В това им е грешката. Затова, хората се страхуват от тях и смятат,
че всеки, който проповядва Бог е от секта. Липсва им свободното слово.
Правото на собствен избор.
- Във втората книга “Истините за живота”, Учителят Исус ми
разкри, че това е психотронно оръжие. По-точно, когато те
карат насила да правиш нещо. А когато влезеш в спор, се
превръща в психотронна война.
- Значи, в момента в целият свят има психотронна война?
- Да, насилието води до нея. Я виж какъв е светът и хората?
Всеки иска да манипулира някого и насила да наложи своето
мнение.
- Факт е, че властва един жесток закон, Закона на Насилието.
Да, така се нарича. Закон на Насилието. Той е закон на
психотронното оръжие, което води до психотронна война.
- Ако знаеха, хората щяха да се замислят как да живеят, как да
комуникират с приятели, близки, познати и непознати. Че не
трябва да налагат насилствето своето мнение над другите,
като тях. Че всеки си е индивидуална личност и да мисли по
своему.

Бяхме пред величествения храм, който сияеше със своята
жълта светлина. Тя ни обгръща и ние засияваме заедно с нея.
- Хайде да влизаме, Учителю! Искам да разгледам храма.
Интересно ми е, дали прилича на земните храмове?
28
Влизаме през светлинната врата и изведнъж цялата
завибрирам. Ахвам от възхита.
- Каква красота, какво сияние! Интересно. Няма олтар, няма
икони. Само мраморен под и белота, много белота. Чува се
песента на различни птици и в унисон на гласове, които идват
от висините, образуват великолепно песнопение. Цяла
космическа оратория. По средата се вижда шадраван и една
водна нимфа държи в ръцете си ваза, с формата на лотос, от
който излизат водни струйки. Те подскачат весело и се
разпръскват в синевата на шадравана. Чува се шумолене на
вода и за миг всичко затихва. След малко тази поредица от
импулси наново се повтаря, после отново и отново и никога не
спира. Едно пулсиращо пространство, което ту се издува, ту се
свива. Като пулсирането на сърцето.
– Сърцето е част от големият пулсатор, от това светлинно
пространство, което ту се свива, ту се издува. Мрак-светлина,
наново мрак-светлина и така до безкрая.
- Значи, когато има мрак, светлинното пространство се
сгъстява, т.е. се свива, а когато има светлина, то се разширява?
Така ли е, Учителю?
- Да. Такава е истината. Вие живеете в това пространство и сте
част от него. Вие сте пространствени тела, с оформена
пропорционалност.
- Какво значи оформена пропорционалност?
- Това значи, че имате форма, големина, ръст и тегло.
29
- Не ми беше ясна думата, пропорционалност. Сега вече ми е
ясна. Колко много неща не ми са ясни… Затова живея на
земята и изучавам нещата, в Школата на живота.
- Затова е сътворена земята, Мария, с нейните дадености. С
нейната природа и енергия.
- Вече разбирам, защо ме изпратихте на земята. За да се науча
да чета и пиша. Това ще рече, да започна от А и да завърша на
Я.
- Това е цялата азбука на живота. От А до Я, почивка и пак
наново.
Обзема ме особено чувство на удовлетвореност, че съм
научила толкова много неща, че съм развила разума си. Че
имам бързи логични реакции. Брагодаря ти, моя мила
природо! Благодаря ти, моя мила земльо! Затова, че аз съм
тук, при вас и съм научила всичко това. Тези опитности идват
благодарение на моите натрупани знания. И то благодарение
на това, че още съм жива, че още живея тук, на тази земя,
която е моята майка и където са моите учители - хората около
мен.
- Това е великата истина на живота. Веднъж живееш на земята
като физическо присъствие /тяло/, друг път живееш като
светлинно присъствие /тяло/. Натрупваш знания на земята,
натрупваш идеи като светлинно тяло.
30
- Интересно. Много пъти съм се замисляла върху това.
Учителю, ти прочете мисълта ми и даде отговор на това, на
което не можех да си отговоря.
- Мария, ти знаеш, че аз чета всичките ти мисли.
- Да. Много неща ме вълнуват. На много неща не мога да си
отговоря. Но нека да се наслушам на тези омайни песнопения!
Изпадам в унес. Тишината в храма ме поема в своята
прегръдка и като малко дете ме люлее. Моята мила майчица,
която вече е светлинно тяло ме поема и пее така нежно и ме
понася там, на зелената поляна, изпъстрена, цветна градина.
Легнала съм сред зеленината и цветята, а слънцето отгоре ме
приветства с “Добре дошла!”. Гали ме с лъчи и ми се усмихва.

- Слънцето е живо същество- чувам гласа на Абраам Хатми.
То е изпратено от Бога, за да ви зарежда със светлина и
топлина. Защото, ако го няма, няма да има живот. Неговите
кванти, а също като прибавим и праната енергия, те са душата
на живота. А душата е жива и пулсира с ритъма на целия
Космос. Вие, като част от Космоса, пулсирате с неговия
ритъм. Ако излезете от този ритъм, изпадате в дисбаланс и
тялото ви вибрира с честотата на хаоса. А изпаднете ли в тази
честота, трудно ще възвърнете хармонията. Нужни са много
усилия на самоконтрол и самодисциплина.
- Значи, все пак има спасение? За мен е желанието, а то е
право на собствен избор.