Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03 07:11 - За състоянието на планетата и какво можем да направим!
Автор: bven Категория: Забавление   
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове:
5



 
Работата е там, че през целият си “съзнателен” живот почти никога не сте ИСКАЛИ. Все е трябвало.

Например: Бизнесът е по-добър избор от това да си наемен работник. Така ли е? Така е – имаш повече свобода, повече пари, възможности за лична реализация. Значи ТРЯБВА да напусна работа и да започна Собствен бизнес.
Да живееш сред природата е по-добре отколкото в големия град, нали така? Очевидно е така. Значи ТРЯБВА да се преместя в провинцията. В нито едно от тези “ТРЯБВА” не присъства моето желание, моето ИСКАМ. Именно това ТРЯБВА е целта.
И какво става нататък? Това ТРЯБВА обаче, отбележете, че то е много правилно, “хубаво” ТРЯБВА, се реализира с много мъки, напрежение, тъпчене на едно място, “мързел” и т.н. За някои това може и да е леко, даже приятно, но аз само с огромни усилия правя това, което... не искам. В резултат се заставяте по всевъзможни начини да следвате целта, пришпорвате се, насилвате се сами, но освен тежки депресии друг резултат не постигате. Защо е така? Ами защото в действията ви ще липсва “ИСКАМ”, ще липсва желанието ви. Нали само ИСКАМ ни води към това, което реално ни трябва?
Отбележете: ИСКАМ е идеалният мотиватор. ИСКАМ – значи ДЕЙСТВАМ. Между ИСКАМ и действието няма никакъв промеждутък от време за... размисъл. Ето ви и пример: много силно Искате да пишете - ще направите всичко, за да започнете на секундата да пишете. Даже ако сте в непознат град или примерно в тоалетната. Гарантирам ви, че така е с всеки. Защото има желание и то истинско, което те напира отвътре, право през сърдечната чакра.
В какво се състои разликата между ИСКАМ и ТРЯБВА? Не се учудвайте, че се налага да поясним това. По-горе вече обяснявах, че ТРЯБВА е това, което вие НЕ ИСКАТЕ да правите (не ви се иска, ама хич), но което за съжаление на всяка цена трябва да направите. Т.е. с главата си – с Разума си вие разбирате, че трябва да направите това, а цялото ви същество се съпротивлява. С други думи, налице е съпротива... отвътре. Или казано съвсем простичко: ТРЯБВА е от Ума, а ИСКАМ – от сърцето. Разбирате ли разликата? Умът разбира, а сърцето – чувства. Манипулацията, имплантирана от Матрицата чрез лявото полукълбо.

Сега да поговорим за ума и сърцето. Много е изписано по тази тема и съществуват различни гледни точки, различни разбирания, различни постановки на въпроса. Но едно е да го четеш и оттам да разбереш, а съвсем друго е го изпиташ на гърба си, да го провериш на практика. Първото разбиране е разбиране с ума, което в 98% по правило е илюзия, а второто е разбиране с цялата ти същност, със сърцето, с чувствата – истинското. И е по-правилно второто да не се нарича разбиране, а чувстване. Ние си поставяме целите с Ума. А той не за това е предназначен. Образът на бъдещето – това е ЖЕЛАНИЕТО да живееш според конкретен образ или по определен начин. Например: да живееш сред природата заедно с любимия човек, работейки това, което обичаш да правиш. Ние ЧУВСТВАМЕ желанието, то идва от сърцето и в никакъв случай не идва от мозъка. Умът ИМА задача... да ИЗМИСЛИ КАК Желанието да се реализира. Аз ИСКАМ да отида да живея в провинцията, сред природата и моят ум може да измисли вариантите, ПО КОИТО да го направя.
Разбира се, умът ми може да измисли и НАКЪДЕ да вървя, но винаги се получава нещо неприятно: не му достигат факти, за да направи ЛОГИЧЕСКАТА верига. А ЧУВСТВАТА... те винаги знаят предварително и ни водят натам, накъдето ще ни е добре и то по начин, който ни харесва. Естествено, ако им се доверяваме.
Ще повторя още веднъж: не ни е нужен ум, за да определим посоката, в която да вървим. Умът ни е непригоден да определи НАКЪДЕ да вървим. За това са предназначени чувствата ни. Ако се доверявам на чувствата си, никакви цели не ми трябват. Ако чувствате какво ИСКАТЕ, то просто изпълнявате това свое желание и минавате изобщо без цел. Точно така е и когато осъзнавате КАКВО ИСКАТЕ, какъв е ЖЕЛАНИЯТ ОТ ВАС РЕЗУЛТАТ – можете да ПОЧУВСТВАТЕ какво да НАПРАВИТЕ, за да получите този резултат. И вашият ум ще ви “изрови” вариантите, по които да направите така, че да достигнете до желания резултат, а чувствата ще изберат най-добрия от тях, т.е. този, който е най-прост, ефективен и при който няма да се напрягате, а точно обратното – ще се наслаждавате!

Какво става, когато умът поставя целта?

На първо място – умът веднага ме разделя от нея. Аз съм тук, а целта е някъде далеч – във времето и пространството. И веднага чувствам, че ми предстои дълъг, изпълнен с препятствия и напрежение път. Опитайте се да усетите разликата. Аз изпълнявам, реализирам желанието си. Желанието си е в мен, аз просто ДЕЙСТВАМ, за да го изпълня. Чувствате ли го? Всичко си е при мен, просто е и е приятно. А сега аз ВЪРВЯ КЪМ ЦЕЛТА. Все едно че изкачвам планина, чувствате ли го? Аз съм тук, целта е там, между нас има разстояние. Както и да го въртиш и сучеш, между мен и целта ми има препятствие. Дори и самото разстояние само по себе си е препятствие. И аз ПРЕОДОЛЯВАМ това препятствие. Опитайте се да усетите това преодоляване. Дори и самата дума “ПРЕОДОЛЯВАНЕ” е енергийно наситена, заредена. И какво има по пътя не е известно, пък и е нужно време, за да видите целта, за да не се заблудите, да не започнете да се движите в кръг. А желанието ми винаги си е с мен, то е В МЕН!

На второ място – щом веднъж е поставена, целта започва да управлява мен, а не аз нея. Оказва се, че целта ТРЯБВА да се постигне. И това ТРЯБВА задушава, дори убива всяко ИСКАМ. И тогава в определен момент в мен се поражда желание да се отклоня, но Трябва да постигна целта. Излиза, че или съм слаб, или не мога? И тук започват всевъзможните мотивации, “преодоляване” на мързела ми и т.н., всичко, което те кара да правиш това, което не искаш. Нищо подобно не се случва, ако изпълняваш свое желание!
На трето място – поставената цел ме обезсилва. Целта се намира в бъдещето и аз ще бъда “юнак” чак като я постигна. Т.е. силата ми се премества в бъдеще време и си остава там. И ми е трудно да я използвам СЕГА. Аз някак си все съм в бъдещето, при целта ми. А желанието да я реализирам винаги си е тук - в сегашното, както и силата ми си е с мен, а не отишла при някаква далечна цел.
Излиза, че когато умът ми поставя целите, аз попадам в капана на “ТРЯБВА” и не мога да правя това, което искам. И нещо повече – реализирането на подобна цел представлява еднозначно напрежение, преодоляване, борба. И дори в края на краищата да постигна целта, силите ми се оказват намалели, а не увеличени. И най-важното: поставената от ума ми цел не ме отвежда до това, което наистина ми е нужно.
Има една открояваща се закономерност между ТРЯБВА и нивото на силата ми. А силата ми е нужна, за да изпълнявам желанията си. Когато трябва да правя това, което ТРЯБВА, силата ми намалява и то бързо. Самата забрана да направиш това, което искаш, веднага те “удря” от най-неочакваната страна и се налага да коригираш последствията от това. Най-трудният момент – когато роднините ми се стараеха да ми внушат, че НЕ ТРЯБВА да живея така и трябва да се “урегулирам”, “да си стъпя на краката”, да вляза в “правия път” и т.н... Програмиране.

Нека се върнем към началото и най-после да дадем ДОБРИЯ ОТГОВОР на добрия въпрос: ОТКЪДЕ ДА ВЗЕМЕМ ЦЕЛИТЕ? Той е следният: не трябва да си ги измисляме и да оставяме тази работа на ума. Почувствай какво искаш, какъв резултат искаш да получиш, а след това почувствай, че искаш да го направиш! С чувствата, със сърцето, лека-полека. Ако не можеш веднага да почувстваш ГОЛЯМОТО – почувствай малкото, поне това, което искаш да стане днес, довечера и... ГО НАПРАВИ! Така малко по малко, стъпка по стъпка Голямото ще “просветне” и ще го видиш отчетливо и ясно пред себе си. И ще ти стане ясно не само какъв резултат искаш да получиш, а и какво искаш ДА НАПРАВИШ за това. Поисках – направих, ИСКАМ – ПРАВЯ ГО... и това да е така непрекъснато, през цялото време. Извод: аз признавам само една цел – реализация на това, което ИСКАМ, на желанието. Другите видове цели – това са ТРЯБВА, а всичко, което ТРЯБВА 100% ме вкарва в лош “режим” и ме отдалечава от ЩАСТИЕТО И... удоволствието от реализирането на моето предназначение.

Изпреварвам въпросите, които възникват във вас. А как да почувстваме какво искаме? А как да се доверим на своите чувства? Ето ви и моя отговор: може би искате от мен да обясня на вашия ум как да чувства? Умряла работа – умът не може да чувства. А да натрупате ОПИТ, да изпитате лично какво преживяване е това – да “чуваш” чувствата си, да им се доверяваш – това може да каже само сърцето ви. Всичко това ще доведе до формирането на фактора, който ще и апогеят на развитието на 5-та коренна раса.

                             Разумното сърце.
                             Изходът – Сърдечната чакра и Разумното Сърце –
                             Хармония със Себе Си и Майката Земя и масово обединение
                             Информационни точки

Когато човек е капсулиран, неговата сърдечна чакра е обвита в черни енергийни нишки, които пречат на сетивото за ПРАВИЛНО ВЪЗПРИЕМАНЕ на света. Апогеят на 5-та коренна раса, която сме ние, е да постигнем нещо изключително важно, без което не можем да преминем към 6-та раса/съзнание и да излезем от Кали Юга. Това е РАЗУМНОТО СЪРЦЕ, това е извечният баланс. Знаете ли кое ни движи напред и в същото време ни тласка право надолу? Нарича се емоционално-чувствен комплекс. Емоционално-чувственият комплекс е вграден в сърдечна чакра. Да не се залъгваме - емоцията е тази, която прави човека човек, затова и казват, че сивите искат да върнат емоциите си, но емоцията е и тази, чрез която често се извършват най-големите манипулации върху човека. Емоцията е тази, която ние трябва да развием на правилната честота. Спомнете си какво се пише в Дао-дъ Дзин. Постигне ли се Разумното Сърце, на тази земя ще има революция. Не ни трябват 144 000 човека - 100 разумни сърца са достатъчни само за България! Работата е там, че ние не случайно сме в тази страна, която все повече умишлено се съсипва! В момента тук са впрегнати огромни Тъмни легиони, защото се знае, че ако българинът постигне Разумното Сърце и всичко свършва! Разумното Сърце включва работата върху себе си и хармония с Майката Земя – нейното опазване от човешкото безобразие! Огледайте се и бързо ще разберете какво Разумното Сърце НЕ Е! Колко от вас знаят, че от 5 години насам, във всяка Новогодишна нощ Майката Земя в България се гърчи и боледува, задържайки КОЛОСАЛЕН земетръс, не заради друго, ами заради отвратителните пиратки! Нещо, което е много страшно за енерго-щита и енерго-вибрационното развитие на Земята. Подчертавам, че се получава вълна от микро разкъсвания в целия енергиен диапазон. И тази вълна се усилва във всеки часови пояс, резонира... И всяка година около това се създава изкуствена еуфория. Нещо толкова нелепо и смешно, причиняващо ОГРОМНИ РАНИ на Земята и астрални пукнатини! За щастие има балансьори, които свеждат нещата само до леки разстрисания.
Още едно нещо, вредящо на Земята – плюенето! С какво право ние плюем върху тази свещена земя?! Утре същата тази земя ще изригне, защото вече не може да преработва отрицателната ни енергия! При някои е просто навик, без изобщо да се замислят! Вървят и си плюят – израз на величие и непукизъм е може би! – особено при младите – страшно е модерно и си много велик като плюеш на всяка втора крачка! А никой не мисли какво се изразява с този акт!

Друг израз на вашата обич към земята е нейната поддръжка! Когато отидете в някой парк или седнете на пейка, създайте уют около парчето земя, което ви приютява! Почиствайки от околните боклуци, филтрирате енергийната среда и мястото веднага ви се отблагодарява с топлина! Защото въпреки наличието в пространството на така наречените астрални кошчета, където впоследствие става обработката на изхвърлената грубоенергийна маса, земята не смогва на немарливостта на човека. С такива прости действия, некостващи никакво усилие във физически и астрален план, вие отнемате от отрицателната енергия и спомагате за планетарния баланс!

Бъдете наблюдатели и изследвайте! Когато се замислим, почти всяко човешко държание и дейност не е много по различно от животинското държание. Най-напредналите технологии и професии ни издигат в най-добрия случай до нивото на супер-шимпанзе. Всъщност, разликата между, Платон или Ницше и средния човек не е по-голяма от разликата между шимпанзето и средният човек. Царството на истинския дух, човекът на изкуството, светецът, мистикът, философът, рядко се достига. Защо толкова малко? Защо световната история и еволюция е не истории на прогрес, а този безкраен и безполезен сбор от нули? Не сме развили някакви по-висши ценности. Ами, гърците преди 3000 години са били толкова развити, колкото и ние. Така че кои са тези прегради, които спират хората да достигнат близко до своя потенциал? Отговорът на това може да бъде намерен в друг въпрос, а той е: Коя е най-универсалната човешка характеристика - страхът или мързелът? Страхът да бъдем себе си или мързелът да бъдем себе си? Страхът да излезем от комфортната егрегориална зона или мързелът, който ни обхваща, когато разберем, че ни предстои сериозна работа? С тези мисловни модели няма как да стигнем до Разумното Сърце! Хората трябва да разберат, че докато стоят по кафенетата, заработват собственото си унищожение и това се прави съвсем целенасочено! Само ако спазвахме някои елементарни неща, щяхме да вибрираме на толкова по-високо...

Едно от главните неща, които пречат на отварянето на сърдечната ни чакра, е подражанието. Ако е налично, налично е и програмиране, налична е егрегориална зависимост, което означава енергийна капсулация. Подражанието е робство. Един от девизите на Новия Човек би трябвало да бъде: “Аз конструирам Всеобщото, като избирам Себе си”. Илюминатите, които представляват Тъмната ложа на Земята, могат да се победят само със сърдечната честота, защото те нямат сърдечна чакра. Отмина времето на всякакви технички за енерго-развитие, отваряне на седма чакра, което спомага за нискоастралния контрол, отмина времето на тайните окултните общества и дружества – това са модели, обслужващи старата Система! Доброто, истинното знание и мъдростта, истинската мъдрост, се стреми да не затваря опита в поредното тайно общество, а да го отваря и прави споделим. По това винаги може да се различи Светлината от Тъмнината. Време е хората да разберат необходимостта от истинско действие, а не единствено от идеи, пускани в пространството!!! Само хората с развита сърдечна чакра ще оцелеят след предстоящата чистка и ще са основоположниците на шеста коренна раса – едно ново начало за човешкия вид! Настъпи времето за обединение на всички Светли Сили на планетата. Нека да започнем този процес, независимо от нашата религиозна или групова принадлежност. Има нещо значително по-голямо от това, което ни разделя. И това е нашето Служене на Живота, на Бога, на всички живи същества. Обединявайте се на основата на Любовта, сътрудничеството и конкретните цели на физически план, които вие можете да осъществите сега, веднага.



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 10756991
Постинги: 2298
Коментари: 12308
Гласове: 32798
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930