Според нас, с това може да се обясни традицията на древните българи да назовават началните притоци на своите реки с имена “бяла” и “черна”. Известно е, че хидронимите са най-устойчивите исторически реликви от културата на етноса. Такива хидроними има много в България: Бели и Черни Искър, Бели и Черни Вит, Бели и Черни Осъм, Бели и Черни Тимок, Бяла и Черна Места, Бяла и Черна река до гр. Смолян. В Македония това са Бели и Църни Дрин. В Башкортостан е много популярна легендата за характера на “двете сестри”, реките Ак идил и Кара идил, родени от бога Урал, в която е вложен точно този смисъл: Ак идил (Бяла волга) е спокойна, широкотечаща през равнината, даряваща живот и радост, докато Кара идил (Черна волга) е злобна, агресивна и бурно течаща през скалите на планината.

Традицията да се назовават притоците на реките с имена бяла (спокойна, удобна, добра) и черна (бурна, опасна, лоша) изглежда идва още от Средна Азия, родината на древните българи. Двете основни реки в тази област, днешните Сър даря и Аму даря в древността са носили имена, чийто смисъл би трябвало да е Бяла река (от индо-арийското "сурья" – светъл, бял, блестящ) и Черна река-Оксос (от древната авестийска дума axsaena – тъмен, черен [14]). Два начални протока на голяма река в планинската област Бадахшан (Памир - Белур) също имат имената Бяла и Черна река. В този смисъл, “бял Дунав” ще означава “широк, добър, спокоен Дунав”. Много е вероятно че тази древноиранска антитеза да е вложена и в наименованията Черно море (бурно, опасно, лошо) и Бяло – Егейско море (спокойно, удобно, добро).

4) Древната черно-бяла дуалистична философия на Иран е имала близко подобие и в Китай. Това е известната космологична доктрина “Ин-Ян”, което значи “чер-бял”. Първоначално древните китайци наричали с термина ‘ян – светъл, бял’ южния, светъл и топъл склон на хълмовете по които живеели, а северния тъмен и студен склон наричали ‘ин’- тъмен, чер. Постепенно, думите ин и ян са се превърнали в термини за обозначаване на по-общи философски категории, ян – юг, ин – север, ян – светлина, ин – тъмнина. На по-късен етап ин-ян вече са олицетворявали две абсолютно противоположни явления и свойства, ян – добро, ин – зло, ян – живот, ин – смърт, ян – ден, ин – нощ, ян – мъжко начало, ин – женско начало. В по-късен етап е било осъзнато, че независимо от своята противонасоченост, тези качества и явления не могат да съществуват без своята противоположност и непрекъснато се пораждат едно друго. Така, тези представи са се превърнали във философия, съгласно която постоянното взаимодействие на двете противоположни вселенски сили “ин–ян” се явява основа на реалния свят.

5) В древността, планината Памир – родината на древните българи е носела едно друго име, което е почти забравено днес – Белур. През средновековието, Памир е наричана БЕЛУРТАГ, което идва от древното название БЕЛУР и новата тюркска дума ТАГ – планина. На български БЕЛУР значи БЯЛ, БЕЛЕЗНИКАВ и е свързано със смисъла на българския етноним. Така, древните българи наричали себе си БЕЛАРИ (бели хора), планината от която произлизат БЕЛУР (Бяла планина) и гравния град на своята родина БАЛХ (Бял град). В тези думи, прилагателното БЯЛ означава по-скоро “хубав, красив, блестящ, извисен”. Древното население на този край вероятно е имало основание да нарича с такъв епитет своята земя, защото тя действително е била такава. Една от хипотезите за местоположение на територията, описана в Библията като “рай” гласи, че "раят" е съвпадал с района на Памир.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Историческата аргументация, приведена по-горе показва, че българският етноним е съдържал древен нострадически смисъл "бял, висок", с косвена семантика "благороден, свободен, цивилизован, извисен