Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11 09:00 - Гробоветѣ на Трикери
Автор: bven Категория: Видео   
Прочетен: 516 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Вървя бавно изъ пустия, безлюденъ лагеръ. Отъпканата, прашна земя, е обсѣяна съ парцали, скѫсани опинци, ръждясали и смачкани канчета, праздни тенекиени кутии
отъ консерви, които навѣрно сѫ служили за съдове. Вземамъ една и на етикета и прочитамъ нѣколко руски думи:
„Черноморскій заводъ... консервы”. Това сѫ консервитѣ които сѫ паднали въ
рѫцѣтѣ на гърцитѣ отъ складоветѣ въ Сѣресъ и ДемиръХисаръ. Съ тѣхъ тѣ
сѫ хранили, колкото сѫ можали да стигнатъ, плѣнницитѣ.

Нѣкои плѣнници сѫ имали и палатки, пакъ видѣхъ нѣколко крѫгли и плитки окопи. Но
голѣмата частъ сѫ спали подъ открито небе. Тѣ си правили четириѫгълни ями,
обиколени съ землена ограда - защита отъ водата въ врѣме на дъждъ. Намѣрихъ и нѣколко пещи, изкопани въ земята. Това сѫ неголѣми дупки въ нѣкоя урва, съ малъкъ отворъ отгорѣ за дима и отпрѣдъ другъ за дървата.
Сега е май. Слънцето пече немилостиво, горѣщо и тежко. Но
13

какво ли е било тукъ въ горѣщитѣ, лѣтни мѣсеци, когато цѣлъ денъ не полъхва и
най-слабия вѣтрецъ, когато земята е горѣща, когато въздухътъ е неподвиженъ, задушливъ и тежъкъ до задушаване. Рѣдкитѣ маслинови дървета не даватъ голѣма сѣнка. Има тукъ портокалови и лимонени дървета. Но подъ тѣхната прохладна и гѫста
сѣнка, безгрижни и сити, излежавали сѫ се гръцкитѣ войници.

Разбирамъ и самъ като че прѣживѣвамъ мѫкитѣ на тия хиляди плѣнници. Денемъ убийствена, непоносима жега, безкрайното, непривѣтливо и чуждо море отъ всички страни. Нощемъ е нѣмало спокойствие отъ хилядитѣ комари. Плѣнницитѣ сѫ лѣгали и ставали гладни и жадни. Отначало, както чухъ въ Воло, редовно всѣки день е идвалъ параходъ съ хлѣбъ, но по-късно той е почналъ да идва все порѣдко и най-послѣ почти не идвалъ. Но и хлябътъ не е билъ добъръ. За да отровятъ и тоя оскъденъ залъкъ на плѣнницитѣ, моряцитѣ
14

хвърляли отъ парахода чувалитѣ съ хлѣба въ водата. Плѣнницитѣ, прѣмалѣли отъ гладъ, се хвърляли сами въ морето, за да ги ловятъ и изнасятъ на брѣга. Хлѣбъ отъ най-лошо брашно, при това напоенъ съ солената и горчива морска вода. И сега не ми се
вижда чудно, защо когато тия нещастни войници се връщаха отъ плѣнъ, бѣха тъй
немощни и слаби, опираха се на тояги, едва пристѫпваха, а нѣкой трѣбваше дори да ги носятъ на шинели. Не, азъ се чудя само, какъ изобщо сѫ можали тия хора да прѣнесатъ
всичкитѣ страдания на трикарския плѣнъ.

Чудятъ се на това и самитѣ гърци, които сѫ вѣрвали, че нито единъ българинъ живъ не ще може да излѣзе отъ Трикери. Петъ мѣсеци, петъ дълги мѣсеци гладъ и жажда, безсънни нощи, неизказана тѫга и тъмна, безрадостна неизвѣстностъ за участьта на далечния роденъ край - петъ мѣсеци да чувствуваш не само какъ бавно гасне и чезне собствениятъ ти животъ, но и тоя на една нация - всичко това е надъ обикновенитѣ

15
човѣшки сили. Но тия неизказани мѫки можаха да изтьрпятъ тия, които знаеха само да побѣждаватъ. Гладътъ, жаждата, най-страшнитѣ лишения и нужди, наймѫчителните душевни мѫки - всичко това е дало почвата на тежки болести, дори и на епидемии. Казватъ, че сѫ умрѣли повече отъ 1000 плѣнници. Умрѣли сѫ безъ утѣха и надежда. Едни тѣ пакъ помежду си сѫ си помагали, другарьтъ е помагалъ на другаря
си. И когато болниятъ е издъхвалъ слѣдъ своитѣ страдания, неговитѣ другари
пакъ сѫ му оказвали и послѣдната услуга:
изкопавали гробъ,
погрѣбвали сѫ го и
надъ гроба сѫ туряли простъ, дървенъ
кръстъ.
Печални, тихи обряди, изпълнени съ нѣжна другарска обичъ, обряди
далечъ отъ родния край, когато скръбьта може би, е била тъй голѣма, че дори
сълзи не е имало въ сухитѣ угаснали очи...



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 9135384
Постинги: 2091
Коментари: 11685
Гласове: 29950
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31