Не хапете зъболекаря си – той не е виновен както пианиста, по когото не бива да стреляме, защото толкова може. При зъболекаря случаят е друг. Той може, знае и е виртуоз в професията си. Поне тези зъболекари, които познавам аз. Проблемът, който ни довежда до неистовото желание да ухапем зъболекаря си, се крие другаде. В това, че Мърфи никога не спи. И в това, че зъбите са странно нещо с подъл, лош и зъл характер. Винаги намират начин да започнат да болят изневиделица и то в най-неудобно време. Задължително късно нощем или в почивните дни.
Среднощният зъбобол използва методите на Инквизицията. Събужда те рязко с остра, пронизваща болка. Скачаш с ръка върху бузата и със свободната си трепереща ръка ровиш тихичко из аптечката, докато накрая я изсипеш направо на пода. В търсене на лекарство, което ще притъпи болката от нажежения шиш, който промушва напред-назад не само виновния зъб, но и цялата ти глава, и канещия се да избухне, като парен котел, мозък. За всеки случай, взимаш двойна доза от намереното лекарство. Лягаш и започваш да говориш на зъба си, на лекарството, на подсъзнанието, пак на зъба си и след около двадесетина минути болката леко се притъпява. Подлъгваш се, че ще укроти съвсем, започва да те унася и аха да заспиш, тя те изненадва със смяната на силата и вида си. Започва едно пулсиране, съпроводено от въртеливо движение, което дълбае дупка директно в мозъка ти и не знаеш кое точно – зъб, око, ухо те боли повече. Отново ставаш, този път преравяш аптечката шумно, ръсиш ругатни и псувни, ако си мъж или псуваща жена, и в крайна сметка будиш цялата къща. Защото не си намерил нещо по-силно от това, което си взел преди половин час, а още не ти се ходи до дежурен стоматолог. Обаче болката не се търпи. Положението става неудържимо. Започваш да крачиш из дома си, да пускаш и гасиш телевизор, компютър, да се опитваш да четеш, да пушиш, да лягаш, да ставаш. Но, тя, болката се усилва и колкото повече се усилва, толкова повече ти произвеждаш шум. В този момент, вече всички от домочадието са будни и започват да те увещават, един през друг, да те закарат до най-близкия зъболекар. Заподозираш ги не в съчувствие, а в желание да се отърват от теб и пак да легнат да спят. Даже, може би, в суматохата тайно са хвърлили чоп кой да се жертва да ти бъде шофьор. Не можеш даже и да стиснеш зъби, обиден от двуличието им. Уж са ти най-близките хора. Лицемери с лицемерите им! Свиваш уши, измиваш доколкото е възможно "мебелите на устата”, както са казвали евфемистично префърцунените буржоа някога и обречено тръгваш към колата. А те е страх... , а те боли зверски... , а ти е крив целият свят, но отиваш на среднощна среща със зъболекаря, обречено- примирен. Нататък е ясно – гадината зъб е много болна и ще трябва да се снима, но това ще стане утре, сега само ще го отворим маалко и утре ще дойдете пак със снимката, да видим какво ще го правим и как ще го лекуваме. На теб ти се иска да го изтръгнеш със собствените си голи ръце начаса, е, хайде нека това стори зъболекарят, но как, моля ви се, вие сте млад човек, най-лесно е да го извадим, той има още служба да носи, ето сега маалко лекарство ще му сложим и ще можете да заспите. Вбесява те тонът, с който ти говорят – като на малко глезено дете или точещ лиги олигофрен, то вярно, че ги точиш, ама... Преглъщаш ги и думите, които напират да излязат също и си тръгваш, ядосвайки се, че не си имал късмета да го извадят и да се отървеш веднъж завинаги от тази нахална гад. После ще я водиш седмици наред на манипулации разни, физиотерапии, електро и йонофорези и накрая ще се сдобиеш с един излекуван, но сменил цвета си от ослепително бял на тъмен нюанс на сивото, зъб. Естествено, през цялото време на лечението си ще имаш кога търпими, кога не толкова търпими болки. Естествено, нощем, а не, когато си на зъболекарския стол или на физиотерапията, например.
В почивните дни сценарият е друг. Зъбът те изненадва, пак много подло и пак без предупредителни сигнали, през деня и задължително, когато си зает с нещо интересно – хоби, купон, дълго планирано пътуване до любимо място. Бам! И вече се държиш за бузата, гледаш с кръвясали очи, мълчиш, владееш се, но успяваш да съсипеш и своя, и на хората, с които си, почивен ден. Проваляш всичко и то заради един-единствен зъб. Когато положението излезе извън контрол, а стомахът ти ври от погълнатите конски дози обезболяващо – сякаш си пил сода каустик, когато топката олово в него расте, главата ти бучи и всичко около теб се върти като на виенско колело, то тогава някой казва – край, тръгвай, ще те водя на зъболекар. И одисеята от първия сценарий се повтаря едно към едно. Е, ако си в дълбоката провинция, малко се усложнява докато се добереш до окръжния град, а ако това трябва да се прави нощем, защото такава е волята на зъба ти, се усложнява малко повече. Добре, че от спешния център ти дават адреса на частен лекар и след лутане и губене из града, накрая ти довеждаш въпросния лекар, по пижама под канадката, в болницата, където е кабинетът му. Той възрастен и бесен, че си го събудил, ти млад и свиреп от болки. Той работи върху зъба ти, но е стар и изморен, почти сънлив, а ти си неадекватен и при един по-як пристъп на болка, предизвикан от онези нещица, с който пилят зъба, инстинктивно затваряш устата си. Още докато зъболекарят работи в нея с виещата бормашинка. Стар, стар, ама успява да извади работещата машинка милисекунди преди да си стиснал челюстите си и тя да си проправи път през бузата ти или да ти направи пиърсинг на езика. Безплатен.
Измънкваш извинение, а човекът ти отговаря, че ти щеше да извиняваш за една бройка. Шегаджия, че и на жаргон говори, няма срам от годините си. Благодариш му и вече го гледаш с други очи. Той не е виновен, той даже си е много добър специалист. Опитен - успя да укроти чудовището, което вилнееше из устната ти кухина. Стар, ама бърз - успя да те опази от теб самия и мераците ти за перфорация на бузата. Бе, добър лекар, добър човек!
Връщаш се при компанията, която безгрижно си похърква, счупваш се да благодариш на този, който си разби съня, за да ти бъде личен шофьор и да те развозва в издирване на зъболекар и как да е изкарваш до сутринта. Ако другите са вярна дружина, всички палят колите и преждевременно,но дружно се прибирате в родния ви град. Ако не, хващаш първия удобен автобус, влак, каквото превозно средство има под ръка и с ръка на бузата се прибираш у дома, за да помогнеш на онова нещо, което е съсипало почивката ти, а ти ще броиш луди пари за лечението му. Напълно доброволно. И, обещавайки си вече редовно да ходиш на профилактични прегледи.
Ами, ако имахме не тридесет и два зъба, а като акулите – цели два реда зъби?! Представяте ли си какво двойно ходене по мъките щеше да е!
"Вярвам, че за всяко нещо си има пр...
English Grammar / Английска граматика
Инак една събота един зъб ме докара до сълзи, а в Испания зъболекари събота и неделя няма...В спешното ти праскат една инжекция в гъза за болката, която никак, ама никак не помага и толкоз. И се надяваш някак да стане понеделник.
Надявам се, да нямаш други такива мъки, като съботните. Мога да ти кажа, ако желаеш, един бабешки, но много ефикасен лек срещу среднощно и съботно-неделно зъбоболие:)
Когато те приемат, тук, в зъболекарски кабинет- още на първият преглед ти правят снимка на жялата уста, за да няма скрито- покрито. Така отрано може да се забележи, ако някой зъб е тръгнал да си заминава и избягваш подобни лоши моменти.
06.12.2007 10:17
да ми вадят зъб в 12 ч през ноща .Въобще винаги
ходя спешно на зъбар по празници.Винаги така ми се случва!И на 8 ми март съм ходила -дори и на рождения си ден!
voinyt - а аз си имам още благодарение на тях:)
apollon - горкия Мърфи - и за утеха ни е, и за оправдание, и за обвиняване :)))
анонимен - дано вече не ти се случва поне по празници !
07.04.2008 14:34
13.05.2008 12:13
24.10.2008 12:35
28.11.2008 14:58
28.11.2008 15:05
20.04.2009 10:52
20.07.2011 00:14
26.07.2011 06:09
09.08.2011 10:50
im cescarbaphororwzzcf
im from usa,
Nice to meet you all hope i can contribute!
http://www.syriawindows.com/member.php?u=162
http://www.blurty.com/users/antipholus93
http://ledgrow912.blinkweb.com/
http://blogtext.org/freki537/