Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03 07:56 - находката на връх Бабу
Автор: bven Категория: Туризъм   
Прочетен: 489 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


“Събитието се развива на връх Бабу в Стара планина ( описвам го така както ми беше разказано) …
… От хеликоптера кръжащ над скалистия връх Бабу се вижда малко плато, в подножието на което е застанал възрастен мъж със селски дрехи, който следи с очи машината. Той маха с ръка за поздрав, проследява полета, докато летецът прави кръгове с хеликоптера и се приземява. От машината изскачат войници, въоръжени с автомати, в камуфлажни униформи, и заемат позиция. .. Вратата на пилотския сектор се отваря и оттам излиза Людмила Живкова, облечена в спортен екип. Тя посочва селянина, който чинно очаква пристигането и. Малко преди да се качи до върха, мъжа обстойно е проверен за оръжие от група цивилни лица, които при кацането на хеликоптера напускат района. Те са изпълнили задачата си – да осигурят безпрепятствен достъп на Людмила до върха, да проверят доверения човек и да не допуснат туристи.
На устните на Людмила се появява усмивка, тя подава ръка на селянина, ръкуват се, а той посочва скалите не върха и двамата тръгват, придружени от войниците към посоченото място….
Камъните затулващи входа на пещерата са извадени, първи в пещерата влизат част от войниците, снабдени с мощни прожектори, чиято светлина трескаво опипва пещерата. След тях влиза селянинът и посочва на стената едва забележимо очертан правоъгълник, след което излиза навън. Войниците разбиват правоъгълника – добре замаскиран вход и по стъпала надолу влизат в обширно подземие. Лъчите на прожекторите лазят по пода, играят по каменните стени и осветяват „пещерата на Али Баба”. Подземието е пълно със съкровища – от дървени сандъци са посипани и разпилени по пода едри златни монети, в други сандъци има струпани златни съдове, на поставки са сложени златно копие, златен меч и броня. Два диаманта с големината на яйце от гълъб пречупват светлината на прожекторите в хиляди искри ; златна огърлица, златен пръстен и златно конско седло; книги с твърди кожени корици, златна мастилница, малки златни и сребърни статуетки на богове; двуметров златен кръст и две мраморни статуи с корони на главите попълват невероятната колекция.




image
Пещерата на връх Бабу

Хладината в пещерата, съкровищата и застиналите в мрамора лица на статуите карат войниците да тръпнат. Внасят акумулатори, монтират електрически лампи и ярка светлина залива пещерата. Двете статуи на мъж и жена в естествен ръст привличат вниманието.
Придружена от водещия офицер, в пещерата влиза Людмила.Тя е във възторг от видяното, лицето и е бледо, а устните безмълвно шептят молитва. Дълго и съсредоточено разглежда и се възхищава на прекрасните произведения от древността и с трепетно вълнение се отправя към статуите. Не е нужно да гадае на кого принадлежат – на постамените са издълбани имената на император Константин и Елена.
Людмила застава чинопреклонно пред владетеля приел християнската вяра благодарение на майка си Елена, и искрено се прекръства. Развълнувана от находката тя протяга трепереща ръка към статуята на Константин и сваля от главата на императора златната корона, благодари му шепнешком за подаръка, после посяга и към златната корона на Елена и отново благодари…
Нарежда да се изнесат съкровищата и мраморните статуи, прекръства се и излиза навън. Преди да отлети разпорежда пещерата да бъде зазидана!

На следващия ден вестник „Работническо дело” съобщава с големи букви на първа страница „ДВАНАДЕСЕТ ВОЙНИЦИ ИЗБЯГАХА ЗАД ГРАНИЦА”.

Години преди този случай беше открито съкровище в района на Враца, което вдигна такъв шум, че служителите на западните посолства у нас предприеха спешно пътуване до Враца. Наложи се да влезе в действие танковата бригада от София – уж имаше учение, което спря пътуванията към врачанския район, а слухът за намереното съкровище се оказа „фалшив”.
Какво се бе случило? Няма да разказвам историята на съкровището, нито ще уточня мястото, важното е , че в пещера около Враца се откриха значими по стойност съкровища, сред които бе намерен и един царски мраморен трон.

Оперативните служители на „специалното” звено в МВР, които извършиха огледа и изнесоха съкровищата, описаха най-съвестно в протоколите за оглед какво са видели, заснели и какво е изнесено. На следващия ден по нареждане на министър Димитър Стоянов, протоколите от огледите на офицерите вече не съществуваха! На служителите на МВР бе наредено да забравят всичко – те никога не са посещавали района около Враца, не са участвали в откриването на каквото и да било съкровище. Мълчанието им бе купено с по един апартамент, подарък от Тодор Живков.
Къде бяха изчезнали златното съкровище и царския мраморен трон, никога не можах да узная. Не съм се и старал, а и никой нямаше да ми даде сведение – това беше държавна тайна! Интересуваше ме най-вече царският мраморен трон, който би трябвало да се предаде на Националния Исторически Музей. Бях приятел с тогавашния директор – Румен Катинчаров и го попитах дали в музея не е получен нов експонат – мраморен трон, без да споменавам за съкровището. Той не знаеше нищо…



- Ето, че отново ще говорим за Людмила – прекъсна мислите ми игумен Гавраил, седна до мен на пейката под стария дъб и вдигна глава. – Днес ще дирим изчезналите златни корони… – Не само тях Учителю, и…
– Да, да – прекъсна ме той – ще издирваме ценностите изнесени от България по времето на Тодор Живков, взети от различни подземия, крепости и съкровищници. Откъде да започнем?
– От незаконните разкопки извършвани тайно, без знание и разрешение от БАН, без присъствие на археолози, само с устното нареждане на Тодор Живков.
– Така е, тогава властваше диктатура. Искаш да знаеш дали по времето на Т. Живков от България са изнасяни ценности и къде? Да, изнасяни са саркофази и ценности в Русия, Италия и Ватикана.
– Първо ще попитам за мраморния трон, изчезнал безследно от подземието във Врачанско.
– Не е изчезнал. Тронът е транспортиран в Русия!
– За съжаление загубен е завинаги.. Поне знае ли се на кого е принадлежал?
– Девет владетели поред са седели на него.
– Девет владетели? Кои владетели Учителю? Това е много важно да се знае – оживих се, зачаках с нетърпение имената им.
– Засега не е позволено да се съобщават имената им. Съжалявам ученико. Но като компенсация ще ти открия, че зад подземието, където стоял тронът, има каменна зала, в която са положени саркофазите на деветимата погребани влдетели. След откриването на саркофазите ще станат ясни имената на тези владетели.
– А духовно извисената Людмила е вършела тези закононарушения и е съдействала за изнасяне на съкровищата извън България!
– Не бързай със заключенията, преди да си изяснил нещата – скастри ме той. Людмила Живкова не е съдействала за изнасянето им. Тя е настоявала всички съкровища да останат в България и да се разкрие истинската история на нашата страна и древните корени на българите.
– Учителю, да разбирам ли, че искаш да защитиш Людмила?
– Няма безгрешен човек! И тя има допуснати грешки. Надявала се е, че нарушенията, които извършва, ще са от полза за българския народ. Искала е да запази в тайна ценностите, докато настъпи моментът, когато да бъдат изложени в специално изграден за целта музей, без да има опасност някой от върхушката да ги изтъргува извън страната.
– От моята позната научих, че Людмила е притежавала девет златни царски корони.
– Казала е истината. Да, Людмила е имала седем златни корони, извадени от български подземия.

Короните са принадлежали на различни владетели, от различни епохи. Другите две корони не са от българските земи.
– Учителю, защо Бог разрешава да се изнасят безценни творения от земите ни? Те вече за безвъзвратно изгубени за нашия народ.
– Михаиле, това, че са изнесени е човешко дело, плод на човешките решения, а не Божия воля.
– С други думи са дело на Тодор Живков и на приближените му управляващи, а Людмила?
– Да ти повторя ли, че Людмила Живкова никога не е участвала в изнасянето на ценности от България?
– Но короните ги няма…
– Изнесени са от България след смъртта на Людмила, а ценностите, взети от връх Бабу са били транспортирани първоначално с хеликоптер до една от резиденциите на Тодор Живков. Така е било наредено…
– Учителю, за смъртта на Людмила Живкова се изписаха всякакви предположения, от допустими и възможни до фантастични небивалици. Всеки, който надникне в интернет ще прочете „многоумни” разкрития от хора, които дори се занимават с наука. Излишно е да описвам становищата им, в тях не може да се открие истината, а на мен ми е нужна истината за смъртта на Людмила.
– Истината , Михаиле е една – Людмила Живкова беше отровена от тайните служби на Великите сили. Тя беше високо духовно посветена за времето си жена. Знаеше истината за произхода на расите, народите, по-конкретно на българите. Знаеше местонахождението на древни светилища, подземни градове и съкровища. Искаше да направи достояние на хората и обществата тези знания, работеше за просперитета на България, за да заеме нашата страна полагащото и се достойно място в историята на света. Искаше да открие подземните богатства и да ги използва за страната ни, за успеха на България. Това не се харесваше на Великите сили и е било взето решение за ликвидирането и. Баща и е бил предупреждаван да спре Людмила в търсенията и за древното величие на България, но въпреки разговорите си с нея, тя е отстоявала поизициите си и така е предизвикала заговора срещу себе си. По-късно истината за смъртта на Людмила Живкова ще бъде разкрита…. Людмила е имала отворени духовни канали и сетива и е виждала, по духовен път, много от местата и съкровищата. Била е допусната до архивите на Ватикана, като историк – четири пъти. Оттам тя е взела копия на оригинални карти и документи….”

Видин онлайн.
Из “Тайните подземия на България” – част 7, Милан Миланов 



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 8407646
Постинги: 1678
Коментари: 11465
Гласове: 28561
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол