Научен принос 

Основните тези на д-р Ганчо Ценов, които за времето си се отхвърлят от официалната българска историография, са дефинирани от него, както следва:

• "Българи и хуни са били първоначално две отделни племена, а не един едиствен народ, както се мислеше досега";
• "Хуните, венетите, славяните и антите са скитски племена, които живееха предимно на север от Дунава, а българите са живеещите на юг от Дунава мизи или тракоилирийци";
• "Българската държава е основана от скитското племе хуни или хуногундури, които се съединиха в случая с живеещото на юг от Дунава мизийско или тракоилирийско племе - българи";
• "Хуните, българите, венетите, славяните и антите, които населяваха Дакия, Тракия и Илирия от Карпатите до Егейско и Йоническо море, са били отделни племена на скитската или дакотракийската раса, която се казва днес славянска раса";
• "Тия скитски племена са стари християни, които са имали още 4 век свое писмо, тъй че българите не са били покръстени едва във втората половина на 9 век, както се мислеше досега. Готското или гетското покръстване е българско покръстване";
• "Херодотова Скития не е в Азия, а в Европа около Дунава. Готите не са германци, а стари келто-скити. Европейските хуни са сродни с готите стар скитски народ. Аварите са сродни с хуните келтски или скитски народ. Българите не са нищо друго освен стари дунавски келто-скити, у които продължава историята на готи, хуни, авари, изобщо историята на старите скити и траки";
• "Българите са населявали Тракия и Македония преди Аспаруха и те не са никакви пръшълци от Волга, нито пък турано-монголци, а, напротив, че са автохтони - тракийци и славяни, населяващи Балканския полуостров от памтивека - по-стари от всички други жители на полуострова";
• "Българите са играли историческа роля цели две хилядолетия преди мнимото основаване на българската държана от Аспарух, която е била основана в действителност много по-рано, като се е простирала до самите стени на Цариград и е обхващала всички земи от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Адриатическо море (с изключение на северозападния край на полуострова) и до Йонийско море";
• "Българите са първия народ в Европа, който е приел християнството направо от апостол Павел, българската църква значи е първата учредена в Европа християнска църква, българите са имали самостоятелна църковна организация още от времето на Константин Велики (IV в.), когато е било преведено Св. писание на български език с оригинална българска азбука. Те са изповядвали самостоятелно християнско верую, различно от гръцкото и римското, за което свое верую те са водили няколко вековна борба с византийската държава и Цариградската патриаршия, докато най-после са успели да си извоюват по времето на Юстиниан Велики (535 г.) автокефална българска архиепископия в гр. Охрид с ранг, равен на римския папа, юрисдикцията на който архиепископия се е простирала от Панония до Пелопонес, като по този начин е обхващала почти цялата западна половина на Балканския полуостров";
• Кубрат, основателят на българската държава, е бил християнин, или българската династия е била християнска преди Аспарух и следователно тя не се е била покръстила едва в 864/865 г."

Още от второто десетилетие на 20 век критиците на Ганчо Ценов започват постепенно да приемат отхвърляните дотогава от тях негови тези. Сигнал за това пръв дава проф. Константин Иречек през 1910 г., който в новата си книга "История на сърбите" се отказва от старото си схващане, че основателите на българската държава били "фини или уралски чуди" и приема тезата на Ценов, че основателите ѝ са били хуни ^[31]. По тази причина, Иречек се отказва от второ издание на неговата "История на българите", за което имал предложение още преди войната ²⁰.

След него през 1918 г. проф. Васил Златарски вече пише, че хуногондури и българи са две различни племена и че Аспарух е дошъл в Мизия начело на хуногондури от Кубратовата държава северно от Кавказ, а не на българи-турци от Волга и Кама, както е твърдял дотогава, и че Кубрат по сведение на египетския епископ Йоан Никиуски е "победил всички варвари и езичници със силата на своето животворно кръщение" (но без да признава първенството на Г.Ценов) ^[32].

Накрая и проф. Стефан Младенов вече говори за "безспорен идентитет между прабългарите и хуните" и че "булгар" не е "мъж от Волга", макар че все още твърди, че "булгар" идвало от туркотатарското "буламач" ^[33].

Съвременната официална българска историография вече приема и че българската държава е основата не от Аспарух, а по-рано - от Кубрат и че в нея е интегрирано значително християнско население. Оспорва се вече и "тюркския" произход на "пра"-българите, в т.ч и "хан"-ската титла на българските канове. След излизането през 1999 г. на изследването на германските историци д-р Михаил Маргаритов и Ангелика Маргаритоф-Хофер Едле фон Сулмтал "За Кирил и Методий" ^[34] и през 2000 г. - на унгарския българист Петер Юхас "Кирил и Методий в Българската Моравия" ^[35], не стои вече под въпрос и българският етнически произход на св. Константин Философ и Методий, както и дейността им в Българска Великоморавия. Постиженията на тракологията и на археологията през последните години дават нови доказателства за основателността на тезите на Ганчо Ценов. Първенството на д-р Ганчо Ценов за формулирането на тези тези обаче, се премълчава, а теорията му за предимно автохтонния произход на българския народ все още се отхвърля и продължава да се поддържа хипотезата за "българите - късни пришълци на Балканите".
            /от Уикипедия/

 

действително приносно мнение на Г. Ценов е това, че хуните и българите не са идентични.
Що се отнася до Ценов като теоретик на българския произход - неубедителен е. И не поради незнание, а поради предпоставеност на тезите.
Твърденията му относно готите също са невероятни.

стават вероятни, а няма нищо лошо да се гледа на фактите като на фантастика. С тази разлика, че Ерата на Водолея променя и уточнява старите легенди и теории с шеметна скорост. Така, както чертежите на Леонардо и "фантастичните " романи на Жул Верн намират своето обяснение сега..........
Колкото за историята на България, дори в някои блогове доста добре се аргументират факти, неприемани от някои мастити учени.