Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2019 16:34 - Забележителностите на Делчево, Северна Македония
Автор: georgihadjiyski Категория: Туризъм   
Прочетен: 2899 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 08.03.2020 19:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Забележителностите на град Делчево, Северна Македония
Пътепис


Когато бях включен и аз сред поканените на именния ден чак в Делчево, Северна Македония, реших да проверя какви са забележителностите на този град. От Уикипедия и сайтове в Интернет разбрах, че Делчево се намира в Малашевската планина, по бреговете в горното течение на река Брегалница, в местността Пиянец и е с надморска височина около 600 м. Делчево е на около 80 километра от Щип и само на около 40 километра от Благоевград. Селището е познато в Средновековието с името Царево село, в края на епохата на турското робство в него живеели около 520 българи християни, около 570 българи мохамедани и около 420 турци, а по време на сръбската окупация след Междусъюзническата война през 1913 г., сръбският крал Петър I го провъзгласява за град. На 13 май 1950 г., градът е прекръстен от югославската комунистическа власт на Делчево - на името на Гоце Делчев. При преброяването на населението през 2002 г. около 92% от жителите му са се самоопределили като македонци, около 6% като цигани, а турците, албанците, власите и сърбите са общо под 2%.


***********

Като забележителности бяха посочени манастирите “Света Богородица Балакалия”, (изграден през 1915 г. и реставриран и осветен през 1999 г.) и “Покров на Пресвета Богородица”, (изграден през 1920 г. и възобновен през 1990 г.), както и църквата “Успение на Пресвета Богородица”, (от средата на XIX век.) 

В много сайтове като твърде интересни забележителности бяха описани съботният пазар, предлагащ евтини и качествени селскостопански продукти; хубавите кръчми, механи и ресторанти с невероятно вкусни и при това евтини гозби и напитки; както и уютните хотели.


***********

По предварителна резервация чрез услугите на Букинг, само за около час и половина път по добре поддържани шосета, при това и от двете страни на границата, пристигнахме и се настанихме в хотел “Панорама” в центъра на Делчево. Хотелът е хубав, нов, уютен и относително евтин, а първото нещо, което ми направи впечатление бяха широките и удобни улици, без никакви “дупки” и “кръпки” с по две платна в едната посока в макар и не особено големия град. Беше петък следобед и тръгнахме да се разходим, а аз попитах някакво момче от хотела какви са забележителностите на Делчево. То погледна с изненада и доста учудено, сякаш питам за нещо съвсем обичайно, което се знае от всички и каза нещо от рода на: “Па пазарът утре, механите, кръчмите…” А аз се замислих, че за тези забележителности бях чел и в сайтовете, както и, че просто не е възможно да няма друго интересно и хубаво, заслужаващо да се види нещо в град, през който тече река и до който има планини и гори…


*************

Тръгнахме към моста на река Брегалница и близо до брега видях информационна табела, на която бе обозначен маршрут за пешеходен туризъм, започващ от Делчево през Малашевската и Осоговската планини с дължина от около 60 км. Малко по-късно, на другия бряг на реката, разгледах съдържанието и на информационна табела с отбелязани и снимани вековни дървета с уникални форми в околностите на града. При всички случаи това са истински, чудесни природни забележителности, които си заслужава задължително да бъдат посетени, но за това един, два дни са твърде недостатъчни.


**************

На източния бряг на Беренгалница е изграден красив градски парк, в който има и голяма и хубава нова църква. Паркът не е ограден, но е много чист, добре поддържан, без никакви поражения нито по лехите с цветя, нито по тревните площи, нито по естетически издържаните и чисти езера, водоскоци, поточета, чешми, мостове, пейки, улични лампи… В парка е издигнат и паметник на патрона на града - Гоце Делчев. Църквата, за която по-късно прочетох, че носи името на Светите братя Кирил и Методий и, че е построена със спомоществувателството и средства, осигурени от д-р Милен Врабевски, председател на Фондация Българска Памет, е най-голямата в Република Северна Македония и е в центъра на архитектурния ансамбъл, като общото парково пространство се вписва изключително умело в околния ландшафт без да доминира или да нарушава неговата цялост и хармония. Коритото на реката е оградено със стени и е с две речни тераси, между които в двете посоки има алеи за велосипедисти и пешеходци. Хубаво е. А град чийто жители градят църкви безспорно има бъдеще.

Направихме задължителните снимки с gsm-ите си и се прехвърлихме на другия бряг на реката.


****************

Тази част на града е разположена по сравнително стръмни планински склонове по които къщите са накацали гъсто една над друга, а уличките са малки и тесни. Още до моста, под безразличните погледи на минувачите, двама съмнителни типове нещо се караха на човек с тяло, видимо поразено от белезите на детската церебрална парализа. Когато минахме покрай тях мигновено млъкнаха и ни изгледаха подозрително, недружелюбно, недоверчиво. От другата страна на улицата, наред с ненабиващите се с нищо на очи коли, имаше паркирани и няколко луксозни автомобила с български регистрационни номера, които едва ли бяха на нашенци, но пък допълваха типичната картина на гетото, каквито има във всички градове с мултиетнически обитатели навсякъде по света. Беше интересно. В сумрака на отлитащия ден се разходихме по стръмните, сенчести, криви и тесни улички и се снимахме пред джамия, облицована с бял камък и разположена между къщите на ъгъла на две малки, криволичещи улици, по които редките минувачи бързо изчезваха зад зидове и врати, а жените бяха облечени в присъщата на Ориента мода.


******************

И така неусетно подехме отново любимия си разговор за националната принадлежност и се отправихме към хотела. Моята теза, която се опитвах да отстоявам авторитетно - от позицията на съавтор на две книги и участник в разработването и реализирането на няколко проекта на престижни наши и европейски институции, работещи в сферата на социалната интеграция на малцинствени общности беше, че националната и особено - етническата идентичност е вътрешноприсъщо, иманентно състояние на човешкото същество, своего рода въпрос преди всичко на личен избор, неподвластен на зова на кръвта и понякога променящ се само когато алтернативата е оцеляването. Ето защо, веднъж формирана, тя не би могла да бъде променена нито с дори и най-логичните доводи на историята, нито с каквито и да е други психологични или социални конструкции. 

Като потомък на македонски българи, напуснали бащиния край в името на съхранението на българския дух, Николай упорито защитаваше мнението, че македонската нация е изкуствено творение на Коминтерна и неговите лумпени в лицето на руските и техните слуги - сръбските комунисти и най-вече - на предателството на българските комунисти начело с Георги Димитров и неговите ибрикчии. Ето защо рано или късно историческата истина щяла да възтържествува. 


******************

Разбирах го. Известно е, че човек може да прощава много. Да прости измама, измяна, изневяра, изгонване, излъгване, изнудване, изоставяне... Човек не може да прости единствено предателството. Да прости предателството може само Бог. А човекът при всичките си претенции не може да бъде друго освен човек - дори и когато е македонец…


*******************

Опитах се да онагледя моята позиция с описание на видяното на другия бряг на реката, като съвсем умишлено акцентувах на различията и подсилване на негативните усещания - студ, сянка, сумрак, страх. Казах и, че всеки от нас има интуитивната способност да чувства кои са свои и кои са чужди, както и че това ни е заложено генетически за да можем да оцеляваме с минимален разход на енергия. И може би съм бил убедителен, защото настъпи неловко мълчание, но изобщо не очаквах, че тази мисловна система ще рухне само след броени минути...


********************

Когато наближихме терена, където се провежда съботният пазар, срещу нас вървяха двама добре облечени, представителни господа на средна възраст и при разминаването единият попита: “Контрольори ли сте? От Скопие?” 

В миг разбрах, че моята хипотеза рухна. 

“Не от Самоков сме.” - поясни Николай. “От Самоков до Скопие?” - продължаваше да упорства човекът. Сетих се, че село със същото име като нашия град има и до Скопие. “От Самоков до София, ама все си е със “С”. - каза Николай. “А, Бугария.” - усмихнаха се хората и се разделихме като приятели. 

И може би защото се беше намесила самата съдба за да обори моята позиция с твърде красноречиви факти, не усетих никакви прояви на триумф сред никой от представителите на малката ни компания…

А аз, както подобава на загубил спора, почерпих по кафе в един хубав дневен бар и се прибрахме в хотела.


*************************

Вечерта отпразнувахме подобаващо именния ден в механа “Две липи”. Имаше и хубава ракия, и много вкусна плескавица, и натурално, задушено във фолио овче сирене, и салати от пресни екологично произведени зеленчуци, и жива музика.

Сутринта посетихме и пазара, който си вървеше въпреки студения декемврийски дъжд. И като изключим може би местните селскостопански продукти, лично аз не видях почти никаква разлика от пазарите в който и да е от нашите градове.

Тръгнахме си. На път към границата се отбихме да разгледаме манастира "Свети Илия" и намиращия се до него аквапарк. Манастирът представлява интересен архитектурен комплекс, състоящ се от черква, стопански постройки, голям каменен кръст и няколко чешми. А в аквапарка има ресторант и редица атрактивни съоръжения.

Замислих се, че Македония все повече ми харесва и трябва да дойда отново…


***************************



Снимки
 

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image


image

image

image

image

image




Гласувай:
5



1. barin - Здравей, georgihadjiyski. В Де...
10.12.2019 19:45
Здравей, georgihadjiyski. В Делчево съм ходил отдавна и смътно си го спомням забележителностите. Благодаря ти, е ги описа систематизирано, за да си ги припомня.
Поздрави!
цитирай
2. georgihadjiyski - Здравей, barin,
10.12.2019 21:27
И аз благодаря за хубавите думи.
цитирай
3. morskipesni - Много приятен пътепис.
11.12.2019 12:22
Ще гледам да посетя градчето- успокояват ме такива позаспали, неагресивни места. Поздрави!
цитирай
4. georgihadjiyski - Благодаря
11.12.2019 12:41
morskipesni написа:
Ще гледам да посетя градчето- успокояват ме такива позаспали, неагресивни места. Поздрави!


В Делчево наистина е хубаво и приятно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2303904
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031