Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2015 09:00 - Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл
Автор: bven Категория: Туризъм   
Прочетен: 1845 Коментари: 0 Гласове:
4




Пети подвиг
УДУШАВАНЕ НА НЕМЕЙСКИЯ ЛЪВ
или ЛЪВ (23 юли - 22 август)

Наблюдавайки своя ученик, Учителят следял и мислите му.Той долавял как Херакъл анализира преживяното по време на преодолените изпи-
тания и се опитва да осмисли мястото си на Пътя на ученичеството. Докато си почивал, той често заставал пред последната врата и наблюдавал неземната красота на божествения елен. Ловецът в него надделявал и той се втурвал след елена, докато го настигне и притисне в обятията си и отново го занесе в светилището на бога. Еленът свикнал с ловеца и вече приемал гонитбата като игра-упражне- ние, в която стремежът за надхитряне в преследването бил емоционален, но и духовен импулс. Така минавало времето на Ловеца, докато чакал новата задача от Учителя.
И тя не закъсняла, щом Учителят се уверил, че Херакъл вече не жадува да ловува, а само да надбяга елена, да го притисне до сърцето си и да го занесе до храма. В това занимание той прозрял съдбата и значението на живота на душите на всички животни. Приел ги като божествени създания, излезли също като него от Сърцето на Бога. Херакъл престанал да
ловува въобще и станал брат на Животинското царство.

Тогава дошъл Петият урок - страшен и ужасен. Затова всички наблюдаващи го Небесни воини му предоставили своите лични оръжия. Херакъл стоял озадачен и се питал какво има да прави, когато до слуха му достигнал далечен и ужасен рев на лъв. Напрегнал слух, доловил посоката и видял пред очите си причината за страха на жителите на град Немей. Огромен лъв опустошавал всичко живо пред себе си.
- Какво мислиш за съдбата на тези хора, Херакъл? - попитал Учителят. Херакъл не се колебал въобще, бързо преминал вратата на Петото съзвездие и смело застанал пред вратите на град Немея. Оставил всичките
оръжия, които боговете му дали, нарамил лъка и голямата дъбова сопа, която сам си бил отсякъл в гората и влязъл в града.
- Къде отиваш без оръжие?! - провикнали се боговете, които с внимание наблюдавали героя.
- Тези оръжия са великолепни, - отговорил Херакъл, - но те само ще ми тежат и ще ме забавят. Моята дъбова тояга ми стига. Кажете на жителите на града, че съм вече на път и нека прогонят страха си.
- Къде ти е оръжието?! - викали хората зад залостените врати, с възхищение и изненада от смелостта му - Лъвът е свиреп и силен! Много хора е погубил! Не рискувай така! Вземи си оръжие и доспехи!
Но Херакъл мълчал, твърдо вървял по пътя и търсел следите на животното. Той навлязъл в дебрите на планината, дълго бродил по пещери те и чукарите. Изведнъж Херакъл видял лъва. Лъвът също го забелязал и надал страшен рев, от който върховете на дърветата се разлюле - ли. Не се уплашил героят, а свалил лъка си и с точен изстрел отпратил една стрела в плешката му. Но вместо да се забие, тя паднала на земята с подвит връх. Кожата на лъва била здрава и твърда като шлем. Ядосан, лъвът се втурнал към Херакъл, но вместо да се хвърли върху него, отскочил встрани и се скрил в гъсталака. И изчезнал вдън земя. Героят се втурнал отново да търси лъва, но без успех. Тогава се спрял, снишил се и започнал да се ослушва. Бавно, внимателно и нащрек се придвижил по следите, оставени от лъва, които го довели до огромна пещера. Още с приближаването му отвътре се разнесъл див рев, който сякаш предупреждавал: или спри, или ще умреш.
Героят свалил дъбовата си тояга – подарък, който сам някога си направил, и бавно, внимателно тръгнал из пещерата. Внезапно чул рев зад себе си.
- Какво става, - възкликнал той, - тази пещера сигурно има два входа, защото виждам светлина пред себе си, а лъвът реве зад мен!
Оставил тоягата на земята и се замислил какво да прави. Така ще се гонят с лъва в тъмната пещера и той винаги ще му се изплъзва през другия вход. Трябва да запуша единия вход, докато лъвът е вътре. Решил и
веднага се захванал за работа. С камъни, дървета и клони затворил единия вход. Обърнал се към втория проход и тръгнал с лице към лъва. Лъвът разбрал, че е в капан и смело се хвърлил срещу героя. Без да губи самообладание, Херакъл сграбчил лъва за гърлото, притиснал го до себе си и със страшна сила започнал да го души. Мощта му нараствала с всеки миг, а лъвът ставал все по-безсилен, докато се свлякъл удушен. Така Херакъл убил лъва с голи ръце, без оръжие,
със собствената си огромна сила. Одрал кожата на лъва, наметнал я на раменете си като плащ и се върнал при хората.
- Лъвът е мъртъв! – викали те по улиците на града. - Можем да орем, да сеем жито, да ходим навсякъде. Нашият велик спасител Херакъл уби лъва.
Заставайки пред своя Учител, той проснал лъвската кожа пред него
и казал:
- Делото е свършено. Народът на Немея е свободен. Там вече няма страх. Лъвът е мъртъв. Със собствените си ръце го удуших.
- Отново ще го убиваш, Херакъл, отново и отново ще удушаваш лъва и змията. Но делото е завършено блестящо и ти имаш право на почивка.
Почини си, а аз ще разкажа на Бога за твоя Пети подвиг.
- АЗ ЗНАЯ! - разнесъл се глас от небето.


     



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10289431
Постинги: 2227
Коментари: 12139
Гласове: 31843
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031