Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05 08:11 - българки - воини
Автор: bven Категория: Туризъм   
Прочетен: 235 Коментари: 2 Гласове:
11



 




image
Христина Хранова Антонова (Ценкова) - родена е през 1851 г. в с. Клисура, Самоковско, като последно, осемнадесето дете в многолюдното семейство на Храно Овчаря (12 синове и 6 дъщери). Още като невръстна девойка се включва в националноосвобо-дителното движение и става таен куриер на Софийския, Панагюрския и Ловешкия революционни комитети. Верен съратник е на Апостола на свободата Васил Левски, като дори се твърди, че преоблечена в овчарски дрехи присъства на обесването му в София.

Априлското въстание през 1876 г. я заварва в Батак, където се бие редом с мъжете срещу поробителя и е една от малкото оцелели при последвалото жестоко клане. В Руско-турската освободителна война (1877-1878) участва и като боец, и като милосърдна сестра. Воюва наравно с опълченците срещу ордите на Сюлейман паша при Стара Загора, Шипка и Шейново.



image
След Освобождението е изпратена да следва в Акушерския институт при Императорския университет „Св. Владимир“ в гр. Киев. През 1881 г. завършва университета с отличие, още същата година се връща в България и започва да работи като акушерка в София, Лом, Силистра и Варна. Христина Хранова е всъщност първата действаща акушерка в България. Въпреки че Райна Попгеоргиева (известната Райна Княгиня) е първата българка с диплом по акушерство, то тя не работи първоначално по специалността си и именно Хранова е първата, която започва да практикува у нас като акушерка. А докато живее и работи във Варна се превръща и в първата българка – спасителка по черноморското крайбрежие. Само за две години (1895-1897) спасява живота на 54-ма давещи се, за което е наградена с медал.

Участва и в Сръбско-българската война (1885) като боец и медицинска сестра. Под командването на подполк. Данаил Николаев се сражава като доброволец при Градоман, Гургулят и Сливница. Ранена е в крака, но продължава да действа ту като войник, ту като лекар на войниците. Още веднъж тръгва като доброволка през Балканските войни (1912-1913), нищо че вече е над 60-годишна, ветеранка.



image
След Междусъюзническата война (1913 г.) спира с борбения си живот, но се зареждат години на мизерия. Забравена от държавата, тя живее от милостта и приюта на свои познати. Едва през 1918 г. й отпускат 60 лева месечно „пожизнена народна пенсия”, с които преживява последните 4 години от живота си. Умира в София в крайна бедност на 14. ХІ. 1922 г., на 70-годишна възраст, забравена от държавата и изпратена само от шепа родственици.


                                            копие от http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=12442



Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, Татяна. Изглежда бълг...
28.05 08:54
Здравей, Татяна. Изглежда българки- войни има много. Вече във втора тема публикуваш нова информация. От историята съм чел, че при кан Крум са били мобилизирани жените след обсадата на Плиска от Никифор I Генник. Имаше още един път при цар Симеон Велики и отделни изяви. Жени-хайдути има много от периода на Османското владичество.
Поздрави!
цитирай
2. bven - Привет, barin. Има много да се пише и знае за ролята на жените в българските земи...
28.05 10:45
За жените хайдутки също е писано, техните подвизи са повод за гордост и може би - за нов импулс за съвременните българки. Кой както се чувства.
Напоследък излиза информация, че и цариците ни - от двете царства, макар че повечето са с византийска или куманска кръв, също подкрепяли съпрузите си и воювали за България. Дано да е така - в нашата сегашна официална история те са с доста съмнителни действия.
Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10432364
Постинги: 2243
Коментари: 12164
Гласове: 32112
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031