Постинг
18.02 10:46 -
Единственото "позволено" оскърбление и ... единствената причина
Не без помощ от приятел попаднах на един нтересен средновековен документ, който показва за кой ли път, че нито светът, нито християнството почва от нас...
TEOLOGIA GERMANICA...
Произведението е открито и публикувано през 1516 г. от Мартин Лутер, който казва за него:
„И ще кажа, макар да се хваля със себе си и да „говоря като глупак“, че освен Библията и Свети Августин, никоя Книга не е попадала в ръцете ми, от която съм научил или бих могъл да науча повече за това какво е Бог, и Христос, и Човекът, и всички Неща."
А Шевалие Бунзен (Baron Christian Charles Josias von Bunsen, известен като Chevalier Bunsen - немски благородник, учен и дипломат), помолен от английския преводач да напише няколко реда към английския превод на книгата, пише:
„заедно с Лутер аз нареждам този кратък трактат до Библията, но за разлика от него трябва да го поставя преди, а не след Свети Августин."
Книгата изобщо не е трудна за превеждане, всеки може да я сложи в Гугъл преводача и да прочете смислен текст, поне в по-голямата част.
Днес искам да наблегна на две точки, които си струва да се подчертаят.
1) Единствената истинска причина за обръщането към Бога.
2) Единственото "позволено" оскърбление.
1) По първата точка можете да предположите, че това е страхът от Ада или че НЕ е страхът от Ада... Може би наградата в Рая... или НЕ... Нито едното, нито другото...
Да обикнеш Светлината, Бог, Доброто, заради Самото Единствено ДОБРО, което представлява.
Имаше време, когато се питах, защо ни учат да благовестваме, развявайки Ада и Рая, докато, като се върна назад, аз не повярвах нито заради едното, нито заради другото. Та ти дори не можеш да имаш някаква реална представа за тях. И как би могла вярата ти да е безкористна, ако се основава на корист? Ама така пишело в Библията... Дали точно за благовестието го пише или за насърчение и утеха на тези, които вече са повярвали, за да устоят до край? Защото, в момент на слабост, подложени на изпитания и обезсърчения, е добре да има някаква сламка, за която да се хванат, когато не виждат въжето...
Не знам какво да кажа: това писание ли е много напредничаво или ние сме доста изостанали, дори на фона на средновековната християнска мисъл, която е пробивала въпреки Инквизицията.
2) Единственото "позволено" оскърбление.
Казва се в ТЕОЛОГИЯ ГЕРМАНИКА, че човекът, в който обитава Христос е по-смирен от всички, не само пред Бог, но и пред създанията, той понася всичко от ръката им, било то слава или презрение, като все едно да ги получава от Божията ръка и все едно че Бог в него ги получава.
Тук веднага си спомням Давид, който бягаше от Авесалом, а слугата му Семей го кълнеше от отсрещния хълм. Ависей предложи на Давид: "позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата". Но Давид отговори: "Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал. Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес".
При все че Давид не даде точната формулировка с "Господ му е заповядал", все пак поведението му беше безупречно. Той беше човек под Стария Завет, който позовляваше и отмъщение, но в сърцето си той имаше друг завет, облечен дори в грешни формулировки, но постъпващ истинно.
И така... човекът, в който живее Христос, приема всичко от всички, като от Божията ръка, а въздава само добро, без да оскърбява никого, без да поправя обидно надменно, от позицията на по-знаещ... И няколко глави по-долу, чета, как ако вършиш Божията воля, дори някой да е оскърбен от това, пак да вършиш Божията воля...
И си мисля, колко правилно е казано, но колко грешно може да бъде разбрано. Нещо като: "Гневете се, но без да съгрешавате, слънцето да не залезе в разгневяването ви". И поради този стих всеки изблик на гняв, ако се покрие с "ревност за Бога" - става ОК. Не, не става ОК.
Ако имаш право на гняв - то е само към себе си, поради твоите грешки, което да те доведе до спасително преразглеждане на живота ти. Да се гневиш на другите - считай го за грях. Не казвай: "Бог се гневи на греха". Той и да се гневи, прави слънцето да изгрява и над праведни и над неправедни. А твоето "слънце" залязва, когато си мислиш, че можеш да бъдеш "проводник" на "Божия гняв". От една страна нараняваш ближния си, за което Бог не те е пратил (т.е. не си синхронен с Божията воля), от друга страна се вземаш прекалено насериозно, великият Ти с висшата цел и мисия - което направо те потапя в огъня на Гордостта и Високоумието (с което направо си противен на Божията воля). Като теглиш чертата - всяко разгневяване срещу ближния ти трупа маса грехове в твоята кошница - само заради този факт (сламка) си струва да се откажеш, ако не виждаш истинската причина (въжето).
Та въпросът беше за оскърбяването: ако някой се оскърбява, задето вършиш волята Божия... Не е казано, ако оскърбяваш някого, докато вършиш Божията воля... А ако той се оскърбява... И това са две различни неща. Ако стоиш и проповядваш на множество непознати и Святият Дух изобличи някого за греховете му, и той се наскърби, което го води до преосмисляне и пренареждане на живота му - ти нямаш пръст в това. Но ако се изправиш пред множество с единствената мисъл в главата, как сина ти, дъщеря ти или жена ти (които те слушат сега, защото, въпреки тебе, имаш едно много добро семейство) е направил еди кое си, и сега, с Божия авторитет, ще говориш тежки думи за този грях - нямаш представа колко си прозрачен и празен - мед що звънти и кимвал що дрънка - далече си от пътя на Истината, нищо общо нямаш с Бога в този момент. Ти се превръщаш в оскърбител и обвинител, а знаем кой е обвинителят на братята...
ЕДИНСТВЕНОТО ПОЗВОЛЕНО ОСКЪРБЛЕНИЕ Е ТОВА, КОЕТО ПОНАСЯШ.
Хвани се за тази сламка, ако не виждаш въжето.
TEOLOGIA GERMANICA...
Произведението е открито и публикувано през 1516 г. от Мартин Лутер, който казва за него:
„И ще кажа, макар да се хваля със себе си и да „говоря като глупак“, че освен Библията и Свети Августин, никоя Книга не е попадала в ръцете ми, от която съм научил или бих могъл да науча повече за това какво е Бог, и Христос, и Човекът, и всички Неща."
А Шевалие Бунзен (Baron Christian Charles Josias von Bunsen, известен като Chevalier Bunsen - немски благородник, учен и дипломат), помолен от английския преводач да напише няколко реда към английския превод на книгата, пише:
„заедно с Лутер аз нареждам този кратък трактат до Библията, но за разлика от него трябва да го поставя преди, а не след Свети Августин."
Книгата изобщо не е трудна за превеждане, всеки може да я сложи в Гугъл преводача и да прочете смислен текст, поне в по-голямата част.
Днес искам да наблегна на две точки, които си струва да се подчертаят.
1) Единствената истинска причина за обръщането към Бога.
2) Единственото "позволено" оскърбление.
1) По първата точка можете да предположите, че това е страхът от Ада или че НЕ е страхът от Ада... Може би наградата в Рая... или НЕ... Нито едното, нито другото...
Да обикнеш Светлината, Бог, Доброто, заради Самото Единствено ДОБРО, което представлява.
Имаше време, когато се питах, защо ни учат да благовестваме, развявайки Ада и Рая, докато, като се върна назад, аз не повярвах нито заради едното, нито заради другото. Та ти дори не можеш да имаш някаква реална представа за тях. И как би могла вярата ти да е безкористна, ако се основава на корист? Ама така пишело в Библията... Дали точно за благовестието го пише или за насърчение и утеха на тези, които вече са повярвали, за да устоят до край? Защото, в момент на слабост, подложени на изпитания и обезсърчения, е добре да има някаква сламка, за която да се хванат, когато не виждат въжето...
Не знам какво да кажа: това писание ли е много напредничаво или ние сме доста изостанали, дори на фона на средновековната християнска мисъл, която е пробивала въпреки Инквизицията.
2) Единственото "позволено" оскърбление.
Казва се в ТЕОЛОГИЯ ГЕРМАНИКА, че човекът, в който обитава Христос е по-смирен от всички, не само пред Бог, но и пред създанията, той понася всичко от ръката им, било то слава или презрение, като все едно да ги получава от Божията ръка и все едно че Бог в него ги получава.
Тук веднага си спомням Давид, който бягаше от Авесалом, а слугата му Семей го кълнеше от отсрещния хълм. Ависей предложи на Давид: "позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата". Но Давид отговори: "Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал. Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес".
При все че Давид не даде точната формулировка с "Господ му е заповядал", все пак поведението му беше безупречно. Той беше човек под Стария Завет, който позовляваше и отмъщение, но в сърцето си той имаше друг завет, облечен дори в грешни формулировки, но постъпващ истинно.
И така... човекът, в който живее Христос, приема всичко от всички, като от Божията ръка, а въздава само добро, без да оскърбява никого, без да поправя обидно надменно, от позицията на по-знаещ... И няколко глави по-долу, чета, как ако вършиш Божията воля, дори някой да е оскърбен от това, пак да вършиш Божията воля...
И си мисля, колко правилно е казано, но колко грешно може да бъде разбрано. Нещо като: "Гневете се, но без да съгрешавате, слънцето да не залезе в разгневяването ви". И поради този стих всеки изблик на гняв, ако се покрие с "ревност за Бога" - става ОК. Не, не става ОК.
Ако имаш право на гняв - то е само към себе си, поради твоите грешки, което да те доведе до спасително преразглеждане на живота ти. Да се гневиш на другите - считай го за грях. Не казвай: "Бог се гневи на греха". Той и да се гневи, прави слънцето да изгрява и над праведни и над неправедни. А твоето "слънце" залязва, когато си мислиш, че можеш да бъдеш "проводник" на "Божия гняв". От една страна нараняваш ближния си, за което Бог не те е пратил (т.е. не си синхронен с Божията воля), от друга страна се вземаш прекалено насериозно, великият Ти с висшата цел и мисия - което направо те потапя в огъня на Гордостта и Високоумието (с което направо си противен на Божията воля). Като теглиш чертата - всяко разгневяване срещу ближния ти трупа маса грехове в твоята кошница - само заради този факт (сламка) си струва да се откажеш, ако не виждаш истинската причина (въжето).
Та въпросът беше за оскърбяването: ако някой се оскърбява, задето вършиш волята Божия... Не е казано, ако оскърбяваш някого, докато вършиш Божията воля... А ако той се оскърбява... И това са две различни неща. Ако стоиш и проповядваш на множество непознати и Святият Дух изобличи някого за греховете му, и той се наскърби, което го води до преосмисляне и пренареждане на живота му - ти нямаш пръст в това. Но ако се изправиш пред множество с единствената мисъл в главата, как сина ти, дъщеря ти или жена ти (които те слушат сега, защото, въпреки тебе, имаш едно много добро семейство) е направил еди кое си, и сега, с Божия авторитет, ще говориш тежки думи за този грях - нямаш представа колко си прозрачен и празен - мед що звънти и кимвал що дрънка - далече си от пътя на Истината, нищо общо нямаш с Бога в този момент. Ти се превръщаш в оскърбител и обвинител, а знаем кой е обвинителят на братята...
ЕДИНСТВЕНОТО ПОЗВОЛЕНО ОСКЪРБЛЕНИЕ Е ТОВА, КОЕТО ПОНАСЯШ.
Хвани се за тази сламка, ако не виждаш въжето.
Вълнообразно
za6to ne se pomisli po vuprosa dali tozi koito ne se oskurbiava e angajiran pone malko po temata ili e minal na avtopilot v ejednevieto ? za6toto nabliudavam podoben na4in na mislene i deistvie v ob6testvoto ni v dne6no vreme .
цитирайИнтересна тема,праведна логика.
цитирайРазбира се, оскърблението (причинено от Святия Дух имам предвид, не от човек) е привилегия за чувствителните, търсещите... Тия, които са на автопилот - те готвят на автопилот, шофират на автопилот, и на църква ходят на автопилот... Идиомът "на автопилот" иде да ни каже, че докато вършиш една рутинна работа, мислиш за нещо друго, за истинското, което те интересува... Е, ако ходенето ти на църква стане рутина и автопилот - не очаквай кой знае какво.
Ако ходенето на църква стане автопилот за другите, което ти наблюдаваш, то си е тяхна работа. За човека е важно как той стои. Колкото повече навътре отиваш в себе си, толкова по-нависоко ще се издигаш. И ако някой друг те попита, можеш с кротост да споделиш изкристализиралите от твоя опит поуки.
цитирайАко ходенето на църква стане автопилот за другите, което ти наблюдаваш, то си е тяхна работа. За човека е важно как той стои. Колкото повече навътре отиваш в себе си, толкова по-нависоко ще се издигаш. И ако някой друг те попита, можеш с кротост да споделиш изкристализиралите от твоя опит поуки.
shtaparov написа:
Интересна тема,праведна логика.
Светлината на разбирането нека донесе на всички ни благодат върху благодат.
