казва всичко...
имам една книга... Излекувай себе си... от Луиз Хей..
често я разгръщам... както и твоите прекрасни постинги,
мила Татяна... топла прегръдка и поздрав за теб..
цитирай
5. bven - На 1: Привет, приятелко Надежда:))
30.10.2012 20:20
Знам, че е трудно да признаеш грешките си. Но другият начин е да го научиш, когато си забравил (или никога не си имал време да се заобичаш) да обичаш себе си и другите. Тогава идва на помощ болестта, която лесно те вкарва в правия път и ти си подреждаш наново мислите, приоритетите, светогледа...
Пожелавам на всеки, прочел и размислил върху това, да намери най-прекия (и безболезнен) път към истината. Т.е. да бъде щастлив като децата и изпълнен с любов като птичките и Земята, която ни отглежда с много Любов!
Желая ти хармонични дни и нощи и светлина по добрия път - на теб и очарователната ти дъщеричка!:)))
цитирай
6. bven - На 2: Здравей, Стела. Радвам се, че ме разбираш, защото всеки по някакъв начин достига до тази истина:)а
30.10.2012 20:25
На нас ни е много трудно , след като десетилетия ни се повтаряше до втръсване, че трябва да обичаме куп непотребни неща , да имаме винаги собствено мнение, да се жертваме за другите ... Вече всеки излиза по свой начин от кафеза, а там няма дори сиренце безплатно. Но за един българин предполагам, че това не е най-големият проблем. Да разрешим Гордиевия възел и да бъдем добри към себе си.
Хубава вечер и поздрави на фамилията!:)
цитирай
7. bven - На 3: Кушел, някога и за нас чужденците казваха, че сме щастливи, тъй като не знаем колко сме нещастни.
30.10.2012 20:27
Всеки сам да реши за кубинец ли да мине, за шерп на Европа или за истински българин?!
цитирай
8. bven - на 4: Да, Мариники, всички книги напоследък ни зоват да се обърнем към себе си -
30.10.2012 20:52
с много любов! Целият ни живот започва и завършва с нашето същество - физическо, духовно , космическо..Винаги Любовта е на първо място. Благодаря ти ма топлите думи - те ме импулсират да се опитвам да давам най-доброто, което знам, за да може всеки да намери нещо за себе си. Да се променят нещата първо в нас, после у другите и всичко, което обичаме:)))
Светлина и любов, нежна поетесо:)))
цитирай
9. diadokolio - Прекрасно и полезно!
31.10.2012 07:25
Добро да е утрото Ви,
Благодаря Ви, за полезния материал!
Информираният е предупреден. Вече седмица сме вгледани във вода и облаци, които притесняват богата страна.
Така е и в нашето тяло.
Поглъщаме, но полезно ли е за органите ни?
Притежаваме три митници- устни, зъби и език, които трябва да работят, за да предупредят, какво ще навлезе, но бързаме и преглъщаме, без да сме го ослюнчули(алкал) и настояваме тялото ни, да се справи!
Водата е стихия и лекарство, но не я предъвкваме, а пускаме, като порой в тялото ни.
Та това е нашето тяло, спряхме ли се, насочихме ли мисълта си към всяка хапка и глътка.
Болестта започва, след края на кърменето, ако не сме се съобразили с ДЕТЕТО, а с нашите финансови възможности и настоявания.
Не, детето не е наше, то е нов СВЯТ, подобно е на родителите си, но ново и различно.
Принуждаваме тялото, да се справя, да търси полезно в потока от храна и течности, но идва момент, когато тялото се бунтува, а ние го наричаме болест?
Не , не е болест, а бунт на тялото!!!
Търсим проблем в отделен орган, а можем да се информираме, за личната хармония, възстановим ли я, болестта изчезва!
Лекарите са ВЕЛИКИ, при катастрофи и бедствия, но в останалите случай, всичко е в нашите ръце.
Няма РАК, има човек, който е нарушил собствената си хармония, пренебрегнал е устата си, защото е харесало на очите му-"...ау, ще си хапна вкусничко...", а нужно ли е за тялото ми в момента?
Имаме автомобил, пълним го безразборно с нафта, бензин, масло и керосин в резервоара, но искаме, да работи, защото бързаме и ни чакат???
Не, нали?
Научих го по трудния начин, но успях, защото се спрях, не се уплаших, а посегнах към моята храна и не съм спирал урината 15 години. Внимавам с водата и нищо в пластмаса! Отивам на гости, ям всичко, прибирам се, изпивам 2 чаши топла вода и отмивам грешката, но не притеснявам домакините с капризи!
Всеки може!!!
Приятен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
цитирай
10. bven - На 9: Благодаря за хубавите думи, Николай!
31.10.2012 21:31
Трябва всеки да вникне в смисъла на написаното от теб, защото говориш с истината на опита. Необходимо е да разберем, че винаги човек се ражда здрав, силен и щастлив. Ако е болен и нещастен, то това е, защото е нарушил и продължава да нарушава законите на Космоса. Но в края на краищата, затова си учим уроците като ученици - бавно или по-бързо, с отличен или среден. А има и повторение:))
Хубава вечер!
Бвен
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8517925
Постинги: 1732
Коментари: 11476
Гласове: 28741
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол