Блогът на tatiana :: Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.04.2015 09:00 - Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл

Автор: bven Категория: История

Прочетен: 1464 Коментари: 0 Гласове:

Седми подвиг
УКРОТЯВАНЕ НА ЕРИМАНТСКИЯ ГЛИГАН И
БИТКАТА С КЕНТАВРИТЕ

или ВЕЗНИ (23 септември - 22 октомври)

След като успешно поправил допуснатата грешка, Херакъл разбал, че ученичеството изисква да се достигне ниво на дейност, принципно не-
допускаща нараняване на съществата в света. Той възприемал проявите си вече не като войнстващ воин, а като воюваща за съвършенство душа,
готова да действа до саможертва. Във Везни можем да кажем образно,че личността сменя оръжията на своята дейност. Уравновесяването на воинското и милосърдието, на женското и мъжкото начала са процеси, даващи възможност за духовно развитие, само ако са овладени трайно,
ако са станали вътрешно убеждение на душата и личността – на цялото същество. Затова Небето (Учителят) му поставило нова задача, с която
да провери степента на уравновесеност и умението да отсъжда справедливо. Тази велика идея по-късно ще стане „Не съди!”, но сега процесът все още се отработва на ниво на Подвижния кръст, затова не можем да ис-
каме повече от полагането на основите за такова отношение към света. Учителят призовал героя и му казал:
- Иди, сине мой, и укроти дивия глиган, разоряващ земите на хората.Страх и ужас е сковал душите им.
И Херакъл застанал пред седмата врата на изпитанията. Той влязъл в своето седмо превъплъщение и получил за целта енергията на седмото съзвездие - Везни. При него дошъл великият тракийски бог Аполон и му подал
съвсем нов лък и пълен колчан със златни стрели. След като благодарил на бога за подаръка, Херакъл казал:
- Няма да взема лъка със себе си, защото се страхувам да не убия, да не отнема живот. Оръжието може да ме подведе и пак да извърша
същата грешка. Аполон го погледнал, оставил лъка при нозете му и без да каже нещо, се върнал на небето.
Поел героят на път и дълго обикалял по планините и равнините, за да открие еримантския глиган. Един ден, докато си почивал от дългото
скитане, при него дошъл кентавърът Фол, с когото се заговорили. Увлекли се в разговор. Фол предложил на Херакъл да отвори една бъчва с много
добро отлежало вино, която носел със себе си, за да се подкрепи героят. Херакъл приел и те започнали да се черпят с виното. То било много ароматно и приятно на вкус. Внезапно пред тях изскочили група ядосани кентаври. Те се нахвърлили върху приятелите с викове, че виното не е тяхно, а е дар от Дионис за всички кентаври. Завързала се битка. Херакъл разбрал, че е подведен от Фол, но вече било късно да се търси истината. Наложило се отново да употреби здравината на своята дъбова тояга.
В сражението Фол паднал убит. Самият Херакъл убил няколко кентаври и подгонил останалите, които се скрили при Хирон, най-мъдрият от
всички кентаври. Хирон бил стар приятел на героя и се опитал да го спре, но Херакъл, разярен от смъртта на Фол, започнал да ги обстрелва със
стрели. Без да иска обаче, уцелил Хирон. Смъртта му била неизбежна, затова Хирон доброволно слязъл в Ада, за да не изпита дългата и тежка
агония на смъртта. Отрезвен от случилото се, Херакъл забягнал в планината и дълго не се показвал пред хората. Той тръгнал към снежните планини на север, търсейки следите на свирепия глиган. Една нощ достигнал до място, което
смразявало с излъчващия се от него студ. С усета си на воин и ловец той разбрал, че глиганът се крие там. Замислил се Херакъл, как да надхитри
звяра. Изкопал дълбока яма, замаскирал я и се скрил в храстите. Подгонен от глада, глиганът излязъл от леговището си и тръгнал да търси храна.
Уверен, че е на безопасно място, той непредпазливо стъпил над рова и се озовал на дъното на ямата. Херакъл веднага скочил вътре и го хванал в
смъртоносна хватка. Животното се съпротивлявало, но скоро усетило, че човекът е по-силен и се укротило. Херакъл го вързал с въже и глиганът послушно тръгнал пред него, изпълнявайки всичките му нареждания.

Всички хора приветствали героя и го хвалели за храбростта, а на глигана се присмивали. Повторила се почти същата картина, както при
укротяването на Немейския лъв, но сега хората се подигравали открито на живия глиган, който покорно вървял до героя. От дивата му свирепост
нямало и следа. Скоро Херакъл застанал пред своя Учител.
- Задачата е изпълнена, - казал Учителят, – ти спечели битката, като приложи ум и търпение да изчакаш действието на противника, а не да нападаш и убиваш. Сам видя какви са последствията от виното и сражението с кентаврите. С Кентавъра обаче ще се срещнеш още
веднъж, за да схванеш напълно същността му. Деветият дом ще ти даде тази среща. Осъзнай новото убийство – кентаврите бяха твои приятели, но умряха в една ненужна битка. Помисли, сине мой, върху този факт.