Молитвата „Отче наш” е преведена неправилно     В съвременния вариант на “Отче наш” се казва: “И не ни въвеждай в изкушение…” Бог-Отец не ни въвежда в изкушение - това е прерогатив на Луцифер, оттук и въпросът: на кого, всъщност, се молим? Така адресираме молитвата към Луцифер, по силата на което енергията, която излъчваме, изричайки я, отива при тъмните сили, защото се приема, че такава е волята ни. (В по-древния вариант на тази молитва няма такава дума “изкушение”, а има думата “напаст”, което съвършено се различава по смисъл от „съблазън” или „изкушение”. (вж. по-долу: Молитвата "Отче наш" на църковнославянски)    

Молитвата „ОТЧЕ НАШ” (на църковнославянски език)   Отче наш, Иже еси на небесех! Да святится имя Твое; да приидет Царствие Твое; да будет воля Твоя, яко на небеси и на земли; хлеб наш насущный даждь нам днесь; и остави нам долги наша, якоже и мы оставляем должником нашим; и не введи нас в напасть, но избави нас от лукаваго. яко твое есть царствие и сила и слава во веки. Аминь.

   

Молитвата в книгата „Урантия”   Татко наш небесен, да бъде свято името Ти; да настъпи Царството Ти; да се изпълни волята Ти на земята, както е на небето.  Дай ни хляба насъщен за утрешния ден; освежи душите ни с водата на живота. И прости на всеки от нас дълговете ни, както сме простили на длъжниците наши. Пази ни от изкушение, избави ни от злото и прави ни, подобно на Себе Си, все по-съвършени.

 

Привет Таня. Относно молитвата ,,Отче наш" дори и преведена от книгата
Урантия пак не е вярна. Забелязала ли си къде е уловката---сиреч заблудата, лъжата. А това е най-коварното. За тази молитва съм писала в блога си
Мисля, че постинга е озаглаван За молитвата Отче наш

Отвори блога ми в архив от 21. 06. 2016г. Заглавието е За молитвата Отче наш

и католическите схоластически аргументи.
Яз намирам нашия ситодален превод за точен.
"Бог не въвежда в изкушение" уж. А най-философската може би книга в Библията, Йов, каква е фабулата? Бог позволява на врага си, сатаната, всякакви изпитания на праведния Йов, без смъртта. Йов издъжа на изкешението да похули Бога, но Е ИМАЛО ИЗКУШЕНИЕ, допуснато от самия Бог.

Отвори блога ми в архив от 21. 06. 2016г. Заглавието е За молитвата Отче наш

Измислица е цъковнославянския /не съм допуснал правописна грешка, цъковен е, цъка и заича/. А това, че Цъквата /не съм пропуснал буквичка/ ни нехае и се ослушва за "славянския" ни български език, както и за поднесеното в публикацията ти за нелогичност на призива "/Отче наш/...не ни въвеждай в изкушение", е резултат от затлъстяването й поради притурката от времето още на императора /Константин/ и майка му в евангелския текст, като изречено от Христос: "Божието - Богу, кесаревото - кесарю". От който цъковен "догмат" дуОвниците й и аристократите /кесарии/ дуууОвно говеят и какат бая акота в богословието.
"Вярвайте, но не бъдете суеверни, надявайте се /Богу/, но не превръщайте надеждата си в егоистична страст, любете Бога и ближните си, света въобще от цялото си сърце и душа и нека любовта ви да не бъде декларация, а проявление в дела". Ето един красив и истински одухотворяващ християнски апел от апелите на богумилите в България. Днес зовани за еретици. От Цъквата ни...

В момента не мога да коментирам, но приемам вашите мнения.
Мартенски привет: bven