ОТЪРВАХ СЕ ОТ ЯЗВАТА И БЕЗПОКОЙСТВОТО, КАТО СИ СМЕНИХ РАБОТАТА И ПСИХИЧЕСКАТА НАГЛАСА

АРДЪН У. ШАРП

ГРИЙН БЕЙ, УИСКОНСИН

Преди пет години се чувствах притеснен, депресиран и болен. Лекарите казаха, че имам язва на стомаха. Казаха ми да пазя диета. Пих мляко и ядох яйца, докато не започна да ми прилошава от вида им. Но не се оправях. Един ден ми попадна статия за рака. Стори ми се, че проявявам всички симптоми. Вече не бях обезпокоен. Бях ужасен. Естествено, язвата ми се влоши рязко. Последният удар дойде, когато на двадесет и четири години не ме взеха в армията, за¬щото не бях физически годен! Бях същинска развали¬на точно когато се предполагаше, че трябва да съм в разцвета на физическите си сили.

Това беше краят. Не виждах нито лъч надежда. В отчаянието си се опитах да разбера как съм се докарал до това ужасно състояние. Бавно пред мен започна да просветва истината. Две години преди това бях

здрав и доволен от работата си като търговски пътник. Но военновременният недоимък ме бе принудил да се откажа от търговията и да се хвана на работа в една фабрика. Ненавиждах работата във фабриката, а на всичкото отгоре се бях сприятелил с група отявлени песимисти, с които съдбата за нещастие ме бе събрала. Те бяха недоволни от всичко. Нищо не беше както трябва. Постоянно хулеха работата си, недоволстваха от заплатата, от работното време, от началника, от всичко. Разбрах, че подсъзнателно съм възприел отрицателното им отношение.

Започнах бавно да разбирам, че язвата ми вероятно се дължи на собственото ми негативно мислене и кисело настроение. Тогава реших да се върна към работата, която обичах — търговията, и да общувам с хора, които мислят позитивно и конструктивно. Това решение може би ми спаси живота. Съзнателно потърсих приятели и колеги, които мислеха прогресивно — щастливи хора, оптимисти, които не знае¬ха що е безпокойство и що е язва. Щом промених емоциите си, и състоянието на стомаха ми се подобри. Не след дълго забравих, че съм имал язва. Скоро разбрах, че човек може да заимства здраве, щастие и успех от другите точно така, както може да заимства безпокойства, горчивина и неуспех. Това е най-важната поука, която съм научил в живота си. Отдавна трябваше да я усвоя. Чувал съм я и съм я чел десетки пъти. Но я усвоих след собствен горчив опит. Сега разбирам, какво е искал да каже Иисус с думите: „Човек е такъв, каквито са мислите в душата му.“