Блогът на tatiana :: Как да намерим своя духовен партньор

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.09.2015 09:00 - Как да намерим своя духовен партньор

Автор: bven Категория: Бизнес

Прочетен: 1532 Коментари: 0 Гласове:

Една двойка трябва да е нещо повече от простия сбор на двама партньори!

Какви са вашите схващания за партньорството?
Тъй като повечето хора са повлияни най-силно от възгледите на своите родители (или на хората, при ко¬ито са израсли), препоръчвам ви да разгледате под¬робно следните въпроси и да разберете какво сте въз¬приели несъзнателно.
Отговаряйте спонтанно и си записвайте отговорите, така че винаги да можете да ги препрочетете.

Как изглеждаше любовта па вашите родители?
(напр., мама се грижеше за татко, татко носеше при случай цветя или...)
Как изглеждаха техните взаимоотношения?
(напр., татко си гледаше работата, мама се занима¬ваше с децата, понякога излизаха заедно, после пове¬чето пъти мама беше тъжна или ...)
Как се държаха родителите ви един с друг?
(напр., мама се радваше, когато татко се връщаше, а той бе по-скоро равнодушен, понякога се караха на ви¬сок глас или...)
Отговорете на тези въпроси възможно най-точно и пълно преди да продължите четенето. Спомнете си как сте се чувствали с родителите си. Как ви изглеждаха тогава техните отношения?
Когато запишете всичко, прекарайте пред вътрешното си зрение своите някогашни и настоящи отношения.

Бих искала да ви изложа някои концепции за партньорството или схващания за любовта, на които съм била свидетел или съм съпреживяла при хора, посещавали моята практика. Този списък не претендира за изчерпателност.
• Мъжът не показва никакви чувства, жената мълчаливо понася това, но затова пък изтъква недостатъци му.
• Един от двамата партньори не може да понася конфликти, ето защо никой не изрича нищо, което би могло да доведе до недоразумения.
• Оставят се взаимно на мира и изключват всяка критика.
• Двамата партньори не се показват в негативи светлина, но ако това все пак се случи, „се изсипва град" от извинения и оправдания.
• Единият или двамата изискват одобрение на всичко, което правят, а всяка реакция на някое действие се тълкува като неодобрение.
• Мъжът се чувства отговорен само за материалната сигурност или за секса.
• Жената се грижи само за красотата си и/или секса.
• Двамата имат установени представи какъв трябва да е всеки от тях.
• Двамата се виждат само в определени роли: „Мъжът ми е немарлив", „Жена ми е много чувствителна" и твърдо се вписват в тях. (Не се изхожда от това, че другият би могъл да се научи да се държи по различен начин.)
• Ние нямаме проблеми; всичко, което би могло да ги предизвика, се тушира.
• Прави се всичко да не би другият да бъде наранен, обиден или разочарован - той не бива да изпита нега¬тивни чувства.
• Ако предизвикаш у мен негативни чувства, ще се отдръпна. И ще те отуча от това.
• Ние сме винаги мили един с друг.
• Достатъчни сме си един на друг, повече не ни трябват приятели.
Концепции на принудата
• Трябва всичко да правим заедно.
• Трябва да се интересуваме от едни и същи приятели и неща.
• Трябва да имаме един и същ вкус.
• Всеки винаги трябва да е на разположение на другия.
• Само ако правиш, каквото аз искам, ще те обичам.
Схващания за любовта
Моят партньор ме обича, само ако...
ми разказва всичко
прави всичко за мен
винаги ми помага
ми дава всичко
винаги е на мое разположение
ми е винаги верен

Запишете своите схващания по въпроса или услови¬ята, които поставяте пред любовта.
Запишете си всичко, което смятате за важно.
Вгледайте се в своето отношение и начини на пове¬дение, за да можете да ги осъзнаете и да се освободите от тях.
Нито една от гореописаните постановки не ще дове¬де до жизнеспособна връзка от нов тип, в която и два¬мата партньори ще се развиват, ще я задълбочават и ще се обичат все по-силно.
Ще ви бъде от голяма полза, ако оставите листа със списъка на вашите схващания за партньорството между страниците на тази книга.
Така в различни ситуации бихте могли да установи¬те кой подход прилагате в момента.
Играта на жертва - преследвач - спасител
В партньорствата много често се играят игри. Осо¬бено „обичана" и разпространена (и то във всякакъв род отношения, без оглед на националност) е играта на
жертва - преследвач - спасител.
Тя се нарича така, защото, общувайки помежду си, хората възприемат определени роли, зад които се кри¬ят, за да не трябва да носят отговорност за своите действия и постъпки. Тази игра се наследява обикно¬вено от родителите или други близки хора и се упраж¬нява с години.
Разпределението на трите роли (жертва - преслед¬вач - спасител) между партньорите може да се проме¬ня. В повечето случаи един открива играта, давайки роля и на другия, който пък от своя страна я „навлича" най-често несъзнателно. Като правило - за по-добро протичане на действието - третата роля се поема от страничен човек.
Например: единият партньор се възприема като жертва на другия, който не е спазил някаква уговорка, без да е предупредил; той си мисли: „Ти ми причини нещо" и възприема ролята на преследвач като казва: „Какъв човек си, винаги искаш да ме засегнеш!" До¬пусне ли, че е виновен, вторият също влиза в ролята на жертва, чувствайки се зле и неразбран. И той започва или мълчаливо, или гласно да „преследва" партньора си: „Ти никога не ме разбираш, толкова си коравосърдечен/чна с мен!" и т.н. Възможно е в този момент да се включи и трето лице (приятел, майка, баща) и да изиграе ролята на спасител като подкрепи мнението на единия от двамата и му отдаде право.
Фаталното е, че никой от участниците не обръща поглед към себе си, а винаги иска да припише вината и проблемите на другия. Докато всичко това трае, е малко вероятно да се стигне до обяснителен разговор, пар¬тньорите се разделят обидени, засегнати, наранени. Тази игра възпрепятства ученето и близостта, която би могла да се получи посредством едно изясняване, в ко¬ето двамата партньори биха направили още една крачка към разбирателството.
Единствената възможност да се излезе от превърна¬лата се в навик игра е хората малко по малко да се учат да поемат отговорност за собствените си изживявания.