Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2014 09:09 - великите посветени - Мойсей (е.шоре)
Автор: bven Категория: Туризъм   
Прочетен: 2236 Коментари: 4 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Друг пример. Едно същество, което играе голяма роля в мита за Адам и Ева, е змията. В Битие тя е наречена Нахасх. А какво е значението на змията в древните храмове? Тайните на Индия, Египет и Гърция отговарят еднотипно: змията, убита в кръг, означава универсалния живот, чийто магически деятел е звездната светлина. В един още по-дълбок смисъл Нахасх означава силата, която задвижва живота, и привличането, в което някои виждат причината за гравитацията. Гърците наричат това привличане Ерос - Любов или Желание. Ако наложим тези две значения върху мита за Адам, Ева и змията, ще видим как грехопадението се превръща в едно величествено убиване на божествената и универсалната природа заедно с царствата, родовете и видовете й около грамадния и незаличим кръг на живота.

Тези два примера дават възможност да надзърнем в дълбините на Мойсеевото Битие. Вече виждаме каква е космогонията на един посветен в тайните и нейните разлики от съвременната космогония.
За модерната наука космогонията е по-скоро космография. В нея може да се открие описанието на една част от видимата вселена чрез проучване и свързване на причините и физическите действия в някаква сфера. Пример за това е възгледът на Лаплас за образуването на Слънчевата система. За произхода й се съди по нейното сегашно функциониране, което се дължи на самото движение на материята - а това е чиста хипотеза. Също такъв пример са и хипотезите за произхода на Земята чрез изследване на земните пластове, които са неоспорими свидетели на зараждането на планетата. Древната наука познава това развитие на видимата вселена - в сравнение с модерната наука тя си служи с по-неясни понятия, но това не й пречи още тогава да формулира умозрително общите му закони.

За индийските и египетските мъдреци обаче това е само повърхностният образ на света, неговото отразително движение. Те искат да обяснят същността му чрез редица други закони, които можем да открием единствено с разума си. За древната наука безкрайната вселена не е само мъртва материя, управлявана от механични закони, но и нещо цяло, живо, надарено с разум, душа и воля. Това голямо свещено животно има безброй органи, отговарящи на безкрайните му способности. Както движенията на човешкото тяло се дължат на душата, която мисли  и на волята, която действа, така в схващанията на древната наука видимият ред във Вселената е само отражение на един невидим ред, т.е. на космогонични сили и на духовни монади, царства, родове, видове, които чрез вечното си обвиване в материята провеждат еволюцията на живота.

Докато модерната наука вижда само външността, повърхността на вселената, науката на древните храмове има за цел да разкрие същността, скрития механизъм. Тя не извежда разума от материята, а материята - от разума. Не приписва пораждането на вселената на слепия танц на атомите, а, обратно: обяснява произхода на атомите като резултат от движенията на универсалната душа. С други думи, тази наука върви в концентрични кръгове от общото към частното, от Невидимото към Видимото, от Духа към организираната Субстанция, от Бога към човека. Този низходящ ред на Силите и на Душите, обратно пропорционален на Възходящия ред на живота, е онтологията и основата на космогонията.

Всички велики посветени на Индия, Египет, Юдея и Гърция - Кришна, Хермес, Мойсей, Орфей - са познавали този ред на принципите, на силите, на душите, на поколенията, които произлизат от първопричината, от Бащата, който не може да се изкаже.
Низходящият ред на въплъщенията е едновременен с възходящия ред на съществуванията. Обвиването провежда и обяснява еволюцията.
В Гърция дорийските (мъжките) храмове на Юпитер и Аполон, особено Делфийският храм, са единствените, които обладават низходящия ред. Йонийските (женските) храмове го познават съвсем бегло. Цялата гръцка цивилизация е йонийска и затова дорийската наука постепенно е заличена. Но безспорно великите гръцки посветени, героите и философите от Орфей до Питагор, от Питагор до Платон и до последния от александрийците, излизат от дорийските храмове. Всички те признават Хермес за свой учител.

Но нека се върнем към Битие. В мисълта на Мойсей, този син на Хермес, десетте първи глави на Битие са истинска онтология според реда и взаимната връзка на принципите. Всичко, което има начало, трябва да има и край. Битие ни разказва едновременно за еволюцията във времето и за създаването на вечността - а това е присъщо единствено на Бога.
Запазваме си правото в книгата за Питагор да представим теогонията и езотеричната космогония в по-конкретна и по-близка до съвремието форма. Въпреки политеистичната си форма и изключителното разнообразие на символите си, Питагоровата космогония според орфическото посвещаване и светилищата на Аполон изглежда идентична в основата си с космогонията на пророка на Израел. При Питагор тя става по-ясна с естественото си допълнение: учението за душата и за нейната еволюция.
В гръцките светилища тя се въплътява в мита за Персефона, или както още го наричат, Земната и небесна история на Психея. Този мит, който християнството назовава Изкупление, напълно отсъства в Стария завет. Той е познат на Мойсей и на пророците, но според тях простолюдието е недостойно и те го запазват в устната традиция за посветените в тайните. Божествената Психея остава дълго време скрита под херметическите символи на Израел, за да бъде олицетворена в етерното и блестящо появяване на Христос.

Що се отнася до Мойсеевата космогония, тя се отличава със строгата лаконичност и синтезираност на семитския дух и с математическата точност на египетския. Стилът на разказа напомня за мумиите в египетските гробници: изправени, сухи и строги, те крият в суровата си голота някаква непроницаема тайна. Тяхната цялост вдъхва чувството за херметична затвореност, но от време на време, като изригване на лава сред исполински скали, мисълта на Мойсей избликва със стремителността на свещения огън иззад стиховете на преводачите. В първите, нямащи равни по величието си глави, се усеща дъхът на Елохим, който разгръща тежките страници на вселената.

Преди да продължим нататък, нека се взрем в някои от тези могъщи йероглифи на синайския порок. Всеки от тях се отваря като вратата на подземен храм и води в галериите на тайните истини, които освестяват с неподвижните си светилници световете и времената. Нека се опитаме да вникнем в могъществото на тези странни символи, на тези магически формули така, както ги е виждал посветеният в тайните жрец на Озирис по времето, когато те са били изписвани с огнени знаци в неговата мисъл.

В една гробница в храма на Иотор, Мойсей седи върху саркофаг и размишлява. Стените и колоните са покрити с йероглифи и изображения, които са имената и лицата на боговете на всички народи. Тези символи резюмират историята на изчезналите векове и предсказват бъдещето. Един светилник, поставен на земята, едва осветява тези знаци и те говорят на своя език. Мойсей изобщо не вижда външния свят, а търси думите за книгата си, образите за творбата си, онази Дума, която ще се превърне в Действие. Светилникът угасва, но сред тъмнината на гробницата пламва името.

Иеве

Първата буква И е в белия цвят на светлината. Другите три букви блестят като променлив огън във всички цветове на дъгата. Колко странно живи са тези букви! В първата Мойсей вижда мъжкия Принцип, Озирис, сътворяващия Дух, а в Еве - способността за зачеване, Небесната Изида. Така божиите способности, които съдържат всички светове, се развиват и подреждат в лоното на Бога. Чрез тяхното пълно единение Бащата и Майката, които не могат да се изкажат, образуват Сина, живото Слово, което създава вселената. Ето тайната на тайните, скрита за чувствата, но говореща със знака на Вечния, както Дух говори на Дух. И свещената тетраграма сияе с все по-силна светлина. Мойсей вижда да избликват от нея трите свята, царствата на природата и възвишеният порядък на науките. Неговият пламенен поглед се съсредоточава върху мъжкия знак на сътворяващия Дух. Него той призовава, за да му обясни порядъка на сътворяването и да почерпи сила от Неговата върховна воля, за да извърши своето сътворяване, след като е съзерцавал творението на Вечния.
И ето че в тъмнината на подземната гробница засиява другото Божие име.

Елохим
За посветения в тайните то означава Той, Боговете, Бог на Боговете*/*Елохим е множественото число на Ело - име, с което евреите и халдейците назовават върховното същество. То произхожда от корена Ел, който изразява силата, възвишеността и могъществото и в универсален смисъл означава Бог. Ход (той - на еврейски, халдейски, сирийски, египетски и арабски) е едно от свещените имена на божеството. - Вж. Фабър д"Оливие. La Iangue hebraigue reconstituee/. Той вече не е самосъзерцаващото се Същество, а Властелинът на Световете, чиято мисъл разцъфтява в милионите звезди, в движещите се сфери и в плаващата вселена."В начало Бог създаде небето и земята." Но в самото начало това небе е само мисълта на времето и на безграничното пространство, изпълнено с хаос и мълчание. "И Божият Дух се носеше над тъмата*/*"Руах Елохим, Божият Дух, обозначава образно движението към разши-ряване. От гледна точка на йероглифното изписване това е антонимът на тъмнината. И ако думата тъмнина характеризира силата на свиване, то думата руах характеризира силата на разширяване. И в двете думи съзираме вечната система на двете противоположни сили, които мъдреците и учените във всички векове - от Парменид и Питагор до Декарт и Нютон - виждат в природата и отбелязват чрез различни имена" (Фабър д"Оливие. La Iangue...)./.

Кое е първото, което излиза от неговото лоно - слънце, земя, мъглявина или някаква земна материя? Не, от него най-напред излиза Аур, Светлината. Но това не е физическата светлина, а светлината на разума, родена от трептенето на Небесната Изида в утробата на Безкрайния; универсалната душа, звездната светлина, субстанцията, която поражда душите и в която те разцъфтяват като в етерна течност; тънък и недоловим елемент, чрез който мисълта се предава на безкрайни разстояния; божествена светлина, която предшества светлината на всички слънца. Първа тя се разстила в Безкрайността, тя е мощният дъх на Бога - този дъх после се завръща в себе си с движение, пълно с любов и е вече дълбокото вдишване на Вечния. Във вълните на божествения етер трептят като под прозрачно и светло було астралните форми на световете и на съществата. За мъдреца ясновидец всичко това се концентрира в думите, които той произнася и които сияят в тъмнината с блестящи букви:

Руа Елохим Аур*
/*Дъх - Елохим - Светлина. Тези три имена са краткото йероглифно съдържание на втория и третия стих на Битие. Ето еврейския текст на третия стих: Варталомер Елохим йехи аур, ва вехи аур. А ето и буквалния превод на Фабър д"Оливие: "И каза Той, Съществото на съществата: ще бъде виделина, и стана Виделина." Думата руа, която означава дъх - дух, е във втория стих. Трябва да се отбележи, че дума та аур, която означава виделина, е палиндром на руа Божият Дух създава светлината на разума./
"Да бъде светлина. И стана светлина." Дъхът на Елохим е светлина! От тази първоначална и невеществена светлина започват първите шест дни на мирозданието, т. е. зародишите, принципите, формите, душите на живота на всички неща. Това е вселената, действаща според волята на Духа. А коя е последната дума на сътворението, формулата, която побира в себе си деятелното Същество, кое е живото Слово, в което се проявява първата и последната мисъл на абсолютното Същество? Тя е

Адам Ева
Мъжът - Жена.
Този символ съвсем не е първата двойка човеци на земята, както учат в нашата църква и както мислят нашите тълкуватели - това е Бог, действащ във вселената и олицетворението на човешкия род; световното човечество във всички небеса. "И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде." Тази божествена двойка е световното слово, в което Иеве проявява собствената си същност в световете. Сферата, която той обитава и която Мойсей обгръща с мощната си сила, не е Едемската градина, легендарният земен рай, а безграничната сфера на Заратустра, Висшата земя на Платон, вселенското небесно царство Хедем, Хадама, което е присъщо на всички светове. Но каква е еволюцията на човечеството във времето и в пространството? Мойсей я вижда и съзерцава отведнъж в историята на грехо - падението.
В Битие Психея, човешката душа, се нарича Айсха, друго име на Еве*/*Битие, 2: 23. Айсха, душата, В текста Жената е съпругата на Аисх, Разума, Мъжа. Тя е взета от него и е негова неразделна част. Същото отношение съществува между Дионис и Персефона в орфическите мистерии./. Тя е родена в Схамайм, Небето  и живее щастливо в божествения етер, но без да се самоосъзнава; наслаждава се на небето, но не го разбира. Защото, за да го разбере, тя трябва да го забрави и после отново да си го спомни; за да го обича, трябва да го изгуби и после отново да го спечели. Само чрез падението и страданието тя може да го разбере.

Колко дълбоко трагично е падението в детинската Библия, която четем! Увлечена в мрачните бездни от желанието за познание, Айсха пропада... Тя вече не е чистата душа, която има само астрално тяло и живее в божествения етер; облича се в материално тяло и влиза в кръга на поколенията. И въплъщенията й са стотици хиляди, във все по-груби тела - според звездите, които обитава. Тя слиза от свят в свят... тя слиза и забравя... Черно було покрива вътрешните й очи: сред грубата тъкан на материята изчезва божественото съзнание, заглъхва споменът за небето. Само слабо Възпоминание за някогашното нейно блаженство блещука в нея като изгубена надежда! От тази искра тя ще трябва отново да се роди, да възроди самата себе си.
Да, Айсха живее в голата млада жена, която лежи беззащитно на тази дива земя, под сурово небе в гръмотевична буря. Кой е изгубеният Рай? Това е забуленият небесен простор зад нея и пред нея!
Ето така вижда Мойсей поколенията на Адам във вселената. После той съзерцава съдбините на човека на земята. Прозира в изминалите векове и в настоящето. Именно в земната Айсха, в душата на човечеството, бе блеснало познанието на Бога с пламъка на Агни в страната Куш, по склоновете на Хималаите.

Но това познание е готово да угасне в идолопоклонството, под натиска на плътските страсти, на асирийския деспотизъм, сред народи, които се гърчат в раздори, и сред богове, които взаимно се разкъсват. Мойсей се заклева да го разкрие на хората чрез религията на Елохим.
Тогава Мойсей осмисля и разбира книгата и делото си, изследва тъмнината на човешката душа и обявява война на земната Ева, на слабата и развратена природа. За да я победи и възстанови, той призовава Духа, първоначалния и всемогъщ Огън Иеве, за да укрепи силата си. Пророкът усеща как тези проникновения го каляват като стомана и как волята му става непреклонна. Сред мрачното мълчание на подземната гробница Мойсей чува глас, който излиза от дълбините на съзнанието му. Той трепти като светлина и казва: "Иди в планината на Бога, иди в Хорив."

ВИДЕНИЕТО В СИНАЙ

Мрачни гранитни скали, толкова голи, толкова ерозирали под блясъка на слънцето, че човек би помислил, че са набраздени от светкавици и изровени от гръмотевици - това е Върхът на Синай, престолът на Елохим, както го наричат децата на пустинята. Срещу него се виждат скалите на Сербал - по-ниска, но пак така дива и стръмна планина. В недрата й има медна руда и пещери. Между двете планини лежи мрачна и черна долина - един каменен хаос, който арабите наричат Хориб, Ереб според семитската легенда. Печална е тази усамотена долина, когато там настане нощ под сянката на Синай, още по-печална е тя, когато планината се забули в облаци и светкавици. Страшен вятър започва да духа тогава в тесния планински процеп.
Казват, че там Елохим побеждава онези, които искат да премерят силите си с него и ги хвърля в пропастите, превърнати в бесни реки от дъжд. Там, казват и мадиамците, блуждаят сенките на злите великани, на Рефаимите, които замерват със скали онези, които се опитват да се покатерят на това свято място. Легендата разказва също, че Богът на Синай се появява понякога сред светкавиците като глава на медуза с орлови пера. Тежко на онзи, който види лицето му - той ще трябва да умре.

Ето какво разказват скитниците вечер в шатрите, когато камилите и жените спят. Истината е, че само най-смелите от посветените в тайните на Иотор са се изкачвали до пещерата на Сербал, за да прекарат там няколко дни в пост и молитва. Там мъдреците на Юдея биват осенени от вдъхновение. От незапомнени времена това място е посветено на свръхестествените видения, на Елохим или на духовете на светлината. Никой жрец или ловец не би се съгласил да заведе там поклонници.

Мойсей се изкачва смело, минавайки през Хориб. С неустрашимо сърце той прекосява долината на смъртта, хаоса от скали. Както всяко човешко усилие и посвещаването в тайните има етапи на смирение и на гордост. Когато се катери по скалите на планината, Мойсей достига върха на гордостта си, защото е постигнал върха на човешката сила. Той вече вярва, че стои на Висотата на върховното същество. Слънцето в пламтящо зарево залязва зад вулканичния масив на Синай и морави сенки падат над долината, когато Мойсей стига пред входа на пещера, скрит зад рехава растителност. Той се готви да влезе, но е заслепен от внезапна светлина, която го обгръща. Струва му се, че земята под него гори и че гранитните планини са се превърнали в море от пламъци. Пред входа на пещерата едно ослепително видение го гледа и с меч препречва пътя му. Мойсей пада с лице към земята, като поразен от гръмотевичен удар. Цялата му гордост е разбита. Погледът на Ангела го пронизва със светлината си. А после, с финия усет на унесено дете, той разбира, че това същество ще му наложи страшен дълг, и иска да се откаже от мисията си, да потъне в земята като презряно Влечуго.

Тогава чува глас, който казва:
- Мойсей! Мойсей! И той отговаря:
- Ето ме!
- Не се приближавай! Събуй обувките от краката си, защото си стъпил на свята земя.
Мойсей покрива лицето си с ръце. Той се бои да съзре Ангела и да срещне погледа му. А Ангелът го пита:
- Ти, който търсиш Елохим, защо трепериш пред мен?
- Кой си ти?
- Един от лъчите на Елохим, слънчев Ангел, пратеник на Онзи, който е и който ще бъде.
- Какао ми заповядваш?
- Ти ще кажеш на децата на Израел:
Вечният, Богът на бащите ви, Богът на Авраам, Богът на Исаак, Богът на Иаков ме е изпратил при Вас, за да ви изведа от страната на робството.
- Но кой съм аз - казва Мойсей, - за да изведа от Египет децата на Израел?
- Върви - отвръща Ангелът, - защото аз ще бъда с тебе! Ще положа огъня на Елохим в сърцето ти и словото Му в устата ти. Ти Го призоваваш от четирийсет години. Твоят глас стигна до Него. Ето, аз те приветствам в Негово Име. Сине на Елохим, ти ми принадлежиш завинаги.
И Мойсей събира смелост и извиква:
- Покажи ми Елохим! Нека Видя Неговия жив огън!
Той вдига глава, но морето от пламъци е изчезнало и Ангелът се е изгубил като светкавица. Слънцето е залязло зад угасналите вулкани на Синайската планина. Мъртвешко мълчание цари в долината на Хориб и един глас тътне в небесната синева и се губи в безкрайността, казвайки:

"Аз съм Онзи, който съм."

Това видение поразява Мойсей. В първия момент той мисли, че тялото му е изгорено в огъня на етера. Но духът му е по-силен. И когато слиза към храма на Иотор, той е готов за делото си. Неговата мисия върви пред него като Ангела, въоръжен с огнен меч.

ИЗХОД. ПУСТИНЯТА. МАГИЯ И ЧУДОТВОРСТВО

Планът на Мойсей е сред най-необикновените и най-смелите, които някога човек е замислял. Да изтръгне един народ от робството на толкова могъща империя като египетската, да го поведе към завоюване на страна, заселена с по-добре въоръжени неприятелски племена, да броди с него из пустинята двайсет, трийсет или четирийсет години, да го измъчи с жажда, да го изтощи от глад; да го дразни като чистокръвен кон под стрелите на хетите и амалекитяните, готови да го съсекат; да го уедини със Скинията му сред идолопоклонническите народи, с огнена пръчка да му наложи монотеизъм и да му вдъхне такъв страх, такова почитание към този единствен Бог, че той да се въплъти в плътта му, да стане негов национален символ. Такова е изключителното дело на Мойсей.

Пророкът, старейшините на израилтяните и Иотор дълго обмислят и подготвят Изхода. Мойсей се възползва от времето, когато Менефтах, вече фараон, трябва да отблъсне страшното нашествие на царя на либийците Мермайд, за да осъществи плана си.
Бени-Израел тръгват на път. Дългата върволица от кервани с шатри, натоварени на гърбовете на камили, следвани от големи стада, се готви да заобиколи Червено море. Сега те са само няколко хиляди души. По-късно преселниците се увеличават с "всякакви видове хора", както казва Библията - ханаанци, едомити, араби, различни семити, привлечени и обаяни от пророка на пустинята, който ги призовава от всички краища на света, за да създаде от тях нов народ. Сърцевината на този народ е Бени-Израел - хора умни, но жестоки и упорити. Техните хаги са ги научили да се покланят на единствения Бог и това е възвишена патриархална традиция. Но монотеизмът не е пуснал здрави корени в душите на тези първобитни и буйни натури. Щом се пробудят техните лоши страсти, надделява политеизмът, толкова естествен за човека. Тогава те отново биват обладавани от суеверията си, от магьосничеството и от идолопоклонническите навици на Египет и Финикия, срещу които Мойсей се готви да се бори с жестоки закони.

Около пророка, този повелител на народа, застават някои жреци начело с неговия брат по посвещаване Ааарон и с пророчицата Мириам (Мария), която олицетворява женското посвещаване в Израел. Приближени на пророка на Иеве са и седемдесетте старейшини - миряни, посветени в тайните - и той ще им повери тайното си учение и устните си предания, ще им предаде част от Властта си и понякога ще споделя с тях своите вдъхновения и Видения.
Тези негови съмишленици носят златния кивот. Мойсей заема идеята за този кивот от египетските храмове, където в свещен ковчег се пазят тайните книги, но променя Вида му според собствените си планове. Кивотът на Израел има четири златни херувими, подобни на сфинксове и на четирите символични животни от видението на Иезекиил. Едното е с лъвска глава, другото - с волска, третото - с орлова, а четвъртото - с глава на човек. Те олицетворяват четирите елемента на Вселената: земята, водата, въздуха и огъня, както и четирите свята, предоставени чрез буквите на божествената тетраграма. С крилете си херувимите покриват очистителната жертва.

С този кивот жрецът на Озирис ще прави магии с електричеството и светлината, а магиите ще бъдат хиперболизирани и ще породят библейските разкази. Златният кивот освен други книги съдържа и "Сефер Бересхит", или "Книгата за космогонията", написана от Мойсей с египетски йероглифи и магическата тояга на пророка, наречена в Библията "пръчка". Той съдържа и книгата на съюза, и Синайския закон. Мойсей нарича кивота "престол на Елохим", защото в него е светото предание, мисията на Израел, идеята на Иеве.

Какво политическо устройство дава Мойсей на своя народ? Тук трябва да цитираме един от най-любопитните пасажи на Изход. Този пасаж изглежда по-стар и по-автентичен, защото посочва слабостта на Мойсей, склонността му към духовна гордост, към теокрация, възпирана от посветения етиопец:
На другия ден седна Мойсей да съди народа, и народът стоеше пред Мойсей от сутрин до вечер.
И видя (Иотор) тъстът Мойсеев всичко, що той правеше с народа и каза : Какво правиш ти с народа? Защо само ти седиш, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?
Отговори Мойсей на тъста си: народът дохожда при мене да иска съд от Бога; кога им се случи някоя работа, те идват при мене, и аз отсъждам помежду им и (им) явявам Божиите наредби и законите Му.

продължава
 



Гласувай:
12
1



1. precoria - Мойсей,
10.03.2014 11:30
Великият посветен,един от пророците, със есеев дух, който говори с Елохими и ангели и извежда, по волята на Бог,"децата на Израил" от египетска земя.Тук не е предадено чисто библейски,а и от гледна точка на науки, школи и течения, които
ги е имало тогава.Иначе Мойсей е една велика личност от Стария Завет,която си заслужава да бъде познавана.
Поздраления за постинга!
цитирай
2. mileidi46 - Според последните открития и ра...
10.03.2014 16:59
Според последните открития и разкрития от стари египетски ръкописи -преди Христа ,са написани същите неща ,които пишат хиляди години по-късно в библията!Почти същата молитва ,като ,,отче наш",същото ,,инвитро"раждане на някакъв друг техен бог ит.н...не е съществувала такава личност като Мойсей?!Всичко е препредадено и презаписано в друга форма..Има документален филм и преди няколко седмици го пуснах в постинг!
Кое е истина-никой не може да докаже-важното е ,че някой ни води за носа!
цитирай
3. bven - На 1: Привет, Петя! Вярно е, че Е.Шоре разглежда историята на Велики посветени на човечеството,
11.03.2014 20:23
които имат принос за неговата духовна еволюция и според съществуващите към момента езотерични знания. Естествено, към днешна дата има още данни и факти, а архиологическите находки променят основно възгледите на официалната наука. Според М.Миланов и Акаша, Мойсей е роден в България, тъй като древният Египет е днешна България. Тук е роден и погребан. Кога ще се открие гробът на Мойсей ? Не е важно в момента, важното е да знаем какви са делата му и с какви цели ги е постигал, като посветен в древните мистерии. Нещо, скривано от официалните науки и над стоте издания на библията:).
Ето и нещо по въпроса: http://bven.blog.bg/poezia/2011/07/10/istinata-za-moisei.780343
Благодаря за коментара и оценката. Радвам се на твоето присъствие в блога ми!
цитирай
4. bven - На 2: Ах, приятелко - нека оставим всеки да си пише каквото пожелае - нали е демокрация навсякъде?
11.03.2014 20:26
Явно, че не съм видяла твоя пост с материала - ще имам да допълвам знанията си!Дано и другите го правят според възможностите си.
Хубава вечер от мен!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10432284
Постинги: 2243
Коментари: 12164
Гласове: 32112
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031