Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2013 08:00 - иван асен георгиев
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 5189 Коментари: 4 Гласове:
15

Последна промяна: 27.03.2013 19:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
26-30 декември 1963

Съдебен процес срещу Иван-Асен Христов Георгиев, обвинен, че от 1956 е извършвал шпионаж в полза на САЩ като предавал важна политическа информация за държавните структури, анализи на политическата обстановка и характеристики на партийни фигури. Иван-Асен Георгиев е роден на 15 март 1907 в София. Старши научен сътрудник в Правния институт при БАН, доцент в Юридическия факулет на Софийския държавен университет, бивш главен секретар на МВР, бивш съветник в българската легация в Париж и представителството при ООН, директор на Международния институт по космическо право, член на БКП. ДС следи Георгиев от 16 май 1962 до 8 септември 1963, когато го арестува в Москва без наблюдението да е дало някакъв резултат. Иван-Асен Георгиев е осъден на смърт чрез разстрел. На следствието и процеса се дава необикновено голяма публичност от 9 ноември 1963, когато е публикувано съобщение на МВР за ареста, до 5 януари 1964, когато е извършена екзекуцията. Същестуват съмнения, че обвинението е било скалъпено. www.decommunization.org/Communism/Bulgaria/1956-70.htm

   
На 31 декември 1963 г.Върховният съд на НРБ произнася присъда по образуваното от Главна прокуратура дело № 1076. На основание член 77, алинея първа и във връзка с членове 98 и 35 от Наказателния закон на НРБ подсъдимият Иван – Асен Георгиев е осъден на смърт чрез разстрел за шпионаж. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване. Изпълнена е 4 дни по – късно в Софийския централен затвор…

Иван – Асен Георгиев е забележителна и странна личност в недалечното ни обществено – политическо минало.
Ражда се на 27 март 1907 г.в интелигентно семейство. Баща му е адвокат от Стара Загора и е съвсем естествено и Иван – Асен да наследи неговата професия. Завършва право в Париж.
Винаги се носи елегантно, спретнато и чисто и се отличава от заобикалящата го маса негови другари. Въпреки това и Иван – Асен Георгиев става комунист.
Нещо повече, веднага след преврата на 9 септември 1944 г.е главен секретар на МВР, замествайки и подпомагайки в дейността му суровия министър Антон Югов. В министерството е около две години, след което е в българското посолство в Париж, а от 1956 до 1961 г. е вече съветник в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк, откъдето е отзован през декември с.г. Завърнал се в София, става председател на Международния институт по космическо право със седалище Женева.

Заподозрян в шпионаж в полза на САЩ, той е арестуван в московския хотел „Метропол” на 8 септември 1963 г. от полк.Иван Охридски, сценаристът на легендарната кримка „Игрек 17”(1972) на Вили Цанков, след което е върнат в София и съден по бързата процедура. За делата му на „невидимя фронт” 5 години по – късно излиза приличен шпионски боевик на Димитър Петров по сценарий на другия известен ДС полковник Константин Кюлюмов „Опасен полет”. Филмът е оценен подобаващо и достойно от критиката и има очакван зрителски интерес.


image

Иван – Асен Георгиев е нетипичен комунист. Фин и деликатен интелектуалец, той попада в най – жестокото време на революционно насилие и насилствена смяна на системата в най – страховитото министерство, слугувайки на най – големия сатрап в първото т.н.отечествено - фронтовско правителство – Антон Югов.

Опитвал се е да помага на преследваните от новата власт. Той например предупреждава Весела Алексиева, вдовицата на известния карикатурист и издател на популярния хумористичен вестник „Щурец”, да се самоизсели доброволно от София , за да очаква в бъдеще вероятното си завръщане в столицата,одобрявайки настаняването й в Панчарево, намира й пропуск за свободно придвижване до София и дори купува лекарства за сина и Александър – бъдещият виден съветник на експремиера Филип Димитров и мастита фигура в корпорацията „РАНД” – Алекс Алексиев. Нещо повече, след ходатайство пред Антон Югов й осигурява 350 000 лева за щетите по заетия вече от съветския посланик Сергей Лавришчив апратамент, в който след това живее класикът на изобразителното ни изкуство Стоян Венев…Весела Алексиева се двоуми, но не взема парите, а тъй като през това време Иван – Асен Георгиев заминава за Париж, нея вече няма кой да я пусне в силовото министерство дори за разговор.

Георгиев е подозиран от своите още от началото на 50 – те на миналия век. През март 1950 г. в Париж се получава телеграма от София, че той и посланик Владигеров се викат на разговор в българската столица, а през октомври 1950 г.Иван – Асен Георгиев е официално отзован от Париж.

След като е присъствал на процеса срещу Трайчо Костов, обесен на 17 декември 1949 г., Георгиев предусеща какво го очаква и иска среща с всесилния диктатор Вълко Червенков. Държи се дръзко с комунистическия лидер и дори два пъти му заявява, че ако е виновен  е готов да бъде наказан.

Спасил кожата, особено след разпита при партийния секретар на външното министерство Греков и шефа на отдел „Кадри” Иван Спасов, разследващи го за шпионаж и държавна измяна, Иван – Асен Георгиев е назначен в централата на ООН на 2 ноември 1956 г. И въпреки че в него остава усещането, че е подозиран и е без вина виновен, решава да извърши прелома и да мине „на другата страна”.

Той се поставя в услуга на ЦРУ и предава сведения на шпионската централа до 1958 г., когато според неговите признания скъсва контактите с янките. Американците го ползват като дребен полицейски доносник, а той си въобразява, че помага на света да се освободи от лудия съветски диктатор Хрушчов! Смятал е, че благодарение на безценните си съвети в битието му на агент Жорж Дювал ще създаде международен философски институт, в който да играе водеща роля.

И все пак, не всички сведения, които дава на американците, се таксуват като рутинно доносничество.
Негови правилни оценки използва самият шеф на ЦРУ Алън Дълес, което му се и припомня от самия Георгиев – Дювал през юли 1959 г., когато в писмо до него дръзко посочва : ”Разговорите, които съм имал с вашите хора са от висше качество и доказателство за качеството и верността на моите мисли е например фактът, че в речта си, която държахте на един банкет в Калифорния, Вие повторихте една оценка, дадена от мен на Вашите хора, а именно, че след изваждането на Маленков, Каганович и Молотов от Политбюро на ЦК на КПСС и след ролята, която Жуков игра, в Съветския съюз може да възникне опасност от бонапартизъм.(Всъщност именно това обвинение използва самият Хрушчов, за да свали Жуков от поста военен министър и го пенсионира на 26 октомври 1957г.! – б.м.) При това положение Вашите хора искат от мен сведения за лица, искат от мен шифъра”.

Шифрованите съобшения за и от Иван – Асен Георгиев се предават от американците по следната схема – действителните съобщения се предшест- ват от откъс от Пети концерт за пиано от Бетовен, а маскировъчните – от откъс от незавършената симфония на Шуберт. Радиопредаванията са осъществяват в първия и третия петък от месеца , в 9,30 часа българско време. След като получава шифъра, разбира и на какви вълни ще получава съобщенията, но понеже Георгиев не помни добре заради годините си, „записах ги на самата шифрова карнетка, което е най – голямата глупост, която може да се направи…” Любопитно е, че нашият шпионин не успява да приеме всички емисии на американското разузнаване, тъй като радиоприемникът му не работи добре!

Иван – Асен Георгиев установява връзка с резидента на ЦРУ Джордж Андерсън – небезизвестният Сирил Блек в Париж през октомври 1956 г. в апартамента на влиятелния бизнесмен Анджело Куюмджийски, а от установяването си в Ню Йорк – т.е. от 3 ноември 1956 г. е в постоянна връзка с Блек – Андерсън.

На процеса се установява, че ако и да е женен щастливо за съпругата си Блага, която не го е подозирала в шпионска дейност, той е поддържал атрактивни връзки със свои любовници, към които е бил необичайно щедър, ползвайки кредита на ЦРУ. Изключение е богатата 70 годишна французойка Люсиен Буврен. За Тонка Карабашева в Париж е осигурена издръжка от 100 000 франка месечно под формата на фиктивна стипендия, а Роза Аронова получава не само по 500 долара месечно в Тел Авив, но й е купен и апартамент, след което на името й е открита сметка в женевската „Юнион де Банк Сюиз”, като нейният влог към края на 1960 г. е вече 23438 долара, от които 15 000 са превърнати в акции.
А когато Иван – Асен Георгиев пожелаел да види метресите си, американски агенти със специален самолет – само за тях – излитали до Париж или Милано, за да ги доведат в Ню Йорк, Лейк Плесид или Хуайт – Сълфър Спрингс!

Самият Георгиев не е бил достатъчно корумпиран – към момента на арестуването си в швейцарска банка има само 4000 долара влог, докато разноските по него от щатските тайни служби се изчисляват на 200 000 долара! Личи си, че именно съкровени идейни подбуди „от яд и злоба, за да си отмъстя”, са го принудили да сътрудничи на американските власти.

А че в ЦРУ са го ценели, се разбира и от неговото признание, че през март 1963 г.в Париж американският разузнавач Джордж Андерсън „ми предаде шифър, карнетка за дешифриране и таблица за превръщане, които понастоящем се намират в квартирата ми, мисля в библиотеката, обвити в марля.” Което пък навежда на мисълта, че и самият Иван – Асен Георгиев не е бил дребен информатор.
Него го цитира Дълес, съветът му ползва омразният Хрушчов, пък и от дешифрираните му съобщения става ясно, че е бил отлично информиран и е знаел какво да предложи на партньорите си отвъд океана – за разрива между комунистическите партии през юни 1960 г.в Букурещ, за опасните намерения на СССР да изгради в Куба ракетно – ядрени площадки – още преди да избухне караибската криза през юни 1962 г.или за разрива между Хрушчов и Мао през автуст 1963 г.! Логично е тайните служби на НРБ и СССР да го проследят и заловят. А и самото му отвличане от Москва на 8 септември 1963 г. от Иван Охридски е реализирано като първокачествен холивудски трилър.

На 26 септември 1963 г. е призован в съда. Делото се гледа в зала „Тържествена” на Върховния съд.
Председател на съдийския състав е Ангел Велев, а обвинението е поддържано от самия главен прокурор Иван Вачков.

Кинохрониката е също в залата.С камерата си Димо Коларов улавя угнетяващи мигове, в които Георгиев е разстроен и разплакан. Нареченият от българските разузнавачи „Двуличник”прави пълни самопризнания. Настоява за най – тежкото наказание, тъй като „действително съм извършил най – тежкото престъпление, което може да извърши един човек и което във всички времена и във всички страни се наказва с най – тежкото наказание.” Разбира и още нещо, което е същността на драмата му, принудила го да замине доброволно за московския капан – „Никога не можах да се освободя от идеите си на комунист и се самоотрових.” Съобщава и имената на агентите, с които е поддържал връзка – Андерсън, Бонар, Джексън, Сейлънс.Но не признава, че в последния момент предупреждава „Ленгли”, че ще бъде заловен…

Въпреки това до последните си дни в съда – на 27 декември 1963 г. – Иван – Асен Георгиев твърди – какво съдбовно противоречие! – че е работил за народа си , защото”Аз не можех да мисля с един мозък, зает от американското разузнаване.Но аз мислех, че принасям полза, а не вреда на нашия народ.” Това го казва един амбициозен и недооценен шпионин със самочувствие, който се е смятал достоен да стане дори генерален секретар на ООН ! Не на такова мнение е главният прокурор на републиката Иван Вачков, заявил в пледоарията си на 30 декември , че дейността на Георгиев е”сатанинско престъпление и морално падение”.

В последните си дни Иван – Асен Георгиев често сменя емоционалния си регистър – на съпругата си казва – „ Събирай всички материали, те ще ти потрябват!” – като сигнал за някакво ново начало между тях (?), а след произнасяне на вердикта на 31 декември 1963 г. в 12 часа с последни усилия на волята крещи на властите :”Убийци, лъжци!”…
Присъдата е изпълнена на 4 януари 1964 г.
Горчивата пикантна подробност е, че по време на екзекуцията в присъствието на Иван Вачков стрелците се издънват и не ликвидират веднага Георгиев, недоубитият шпионин моли да го довършат по – бързо, главният прокурор се паникьосва, та се налага градският съдия Стефанов, присъстващ от любопитство на разстрела, да го доубие по собствена инициатива.
А произнесената присъда дамгосва съдбоносно Иван – Асен Георгиев…

                                                                                                                     Борислав Гърдев

    Стойне Христов е бивш служител на МВР, работил е в някои задгранични мисии, бивш затворник и автор на 16 скандални романа, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата “Билети за ада” за българските медици в Либия, в плана за спасение на които е взел дейно участие.

- Вие сте разбрали подробности от живота на Иван-Асен Христов Георгиев, агент №1 на Гешев, от следователя по неговото дело Иван Охридски. Какво ви разказа той?
- Когато пишех романа „Несбъднати мечти”, често се срещах с полковник Иван Охридски - тогава заместник-началник на Главно следствено управление на Държавна сигурност.
 Полковник Охридски беше различен. Изпитваше уважение към Иван-Асен Христов Георгиев.
Иван-Асен е завършил право в Париж и е живял с българската интелигенция там. Попада в полезрението на Никола Гешев - началник на отдел „А” на Държавна безопасност. Тогава го и вербува.

След 9 септември 1944, не без “невидимата” помощ на Гешев, Иван-Асен Христов Георгиев е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Но скоро е ужасен от министъра си Антон Югов, който извършва масови разстрели без съд и присъда. Когато му предлагат през 1946 г. да бъде включен в състава на българската делегация за преговорите в Париж, с радост се съгласява. Дори го назначават за секретар на делегацията. Кимон Георгиев и Васил Коларов били възхитени от безупречния му френски език и отличното му държание и поведение на дипломат.

Малцина знаят, а и този факт се укриваше умишлено, защото Иван-Асен бе обявен по-късно за враг и предател на родината: благодарение на него една възрастна българка решава да подари на държавата свой имот на авеню „Рап” № 1 - в центъра на Париж, до река Сена. Там сега е българското посолство.

Иван-Асен преминава през различни перипетии и длъжности - от пълномощен министър - съветник в нашето посолство в Париж, до различни длъжности в София, докато в края на 1956 г., пак не без помощта на Никола Гешев, му предлагат да оглави българската мисия в ООН, в Ню Йорк.
Когато избухват събитията в Унгария, ЦРУ му иска мнението няма ли българите да последват унгарците. Иван-Асен категорично отговаря, че това няма да се случи. ЦРУ обаче не му повярвали. Безспорен е и най-големият му успех - обстоен анализ и прогноза на десетки страници, че
в най-близко време ще има невероятен разрив между СССР и Китай.
В ЦРУ, разполагащо с отдели за анализи и проучвания с десетки специалисти, били на друго мнение! Но само след няколко месеца неговата прогноза се сбъдва! Това смаяло американците!
Иван-Асен Христов дори е предвиждал, че ако СССР не промени изцяло своята външна и вътрешна политика, ще се стигне до разпад на социалистическия лагер и на самия СССР! Дори в самото ЦРУ смятали, че това е някаква утопия.

- Как точно е завършил животът на агент №1 на Гешев?
- На 31 декември 1963 г. му е прочетена смъртната присъда, а на 4 януари 1964-а е разстрелян в Софийския затвор. Въобще не са му дали да обжалва.
Събитията от 1939 г. до 9 септември 1944 г., а и след това, бяха интересни и показателни. Продължих работата си по архивите.

По категоричен начин установих, че в София и Софийска област на 9 септември 1944 г. в полицейските управления са влезли тези, които са се правели на партизани. В Дирекция на народната милиция /ДНМ/ това са били Енчо Стайков, Тодор Живков, Мирчо Спасов и други.

Те обаче останали с пръст в уста! Никола Гешев не бил оставил нищо важно – само картончета и досиета на дребни агенти, които е дърпал като кукли на конци. Но! В касата имало няколко досиета на видни комунистически лидери, осъдени на смърт, чиито присъди по неизвестни причини не са били изпълнени!

Едно от досиетата е било на Трайчо Костов. Гешев е можел да приведе в изпълнение смъртната присъда на Трайчо Костов и едва ли се е страхувал, че сестра му е била съученичка и приятелка на Балан - един от съветниците на Цар Борис! Той е целял нещо много по-важно и значимо. По величина Трайчо Костов е бил №2, веднага след Иван-Асен Христов Георгиев, сред агентите на Гешев!

извадки от : http://www.blitz.bg/article/25168




Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Имам смътен спомен за Иван - Асен Георгиев
27.03.2013 10:49
и изпълнението на присъдата му, по - късно
се наложи да търся материали, но известна
беше само част от истината ...
Прочетох с интерес представения материал...
Поздрави, Бвен !
цитирай
2. bven - На 1: И аз не си спомням точно за какво беше цялата дандания, Стела.
27.03.2013 19:27
Интересното беше, че много добре представиха материали как е работил Шпионинът-комунист. Всичко беше ясно за него, само когато на някого са правили атентат - нямаше кой да ни каже...Сега има много данни, но каква е истината?
цитирай
3. mariniki - и аз не знаех...
27.03.2013 19:38
пълната истина... не съм се ровила в тези
исторически факти... но неимоверно се събуди интерес у мен...
благодаря ти, Татяна... сърдечен поздрав за теб..
цитирай
4. bven - На 3: Така беше, Маги:)
27.03.2013 19:44
Все пак някъде тук е истината и сигурно някой може да се престраши вече да ни разкаже какво е било...А е добре да си спомним и да знаем.
Хубава вечер и много топлина от мен:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 11430453
Постинги: 2402
Коментари: 12645
Гласове: 34106
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава