Не мога  да съжалявам

капката сълза,

пролята през нощта,

докато гледам,

огромната Луна.

Тази сълза!

В нея има толкова тъга,

но е бистра ката роса,

събрала вкусът  на морските недра.

Като се спусне,

 тъгата отминава,

но нуждата от топлина остава.

Да можеше, нощта

за миг да стане ден!

А, зимата!

Да се превърне,

в  лято!