Постинг
27.01.2020 10:39 -
Той беше с нея, а тя - със друг
Той така и не се престраши да й предложи. Предпочете да замине да търси реализация, но с друга. А толкова много я обичаше. Тя също имаше чувства към него. Но и двамата се отказаха. Да,колкото и нелепо да звучи, отказаха се и то от страх.
Минаха няколко години и живота ги срещна отново. Само че той беше с нея, а тя беше с друг. Определено не изглеждаха щастливи. Когато се видяха обаче дори не се и опитаха да скрият, че все още се обичат.
Но защо беше толкова трудно да бъдат заедно, след като и двамата толкова силно се искаха ?Не бяха подходящи един за друг ли ? Нямаше да могат да създадат така мечтаното семейство и да бъдат щастливи заедно ли ? Затова ли толкова много се измъчваха ... от любовта си ли? На какъв урок искаше да ги научи Съдбата?
Че не винаги това, което най-много искаме е най-доброто за нас ли? Или че понякога поради страх закъснението може да е непоправимо ?
Според него тя била толкова красива и сексапилна, и се страхувал, че ще му откаже, че ще се подиграе с " бедното " момче. Денонощно я желаел, но щом я видел и смелостта му се изпарявала.
Нейното мнение по въпроса било , че той бил такъв " тежкар ", постоянно в женска компания и самочувствие определено не му липствало.
Двама прекрасни младежи, заблудени от своите страхове и очаквания. Двама влюбени пропилели възможността да се опознаят и да се насладят на любовта си. И двамата надявайки се на втори шанс, надявайки се, че с времето ще станат по-добър вариант на себе си, и идеален партньор за бъдещ съвместен живот.
Сгрешили. Да, и двамата не спирали да мечтаят всеки ден един за друг, подчинявайки ежедневието си на планове. Планове, ноито още им е трудно да приемат, че никога няма да осъществят. Никога, защото той продължава да е с нея, а тя да е с друг. Не са щастливи. Постоянно се търсят, но нещо все им пречи да бъдат заедно.
А може и да е за добро. Много хора се опитват да ме убедят в това. Единствено сърцето ми знае истината. Толкова години не успях да обикна никого като него. Постоянно търсех чувството, образа, смеха му. Копнеех за нещо, което никога няма да бъде мое.
Дълбоко в себе си усещам, колкото и необяснимо и алогично да е , но много дълбоко в себе си усещам, че може и наистина да е за добро. Защото ме е страх и ме боли да призная, че сгреших, че сгрешихме.
Минаха няколко години и живота ги срещна отново. Само че той беше с нея, а тя беше с друг. Определено не изглеждаха щастливи. Когато се видяха обаче дори не се и опитаха да скрият, че все още се обичат.
Но защо беше толкова трудно да бъдат заедно, след като и двамата толкова силно се искаха ?Не бяха подходящи един за друг ли ? Нямаше да могат да създадат така мечтаното семейство и да бъдат щастливи заедно ли ? Затова ли толкова много се измъчваха ... от любовта си ли? На какъв урок искаше да ги научи Съдбата?
Че не винаги това, което най-много искаме е най-доброто за нас ли? Или че понякога поради страх закъснението може да е непоправимо ?
Според него тя била толкова красива и сексапилна, и се страхувал, че ще му откаже, че ще се подиграе с " бедното " момче. Денонощно я желаел, но щом я видел и смелостта му се изпарявала.
Нейното мнение по въпроса било , че той бил такъв " тежкар ", постоянно в женска компания и самочувствие определено не му липствало.
Двама прекрасни младежи, заблудени от своите страхове и очаквания. Двама влюбени пропилели възможността да се опознаят и да се насладят на любовта си. И двамата надявайки се на втори шанс, надявайки се, че с времето ще станат по-добър вариант на себе си, и идеален партньор за бъдещ съвместен живот.
Сгрешили. Да, и двамата не спирали да мечтаят всеки ден един за друг, подчинявайки ежедневието си на планове. Планове, ноито още им е трудно да приемат, че никога няма да осъществят. Никога, защото той продължава да е с нея, а тя да е с друг. Не са щастливи. Постоянно се търсят, но нещо все им пречи да бъдат заедно.
А може и да е за добро. Много хора се опитват да ме убедят в това. Единствено сърцето ми знае истината. Толкова години не успях да обикна никого като него. Постоянно търсех чувството, образа, смеха му. Копнеех за нещо, което никога няма да бъде мое.
Дълбоко в себе си усещам, колкото и необяснимо и алогично да е , но много дълбоко в себе си усещам, че може и наистина да е за добро. Защото ме е страх и ме боли да призная, че сгреших, че сгрешихме.
Вариант Б - Събота късен следобед
Фалшивата новина на БТВ за Българската х...
Правят опити да спестят скринингови тест...
Фалшивата новина на БТВ за Българската х...
Правят опити да спестят скринингови тест...
Невероятно интересна и реалистична история и не на последно място кратка,което я прави много четивна и достъпна дори за хора с по-малко свободно време.
цитирайПризнатите грешки понякога водят до наказание,но друг път до награда. И тук изглежда щеше да е така но дали Божията промисъл е замесена в тази тъжна раздяла,трудно е днес да се каже.
цитирай