Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2013 08:00 - Българската история 4ч
Автор: bven Категория: Туризъм   
Прочетен: 2461 Коментари: 4 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Откритите в старите територии на България през 70-те г. на ХХ в. клинописни плочки и тяхната дешифровка свидетелстват недвусмислено, че Придунавието е било истинската древна прародина и на древен Шумер /Суйбиер/ ,за което свидетелстват многобройните топонимични и антропонимични наименования през земите, през които народите са вървели, така и тук, запазени до днес, като Шумен, с. Сумер, /Шумер в Монтанско/. Тези и други архаични паметници в никакъв случай не трябва да се възприемат като случайно. Според изследователя проф. Марин Димитров, Шумерите на Балканите изначално са били етнос, а не нация. Според друга хипотеза, шумерите са преминали през Кавказ, за да достигнат Южна Месопотамия и поречието на Ефрат.

По време на разкопки на древни градове в Месопотамия и източна Сирия – царството Митани, на хуритите – балхарис, са били открити останки от културата Урук. Немалко учени потвърждават, че шумерите са преминали през Кавказ, в придвижването им на юг. Междувременно един от най-точните древни календари на света - Вавилонският е включвал особенности, дали основание на изследователите му да заключат, че е бил създаден-сътворен в Дунавските географски ширини. И когато коментираме тези факти, следва да отчетем в хода на историческото развитие, че именно предците ни дакомизийците, шумерите , протобългарите – пеласгийци, арменците, сапите, сепейците/шопите/, са започнали като етноси почти едновременно възхода на своите древни цивилизации. Те са всъщност истинските първи създатели на инсигниите, емблемите, знамената, гербовете и символите. И тъй като в древността или във времето на предците, традициите са повелявали щото приемствеността да протежира исторически развитието на нациите, със закона за приемстве- ността се появили и човешките закони за символите. Те позволили още от дебрите на древността етносите и народите да бъдат разпознавани по символите, знамената и инсигниите, по седлата, по конете, по юздите на конете, както и по самите коне, по самото облекло, по татуировките и по печатите на лицата, които са изпълнявали функциите на държавната власт – Кханска, царска и т. н. По това са познавали, виждайки коня, седлото и облеклото, кой в древността какъв е и то с цел да бъде разпознат един народ от друг, древните създали инсигниите си с някои различия.

В съчинението на Доц. д.р Руслан И. Костов, МГУ и Геологически институт на БАН „ ЛАЗУРИТЪТ ОТ СРЕДНА АЗИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕТНОНИМА БАЛХАРА” авторът пише следното:
„В историческите атласи се е наложила карта на местообитаване на древните българи (Добрев, 1998; 2004, с. 225; Степанов, 2003, с. 21) в долините и предпланините на Памир-Хиндукушкия район на Средна Азия. На по-късни етапи след разселвания и миграции, ареалът на обитаване на дравните българи обхваща редица, предимно планински райони на територията на съвременни Афганистан, Пакистан, Индия и Таджикистан, както и в посока към Кавказките планини, където следва ново разселване на север и на юг. При анализ на стопанската история на древните българи по пътя им от древната родина Балх (Балхара, Балхика, Бактрия, Болор, Болур – България) към Кавказ (Велика България) и по-късно към Волжка и Дунавска България, в редица трудове се проследява налагането на етнонима Балх (Българ) в различни страни и народи (Добрев, 1998, 2004). Освен понятието Балх (Балхара), с етноним, отговарящ но древните българи, се свързват още планински земи на юг и югоизток в северна Индия и Пакистан, както и в Източен Памир (Болор, Болур), а на север – областта (владението) Булгхар (Палгар, Балгар) по долината на река Зеравшан при едноименния хребет (Добрев, 1998, с. 100). За района на Бадахшан е било разпространено мнението, че първоначалните обитатели са били дошли от Балх (Wood, 1841, p. 293). Самото название на топонима Бадахшан (провинция Бадахшан в Афганистан, както и автономната област Планински Бадахшан в Таджикистан, съвпадаща с планината Памир), по редица средновековни извори води названието си от названието Балахшан (Балациан, Балаксен, Балаксам) с корен Балх (Костов, 2003а; 2003б; Kostov, 2003), а не от “ба-ди” – название, приписвано на “белите хуни”.
С названието “балас” (“балаш”) или “балас-рубин”, се обозначава намираният в района благороден червен шпинел (отбелязан като самостоятелен минерален вид, а не като рубин още от Бируни през XI век), а една от разновидностите на рубина по негово подобие е била обозначавана като “балхи”, т. е. “български” скъпоценен камък (Костов, 2003а; 2003б).

Трябва да се отбележи и приликата в един от етнонимите на древните българи и свързаните с него редица топоними и държави в Средна Азия – Болор (Булур) от една страна и от друга, названието на планински кристал (кварц) или на понятието “кристал” въобще в персийския и арабския езици (Костов, 2003б; Kostov, 2003). Планинският кварц е бил особено разпространен в пределите на планински Вахан и Бадахшан, но той не се изнасял оттам (Бируни, 1963, с. 173). Установената в памирския регион от Де Гроот и Димитър Съселов ранна, вероятно българска държава Булур (Болор), отговаря напълно на таджикското название на българите булхол, а в топонимията на района има хребет Вахан, свързван с народа вахан, напомнящ на българския клон вхндур, споменат в историята на Мовсес Хоренаци (Добрев, 1998, с. 229).
Населението на планинските райони в Хиндукуш и Памир се е занимавало активно с добив и търговия на скъпоценни минерали (Костов, 2003а; 2003б; Kostov, 2003) и благородни (злато, сребро) или други (мед, калай, желязо) метали (Костов, 2004), което е дало възможност за изключителни търговски контакти в различни страни. От друга страна , населението на тези райони, заради природните богатства е било подлагано на чести асимилации и избивания, като то е било принудено да мигрира или да се укрива в труднодостъпните райони”. Точно този процес е намерил своето реално отражение в най-старите книги на света - “Ведите”. Те и до днес остават най-древните литературни и културни паметници, в които има достатъчно текстове, потвърждаващи нашите тези. Редно е да отбележим, че не са правени обстойни топонимични и антропонимични изследвания на древните територии, с разселенията.
Например тук на Балканите възниква и най-древното, обожествено в хилядолетията женско име – Рада. Рад-ха, Радха КРИШНА, което достига Хималаите, Индия иТибет, Тян Шан и Урал.
В “Законите на Ману”, в книги ІV и VІІ, историците - изследователи могат да преоткрият много данни за предците, и за величието на народите , живели някога на Балканите и отседнали след митарства и разселения и по теченията на р. Ганг, Тигър, Ефрат, а впоследствие и по крайбрежието и на Каспийското море. Точно тези народи създавали по пътищата си уникални древни велики държави. Достигайки Азия, от основните мигриращи балкански племена се отцепили клонове, които се отправили към днешните земи на Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на Двуречието създали държавата Самария (Шумер). Били носители на уникална култура, с която обучили местните. Застроили древни велики градове, развили земеделието и скотовъдството. Основали градове-държави, които строили върху хълмове, от страх от нов потоп и ги защитили със стени. В тези градове живеели по няколко хиляди. Подобни градове били Ур, Урук, Лагош, Мегидо.

През Среднобронзовата епоха, Хатцор, /ситуиран преди 7 000 години/, бил един от първенстващите, най-силни градове в Ханаан. Големи земни насипи и диги, ровове и няколко укрепени порти го защитавали от нападения. Голям разцвет градът бележи в 5 – 2 хилядолетие преди Христа. Един от по-късните негови владетели бил цар Ибни - Абду, чието име означавало "Син на Хадат" . Този владетел е изиграл особено важна роля в политиката на т.н. "Плодороден полумесец" или територията, обхващала земите от Египет до Иран. За това научаваме от клинописните архиви, открити в двореца на царството Мари, /също протобългарска държава/ на западния бряг на Ефрат в Месопотамия. От близо 25 000 клинописни таблички, в 20 от тях се споменава името на града Хатцор. В тези дворцови документи, датирани от 18 в. Пр. Христа, се говори и за посланици и вестоносци, посещавали Хатцор, както и за кервани, натоварени със злато, сребро, тъкани, подправки, слонова кост и различни други стоки, пътували и търгували там. Една от разчетените и запазени клинописни таблички информира, че владетелят Хамурапи, създател на първата регистрирана правна система, живял /1792 - 1750 г. Пр. Христа/, като цар на Бабилон имал за свои представители - официални лица в Хацор:
"Двама вестоносци от Вавилон, отдавна пребиваващи в Хацор, с един човек охрана тръгнали за Вавилон"/7/. На друга табличка са били записани и няколко поръчки на царя на Хатцор - Ибни Абду за калай, използван за получаването на бронз. Керваните, пътували между Вавилон и Хацор, минавали и покрай други два големи търговски центъра Yam Khad i Qatna.  Разположението на града Хатцор било по трасето на основния сухопътен търговски път, чието често упоменаване, в архивите на царството Мари, доказва неговото значение му в "Плодородния полумесец" през Среднобронзовата епоха.
Хатцор е бил споменаван често и в египетски папируси и в документи. Бил записан и в аналите на градовете на фараона Тутмос ІІІ /1490 - 1436 г.пр. Христа както и на градовете на Аменхотеп ІІ /1438 - 1412 г. Пр. Христа/ и Сети І /1305 - 1290 г. пр. Христа/. Хатцор е белязал разцвет и през къснобронзовата епоха. Три писма, изпратени от царя на Хатцор - Абди Тирши, /14 в. пр. Христа/ до египетския фараон Ехнатон / 1348 - 1338 г пр. Христа/, били намерени всред архивите в Тел Амарна в Египет. От всичките древни ханаански владетели на градовете – царства, единствено Абди Тирши бил титулован като "цар" от фараоните на Египет. Владетелите на Ащарот, от/Басан/ Васан и Тир се оплаквали от царя Абди Тирши, че е завладял техни градове/ . Владетелят на Тир обвинил в клинописите Абди Тирши, че е напуснал своя град и отишъл при народа хабиру /+ /. В друг клинопис се съобщава как владетелят на Ащарот се оплакал на египетския фараон Ехнатон, написвайки следното: "Царят на Хацор взе от мен три града"/ /.
Наименованието Хатцор е било открито и в Ленинградския папирус 1116 А , също и в папирус от времето на Анастази І. Част от документите са и от времето на фараона Рамзес ІІ /1290 - 1224 г. Пр. Христа/. В тях името на Хатцор се изписвало и като име , "наред с онова на близката река"/ ? /.
Всички цитирани документи били открити извън Ханаан, затова бихме могли да предположим, че писмата, разменяни между царствата Мари, Египет, от Тел Амарна до Хатцор и обратно е следвало да бъдат пазени в архиви на града, но за съжаление до момента такива не са открити. В нито един ханаански град на съвременната територия на държавата Израел не са открити данни за това.

Щрихирайки пътя, мигриращите заселвали свободните пространства, в които оставали да живеят хилядолетия. Други продължавали пътя към Урал, в райони на езерото Байкал, както и по територии на днешните Монголия и Удмуртия /Бурятия/. Предците се разселили из Турфанската област, по теченията на Горен Енисей, Ордос, Об, в Саяно-алтайския край, във Ферганската долина, района на планината Белур (Памир), съседен на древната предарийска цивилизация Мохенджо-Даро, а също и в територииите на днешните държави Афганистан и Пакистан.

В “МАХАБХАРАТА” има текстове, в които се споменава „за българи, по името на които едно от древните морета е било наречено българско /впоследствие Каспийско. В периода 6000 – 4000 пр. част от протобългарските племена отдавна били разселени из изтока. В същото време и други от тях продължавали да живеят в района на Враца, където местните се занимавали със земеделие, скотовъдство и грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, датирани и възприети от учените като едни от най-старите в Европа. Тогава в региона е бил вече развит медния рудодобив.

5500 г. пр. Хр. - В своe изследванe върху най-стария български календар, от който са взаимствали китайците, професор Васил Златарски е определил за начало на време-измерването по него 5500 г. пр. н.ера. Този зодиакален календар, с дванадесетгодишен цикъл е бил обявен от ЮНЕСКО през 70-те години на ХХ век за най-точен на всички времена. Според проф. Волфрам Еберхарт, автор на книгата “Локалните култури на Китай”, китайците го копирали и в периода 2697 г. - 2637 г. пр.н. е. и заменили с него своя лунен. 5 000 г. пр. Хр. - Изследвайки съдовете от 6- килограмовото златно съкровище, открито в България във Варненския некропол, проф. Колин Ефрю ги е определил като “ най-старото ювелирно злато в света”. По-стари са находките от времето на дакомизийците, като каменната чиния с най-старата писменост, открита на морското дъно, в акватория на Балчик. За този култов съд, учените са изразили мнение, че е сътворен от култура, много по-стара от крито-микенската.

3182 г. пр. Хр. Тогава е бил регистриран гигантски потоп в Междуречието, по причина на който била разрушена столицата на града-държава Ат-Алан. За да се спаси, част от населението забягнало в култовата планина Арарат. Въпросният потоп поставил края на управлението на българските династии в Шумер.
3000 г. пр. н. е. В началото на III хилядолетие пр. Хр., в Месопотамия навлезли семитски племена, които отблъснали българите – арийци в посока на устието на реките Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер бил Зиези, (посочен за родоначалник на българите, в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е., който в момента се пази във Ватикана). Зиези е бил победен от семитския владетел Саргон Велики, като след смъртта му огромни групи българи мигрирали в посока Централна Азия.
Към същото време науката датира и създаването на египетското пиктографско идеограмно писмо. В Месопотамия е бил разпространен ХУРИТСКИЯ език, на който говорели хуритите балхарис /HURITI BALHARIS. Шумерите го назовавали субарийски. Шумерите са идентифицирани от българския изследовател проф. Марин Димитров като етнос, а не като раса. В литературните анали за тях присъстват данни като за етническа общност, много по-различна от семитите. Една интересна подробност:
Едва през 1 хилядолетие пр. Хр., жителите на Месопотамия се научили да различават шумерите от семитите.  Във втората половина на 3-то хилядолетие пр. Хр. стартирало и преселението на номадските етнически племенни групи амореи - марии, които основно били планинци, без представи за зърното и пшеницата. Не ги консумирали.Нямали и представи за градовете – държави. Хранели се с трюфели, мляко, мед и сурово месо и живеели по пещерите, а след смъртта си оставали дори и непогребани. Тук следва да отбележим и обстоятелството, че тяхната продължителност на живота е била много ксъса. По същото време и в земите на днешните Етиопия и Йемен живеели разселилите се преди това наследници на великите ни предци. Между тях имало владетели от династията Богорис, потомци на същия най-стар династичен род Дуло от придунавието. В Етиопия имало клон на рода Дуло, който дълго време властвал и след династията Богорис. Известен неин владетел от 16-то столетие пр. Хр. бил Аспарис. Част от владетелите, продължители на рода Богорис, властвали и в земите на днешен Йемен.
В земите на днешна Етиопия и до днес съществуват предания за народ от преди 3000 г. пр. Хр. , ръководен от царската династия Богорис, преселили се там без своите корени. Едно от българските колена оттам мигрирало на север по реката Нил, във времето на фараона Менес. В “Илиадата” Омир /или Тамирис от Тракия/ е писал за древен владетел от Родопите, назовавайки го с името Мемнон: “Мемнон, цар на етиопци почтени”. Представители на същото коляно “Богорис” били майсторите-строители на древния град Аварис, ситуиран някога, в района около Кайро, днешната столица на Египет.

Във времето на Второто хил. пр.Хр., в Месопотамия е датирана историята на българите хури-урарти, мигрирали към Индия и Туркестан.
От историята е известно и че Персийските династии на Аршакидите, Пахлави и Сасанидите са се считали за потомци, по-точно за наследници на древната протобългарска държава Балхара със столицата Балкх... . И докато част от древнобългарските племена – кимерийци, били ангажирани като войни – наемници във времето на цар Саргон Велики, друг клан, известен като хунори, се отправил на североизток към пазвите на Азия и земите на днешен Китай.
Българските племена хури-урарти, мигрирали към Инд и в Средна Азия, Кашгария, Талас. Впоследствие, но значително по-късно, техни потомци създали Тохарските царства и Кушанската Империя Дуло в Северна Индия.

Значителен клан от протобългарски преселници отседнал трайно върху територии на ситуираната конфедеративна държава БЪЛГ, разделена на 15 протектората със съответни закони и владетели, подчинени на пъровладетеля. Столицата Бълг (Балх), в превод означавала "Майката на хилядата пещери",а държавата БЪЛГ била наричана "Майката на хилядата градове". Тук възниква въпроса, коментиран от изследователя Константин Каменов – били ли са хуни /Куни/ балканските арийци, разселени по тези земи?!
2-1 хил.пр.н.е. индоариите преминали обратно и в Кавказ, като се разселили в райони на Заграс, Иранското плато, Индия/север/ и из цялата територия на древните държави Партия и Бактрия.
От същия период учените определят като най-важен дардския език от района на Кашмир, като един от староиндийските диалекти бил санскрит, възприет от изследователите по-късно като основен за историята, защото е имал писмен аналог.

2 750 – 2 726 г. пр.Хр., синовете на Зиези - Хайтал и ХуРусан повели народа Ху Хунори/”Могъщите господари на света”/ към земите на хуните-ефталити - териториите на древните Балхара и Бактрия. Там впоследствие учените са регистрирали присъствие на племената от източната - монголоезичната група Жун, а също и от представители на западната - ираноезична Ху. Древната ХУНСКА ИМПЕРИЯ е регистрирала владетили, с гени от най-стария династичен род в света – рода “Дуло”.

Периодът 2356 - 2208 год.пр.н.е. е бил времето на старата китайска империя, както е описано в "Малая советская энциклопедия", към което се вписва и името на народа Хун-ну, споменаван многократно в китайските хроники и анали, описващи как тези Хун-ну са воювали с Китай. Заради тях била построена Великата китайска стена. Отделно в китайски анали се споменава за съществуването и на старото царство Ин /Шан/, датирано в хрониките към ХVIII - ХII век преди н.е, както и за легендарното древно китайско царство Ся, регистрирано в периода 2205 до 1767 год. преди н.е., чието съществуване е било доказано, чрез открити археологически артефакти. От същото време са и находките - старинни руини от укрепени градове. /По В.М.Массон /. Всъщност древните китайски историци са писали, че народа хун-ну е съществувал още преди основаването на царството Ся. Хун-НУ се отличавали с изключително по-високото си културно развитие от китайците. Изследователят Массон пише, че във времето на династия Ся, буквално изведнъж се е развило производството на бронзови изделия. Тук можем да направим известна аналогия – известно е, че през третото хилядолетие преди н.е. бронзът отдавна вече е бил известен на нашите предци, заселени в Алтайския край и в Минусинска котловина
                       продължава..



Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - много интересни неща...
14.03.2013 08:57
и факти ни представяш, Татяна, от най-древната история на земите ни...
благодаря ти...
цитирай
2. kostas - Стигам до извода ,че въпреки правдивата фактология ,в съзнанието на хората има една
14.03.2013 10:12
преграда която пречи да достигне до истинноста на нещата .Имам обяснение ,но ще се измести темата тук. Поздрави !
цитирай
3. bven - На 1: Здравей, Маги. Фактите, на които акцентирам, са известни в МАБИК.
14.03.2013 19:09
Нашата съблогерка Анна Зографова (http://souroujon.blog.bg/) любезно ни предоставя чудесна информация - препоръчвам ви я! Всеки, който иска да е горд, че е българин, нека чете там.
Благодаря за хубавите думи и лека вечер.
цитирай
4. bven - На 2: kostas, много промивки са правени и все още продължават. Как да повярма един човек,
14.03.2013 19:11
когато отвсякъде отричат, охулват и злословят българите?! Темата , дори и да се измести, присъства в нашето съзнание и чака времето , за да се изясни на всички.
Хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10434896
Постинги: 2244
Коментари: 12164
Гласове: 32119
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031