Постинг
27.01.2023 08:18 -
Защо, ние, мъжете, губим ...
Автор: vasisid7
Категория: Други
Прочетен: 4694 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2023 08:19
Прочетен: 4694 Коментари: 2 Гласове:
22
Последна промяна: 27.01.2023 08:19
Защо, ние, мъжете, губим най-истинските жени в своя живот?
От една страна, причините са сложни, но от друга - съвсем прости, елементарни и ясни.
Ето защо в следващите редове ще се опитам да ги изброя, като последователността им не е нужно да е такава (макар че обичайно е):
1. Привикваме с идеята да виждаме обожанието в очите на жената срещу себе си и малко по малко спираме да се борим за него.
2. Забравяме, че тя има нужда от същите неща, от които и ние - да се чувства харесвана, забелязвана, сексапилна. Забравяме и да я ухажваме, преставаме да я караме да се чувства жена.
3. Държим се с нея все едно ни е майка, а не жена. Очакваме да ни готви, да разтребва, да чисти, да поддържа уюта в дома ни, да ни успокоява, когато сме потиснати, да ни оставя на мира, когато сме нервни...
4. Напълно убедени сме, че я познаваме отлично, не се стараем да открием нови страни от характера и същността ѝ (и дори се дразним, ако се появят такива). Не се опитваме да я преоткрием...
5. От една страна, вече не сме "аз и ти", а "ние". От друга обаче се опитваме да моделираме това "ние", налагайки своето "аз" над нейното, налагайки своите виждания над нейните, налагайки своите стереотипи над нейните.
6. Смятаме, че ни е длъжна да ни разбира, когато нещо ни тежи, а ние самите отказваме да я разбираме. Отказваме да я изслушваме, когато е разстроена. Даваме ѝ съвети, надявайки се по-бързо да обърне гръб на негативните емоции, за да ни зарежда отново с позитивизма си. Натоварваме я със своите проблеми, но не искаме да се натоварваме с нейните.
7. Вече не проявяваме инициатива в секса. Знаем какво ще хареса и на двамата ни и приемаме това за напълно достатъчно. Забравяме да я изненадваме и провокираме. Да я съблазняваме.
8. Започваме да забелязваме как тялото ѝ се променя и забравяме, че същото се случва и с нашето. Започваме да я гледаме с други очи, но не гледаме през тях себе си...
9. Вечер прекарваме повече време на телефона или пред телевизора, отколкото в разговори с нея. Не общуваме осъзнато. Не общуваме качествено. Не я слушаме, когато ни говори. И не се опитваме да говорим истински с нея.
10. Забравяме, че макар да живеем в еманципиран свят, мъжът продължава да бъде мъж, а жената - жена. Искаме от нея да е силна, да се справя с всичко сама, да е борбена и решителна. Искаме от нея да се държи като мъж... за да може ние да се държим като жени.
Автор: Мариус Зумпак
От една страна, причините са сложни, но от друга - съвсем прости, елементарни и ясни.
Ето защо в следващите редове ще се опитам да ги изброя, като последователността им не е нужно да е такава (макар че обичайно е):
1. Привикваме с идеята да виждаме обожанието в очите на жената срещу себе си и малко по малко спираме да се борим за него.
2. Забравяме, че тя има нужда от същите неща, от които и ние - да се чувства харесвана, забелязвана, сексапилна. Забравяме и да я ухажваме, преставаме да я караме да се чувства жена.
3. Държим се с нея все едно ни е майка, а не жена. Очакваме да ни готви, да разтребва, да чисти, да поддържа уюта в дома ни, да ни успокоява, когато сме потиснати, да ни оставя на мира, когато сме нервни...
4. Напълно убедени сме, че я познаваме отлично, не се стараем да открием нови страни от характера и същността ѝ (и дори се дразним, ако се появят такива). Не се опитваме да я преоткрием...
5. От една страна, вече не сме "аз и ти", а "ние". От друга обаче се опитваме да моделираме това "ние", налагайки своето "аз" над нейното, налагайки своите виждания над нейните, налагайки своите стереотипи над нейните.
6. Смятаме, че ни е длъжна да ни разбира, когато нещо ни тежи, а ние самите отказваме да я разбираме. Отказваме да я изслушваме, когато е разстроена. Даваме ѝ съвети, надявайки се по-бързо да обърне гръб на негативните емоции, за да ни зарежда отново с позитивизма си. Натоварваме я със своите проблеми, но не искаме да се натоварваме с нейните.
7. Вече не проявяваме инициатива в секса. Знаем какво ще хареса и на двамата ни и приемаме това за напълно достатъчно. Забравяме да я изненадваме и провокираме. Да я съблазняваме.
8. Започваме да забелязваме как тялото ѝ се променя и забравяме, че същото се случва и с нашето. Започваме да я гледаме с други очи, но не гледаме през тях себе си...
9. Вечер прекарваме повече време на телефона или пред телевизора, отколкото в разговори с нея. Не общуваме осъзнато. Не общуваме качествено. Не я слушаме, когато ни говори. И не се опитваме да говорим истински с нея.
10. Забравяме, че макар да живеем в еманципиран свят, мъжът продължава да бъде мъж, а жената - жена. Искаме от нея да е силна, да се справя с всичко сама, да е борбена и решителна. Искаме от нея да се държи като мъж... за да може ние да се държим като жени.
Автор: Мариус Зумпак
Търсене
За този блог
Гласове: 21184
Блогрол
1. джеф фостър
2. Едгар Кейси
3. анели
4. елиф шафак
5. Д.Оруел
6. Фредерик Бегбеде
7. егото
8. здраве
9. закони на вселената
10. любовта е за СМЕЛИТЕ
11. Х.ХЕСЕ
12. майн рид
13. дънов
14. ралин
15. Е.Фром
16. истинската любов
17. ф.рот
18. да продадеш душата....
19. а.азимов
20. ф. саган
21. м.ганди
22. любовта е сляпа
23. Киркегор
24. животът
25. Монах Симеон Атонски
26. симон вейл
27. Г.Марков
28. Завистта--
29. кристиян таков
30. ст.цанев
2. Едгар Кейси
3. анели
4. елиф шафак
5. Д.Оруел
6. Фредерик Бегбеде
7. егото
8. здраве
9. закони на вселената
10. любовта е за СМЕЛИТЕ
11. Х.ХЕСЕ
12. майн рид
13. дънов
14. ралин
15. Е.Фром
16. истинската любов
17. ф.рот
18. да продадеш душата....
19. а.азимов
20. ф. саган
21. м.ганди
22. любовта е сляпа
23. Киркегор
24. животът
25. Монах Симеон Атонски
26. симон вейл
27. Г.Марков
28. Завистта--
29. кристиян таков
30. ст.цанев