Постинг
16.07.2019 16:20 -
На САФАРИ в Египетската пустиня
Автор: patuvam
Категория: Туризъм
Прочетен: 1690 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2019 16:30
Прочетен: 1690 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 16.07.2019 16:30
Подвластни на старата максима: “Луд умора нЕма, само се поти“ решихме да се поизпотим на сафари в египетската пустиня. За благото и удоволствието на туриста и не на последно място за неговите пари организацията беше безупречна. В уреченото време джиповете за сафари дойдоха и ни натовариха от хотела.
( Моля, кликвай върху снимките)
И се отправихме към пустинята. Какво ти...то тук пустинята е навсякъде, което ще рече, че не пътувахме продължително. За сметка на това доста друсащо и клатещо пътуване се заформи. Дето му се вика в един момент „ останахме без бъбреци“. Ама пък беше много запомнящо се. Гонката между джиповете започна още в самото начало. Това качваше адреналина на макс и усещането, че си на преследване в пустинята.
След подобаващото мандръсане се озовахме на мястото, от където тръгва сафарито.
В какво се състоеше то? Най-напред трябваше да се екипираме като бедуините. Помогнаха ни да завием около главата си по специален начин кърпите, които щяха да ни предпазят от вдишване на пясъка.
След това сложихме каски за безопастност в случай на инцидент и ... бяхме готови ( направо неузнаваеми).
Оставаше да се качим на АТВ-тата. След кратка инструкция и това се случи. Разбира се ние, както винаги бяхме в първата редица. Потеглихме в керван – един след друг, подобно на камилите в пустинята.
Усещането беше неописуемо. Звукът от ревът на АТВ-тата се смесваше с мъглата от вдигналия се пясък и всичко това под ярките и горещи слънчеви лъчи.....е, на това му се вика адреналин на сто процента. Беше велико, неповторимо изживяване. Липсваше ни само някакво оръжие, което да запашем на коланите и екшъна щеше да е пълен. След час гонката приключи и започнахме да се разопаковаме и да тръскаме прашоляка от себе си.
Трябваше да се подготвим за следващото приключение – бъгитата. Придвижихме се до следващия полигон и зачакахме в знойния ден за свободно бъги, което да подкараме.
Нашият екипаж потегли, въоръжен със снимачна техника и позитивни емоции.
Газ, спирачка, газ, спирачка....нищо сложно. Голямо рънкане падна и тука. Въздухът се раздираше от ревът на моторите на бъгитата. Предвид ниската конструкция на бъгито логично беше и прашолякът наоколо да е доста по-гъст и задушлив.
Но нали това беше целта- за ден да се почувстваме бедуини. Почувствахме се. Яко беше. После джиповете ни отведоха още по-дълбоко в пустинята, където ни очакваше езда на камила. Сприятелихме се с нашият шофьор. Казваше се Али.Както той сам се представи-Али Баба... . Една малка подробност, но го запомняш завинаги.
По време на придвижването ни отново атракцията на гонката с джиповете, отвличаше вниманието ни от неравностите по трасето. Фотографа на домакините, младеж врял и кипял в сафари преживяванията ни забавляваше с акробатичните си номера. Какво ли не прави, къде ли се не качва...
Така пристигнахме на мястото, което се наричаше „бедуинско село“.
Тука трябваше да пояздим камила. Преди това се отбихме до камилата Кеми. Така си я нарекохме ние. Всеки трябва да си има име. Та Кеми беше хубава камила, позьорка. Обичаше да позира за снимка и беше благоразположена към нас хората, които уж с любов, но в крайна сметка нарушавахме спокойствието й.
С охота Кеми прие предложената бутилка минерална вода и на един дъх я изпи.
Очевидно цивилизацията й беше оказала влияние. Какво ли си вика милата: „Омръзна ми да пия от кофи и водоеми. От днес вече съм дама.... Ще пия само от бутилка и ще позирам като истинска плеймейтка.“ Ужас! Другите й посестрими чакаха чинно със своите водачи, за да бъдат яздени от любопитни туристи.
Спецификата при язденето на камила е при изправянето й от земята и съответно при спирането и слизането от гърба й. И в двата случая камилата се накланя силно напред, така че за да останеш на гърба й трябва здраво да се държиш за предната, дървена част на седлото. Иначе има опастност да се прехвърлиш върху шията на камилата. Та така започна и моята езда. Не се плашех, знаех че ще се справя.
Потеглихме. Усещането беше като в ладия, плавно и елегантно поклащащо.
Но заслугата сигурно беше на камиларя.
„Я камилата, я камиларя...“ Аааа-не! Камиларят-не!
За финал на изпълнения с преживявания ден, гостувахме в колибата на бедуините, където жените приготвяха техния специфичен хляб, който с охота опитахме.
И за завършек ни поканиха на чаша чай, в бедуинската шатра. Малки, пъстри канченца пълни с оханен чай ни поднесе възрастен, скромен, вглъбен в себе си бедуин.
Беше трогателно. И като казах преди малко „за финал“ не бях много права. Защото финалът предстоеше. Отново се придвижихме с нашите сафари джипове до място, където щяхме да похапнем след дългия ден
и да се полюбуваме на специална програма- кючек и танц на дервиш. Кючекът ...ясно. И аз го мога. Ама тоя дервиш... . Как издържа петнадесет минути да се върти около остта си не знам.
В крайна сметка всеки е намерил нишата си в този свят.
Денят преваляше.
Обогатени духовно потеглихме обратно към хотела. Залезът като, че ли ни гонеше в облака от прах и пясък.
Прибрахме се уморени и изпълнени с впечатления. За ден бяхме се потопили в тайнството на пустинята и бедуините- тайнство красиво и дълбоко като очите на прекрасна жена.
Африка - ІХ част (Намибия - Свакопмунд, ...
Републиканският шампионат по Ендуро обещ...
ATV Shineray 250 кубика АТВ Бъги
Републиканският шампионат по Ендуро обещ...
ATV Shineray 250 кубика АТВ Бъги
За първи път космосът създаде мутанти пр...
БИБИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СПРЯН !
За малките хора, които могат да бъдат…
БИБИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СПРЯН !
За малките хора, които могат да бъдат…
Следващ постинг
Предишен постинг