продължение

Царете и пратениците на народите му предлагат върховната власт. Той поисква срок от една година, за да размисли, и отново сънува. Защото Духът, който го вдъхновява, му говори по време на сън.
Рама отново се озовава в горите на младостта си. Самият той отново е млад и носи ленените дрехи на друидите. Луната сияе. Свята нощ е, Нощта-Майка, когато народите очакват възраждането на слънцето. Рама върви под дъбовете, вслушвайки се както някога в призивните гласове на гората. Една хубава жена се приближава до него. Тя носи в ръцете си великолепна корона. Червеникавата й коса има цвета на златото, кожата белотата на снега, а очите й - дълбокия блясък на синевата след буря. Тя му казва:
- Аз бях дивата жрица друид, благодарение на тебе станах лъчезарна Съпруга. Аз съм прославената от теб жена, аз съм бялата раса, аз съм твоя съпруга. И сега се наричам Сита. О, господарю и царю мой, нали заради мене си преминал реки, обаял си народи и си победил царе? Ето наградата ти. Вземи тази корона от моята ръка, положи я на главата си и царувай заедно с мене над света!
Тя коленичи смирено и покорно, предлагайки му земната корона. Скъпоценните й камъни излъчват хиляди отблясъци. Опиянението на любовта се усмихва в очите на жената. И душата на великия Рама. на пастира на народите, е покорена. Но застанал на върха на горите, неговият Дух - Дева Нахуша - се появява пред него и му казва:
- Ако положиш тази корона на главата си, Божественият Разум ще те напусне, ти няма да ме видиш вече. Ако притиснеш тази жена до гърдите си, тя ще умре от твоето щастие. Но ако се откажеш от нея, тя ще живее щастлива и свободна на земята и твоят невидим дух ще царува над нея. Избери: или да я послушаш, или да ме последваш.
Сита продължава да стои на колене и да гледа господаря с очи, пълни с любов и умиление, очаквайки от говор. Погледът на Рама, впит в очите на Сита, измерва пропастта, която разделя пълното притежание от вечната раздяла. Но чувствайки, че висшата любов е висше отречение, той полага освобождаваща ръка на челото на бялата жена, благославя я и казва:
- Сбогом! Бъди свободна и не ме забравяй!
Жената веднага изчезва като лунен призрак. Младата Зора издига вълшебната си пръчка над старата гора.

Царят отново е старец. Порой от сълзи оросява бялата му брада и от дъното на горите един тъжен глас вика: „Рама! Рама!"
Но Дева Нахуша, сияещият от светлина Дух, извиква:
- Ела с мене!
И Божественият Дух отнася Рама на една планина на север от Химават.
След този сън, който сочи края на неговата мисия, Рама събира царете н пратениците на народите и им казва:
- Не искам предлаганата ми от вас върховна власт. Запазете короните си и опазете моя закон. Моята задача е изпълнена. Аз се оттеглям завинаги с посветените си братя на една от планините на Арияна-Веджа. Оттам ще бдя над вас. А вие бдете над божествения огън! Ако той угасне, отново ще се появя пред вас като страшен съдник и отмъстител!

След това той се оттегля с учениците си в планината Албори, между Балх и Бамиан, в едно убежище, познато само на посветените. Там той поучава учениците си й им разкрива онова, което знае за тайните на земята и на великото същество. Учениците разнасят надалеч в Египет и дори в Окситания свещения огън, символа на божественото единство на нещата, и рогата на овена, емблемата на арийската религия. Тия рогове стават знаци на посвещаването, а после на духовната и на царската власт . Отдалеч Рама продължава да бди над народите си и над милата си бяла раса. Последните години от живота си той посвещава на календара на арийте. На него ние дължим зодиакалните знаци - странна книга, написана със звезди, с небесни йероглифи в бездънната и безгранична небесна твърд.
Рама определя дванайсетте знака на зодиака и им придава тройствен смисъл. Първият засяга влиянието на слънцето през дванайсетте месеца на годината, вторият се отнася до неговата собствена история, третият показва тайните средства, с които той си бе послужил, за да постигне целта си. Ето защо тези знаци, взети в обратен ред, стават по-късно тайни емблеми на посвещаването в степен . Той заповядва на учениците си да крият смъртта му и да продължават делото му, като увековечават братството си. Векове на ред народите вярват, че Рама, носещ тиарата с овнешки рогове, продължава да живее на свещената си планина. Във ведийската епоха Великият Прадед става Йима — съдия на мъртвите, Хермес за индийците.

ВЕДИЙСКАТА РЕЛИГИЯ
С организаторския си гений Великият Посветен на ариите създава в Централна Азия - в Иран - един народ, едно общество, един разцвет на живота, които блясват навсякъде. Първите арии разпростират колониите си в Азия и в Европа и носят със себе си нравите, религията и боговете си. От всички колонии клонът на индоариите най-много се приближава до първите арии.
Свещените книги на индийците, Ведите, имат за нас тройна стойност, Най-напред те ни водят към огнището на древната и чиста арийска религия, чиито блестящи лъчи са ведийските химни. На второ място, те ни дават ключа към Индия. Накрая, показват първото кристализиране на основополагащите идеи на езотеричното учение и на всички арийски религии .
Нека се ограничим с един кратък преглед и на съдържанието, и на същността на ведийската религия.

Няма нищо по-просто и по-велико от тази религия, в която дълбокият натурализъм се смесва с висшия спиритуализъм. Преди изгрева на слънцето един мъж, глава на семейство, стои прав пред олтар, съграден от пръст, където гори огън, запален само от две дръвчета. Тук главата на семейството е едновременно баща, жрец и цар на жертвоприношението. Когато зората се разбулва, казва един ведийски поет, „като жена, която излиза от банята и която е изтъкала хубаво платно", главата на семейството произнася молитва, призив към Ушас (Зората), към Савитри (Слънцето), към асурите (духове на живота). Майката и синът наливат прекипял сок от асклепия (противоотровно растение), наричан сома, в огъня на Агни, бога на огъня. И издигащият се, пламък отнася към невидимите богове пречистената молитва, която излиза от устата на патриарха и от сърцето на семейството.
Душевното състояние на ведийския поет е еднакво отдалечено както от гръцката чувственост (говорим за популярните религии в Гърция, а не за учението на гръцките посветени), която си представя космическите богове с хубави човешки тела, така и от юдейския монотеизъм, който се покланя пред един безформен и вездесъщ Вечен Бог. За ведийския поет природата прилича на прозрачно було, зад което се движат неведоми и божествени сили. Тези сили призовава той, тях той обожава, тях олицетворява, но без да се заблуждава от своите метафори. За него Савитри е слънце като Вивасват, творческата сила на живота, която оживотворява и дава сила на слънчевата система. Индра, божественият воин, който обикаля небето, седнал в позлатената си колесница, хвърля гръмотевици, разпуква облаците и олицетворява силата на самото това слънце в живота на атмосферата, във „великата прозрачност па въздуха". Когато призовават Варуна (гръцкия Уран), бога на безкрайното и светло небе, което обгръща всичко, ведийските поети се изкачват още по-високо. Ако Индра представлява деятелният и воюващ живот на небето, то Варуна е неговото съзерцателно величие. С нищо не може да бъде сравнен той по великолепието, с което го описват химните на ведийските поети. Слънцето е неговото око, небето - неговото облекло, бурята - дъхът му. Той е поставил небето и земята върху неразрушима основа и той е, който ги държи отделени. Той е направил всичко и всичко крепи и съдържа. Нищо не би могло могло да посегне върху сътвореното от Варуна. Никой не прониква в не го, но той знае всичко и вижда всичко, което е и което ще бъде. От върховете на небето, където пребивава в дворец с хиляди врати, той различава следите на птиците във въздуха и дирите на корабите сред вълните. Оттам, от висотата на златния си престол със зелено покривало, той гледа и съди деянията на хората. Той поддържа реда във вселената и в обществото, той наказва виновния, той е милостив към покаялия се човек. И затова към него се издига безпокойният и мъчителен вик на съвестта, която страда от угризения, пред неговото лице грешникът сваля тежестта на греха си. Другаде ведийската религия строго спазва обредите, а понякога е и пределно умозрителна. С Варуна тя слиза в дълбините на съвестта и осъществява понятието за святост. Нека добавим, че тя се издига до чистото понятие за един-единствен Бог, който прониква и владее великото Всичко.
продължава

в съзнанието изплува една простичка, но чиста и общовалидна истина...
за Бог, който прониква и владее великото Всичко... обичам да чета
постингите ти, мила Татьяна... пречистващи, водещи към
необятния хоризонт на мъдростта... слънчева прегръдка
за теб...

Маги, в тези хубави книги намирам една истина, древна като света, но все още не достигнала до съзнанието ни. Все пак,хубаво е да ги препрочитаме и да откриваме всеки път нещо за нас самите.
Благодаря ти за хубавите думи, приятелко. Езикът на магията винаги избира най-прекия път до нас - кога със стара книга, кога с хубав и нежжен стих:)))
Хубави и светли празнични дни!