Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2017 08:00 - нетленна българска красота
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 1786 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус « Лейбгвардейският полк – портрети Ескадрон, след мен! » Райна Княгиня – историческа личност и майка на четирима офицери

image„А паша я пита, пита и разпитва
Райна Поп Гьоргьова:
– кой уши байряка, кой му тури знака –
„Смърт или свобода“?
– Аз ще да ти кажа, – Райна отговаря
на пашата, –
Аз уших байряка, аз му турих знака –
„Смърт или свобода“
(народна песен)
 

„Един завет“  рядко ще пише за жени. Но за тази ще направи изключение. На 29.07 се навършват 90 г. от смъртта на Райна Княгиня – забележителна личност, както със собствената си съдба, така и с четиримата си сина,  офицери, които след участие във всички войни и много ордени за храброст биват съсипани от комунистическия режим.
Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 – 1917), по мъж Дипчева,  е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня.
Родена е в Панагюрище в семейство на свещеник от именития Футеков род. Проявава голям интерес към учението и след килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в Железник. След това се завръща в Панагюрище и става учителка. На 20г. е, когато Бенковски я кани на заседание на комитета и възлага да ушие главното знаме на въстанието. 

           image

imageПри обявяването на въстанието, войводата я покачва на бял кон и заедно със знамето тя язди начело на въстаниците, а цялото население я замеря с цветя. При потушаването на бунта баща й е убит пред очите й.  Младата учителка е хваната от турците и е разкарвана с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца и камъни по главната улица на Пловдив. Прекарва месеци по турските затвори и е спасена полумъртва, след намесата на чуждите дипломати.

                       image
Здравето й е сериозно увредено. След като е освободена, Найден Геров я изпраща в Русия, където учи за акушерка. Там, като членка на Дамския благотворителен комитет, приема 32 панагюрски сирачета, които получават образование. След освобождението работи като учителка в девическата гимназия в Търново. Жени се за брациговския революционер, тогава вече панагюрския кмет Васил Дипчев и когато той става народен представител, се преместват в София.

image  Райна ражда 5 момчета. Едното умира малко. След смъртта на мъжа си  работи като акушерка. Умира през 1917 г.  Съдбата на потомците й е показателна за съдбата на българското офицерство. И още повече за отношението на българските комунисти към България и патриотизма. Спомнете си тази история следващият път, когато  агент Гоце и доносниците заговорят за родолюбие…

image
Първият син – генерал Иван Дипчев (1885 – 1954) – Завършва Военното училище с 25-и випуск, а след време и Генералщабната академия с отличен успех. Участва в трите войни за национално обединение. Като млад офицер особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. За доказан героизъм на бойното поле е награден с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в единствен по рода си дуел с турски офицер вместо масово сражение, за да не гинат войниците. Вече като генерал, става началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г. След 09.09.1944г. къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица е отчуждена. Генерал Дипчев прекарва години по концлагери и затвори. През 1954 г. комунистите го изправят пред съд за измислени престъпления отпреди 30 години. Осъден е на смърт, след това присъдата е променена на доживотен затвор. Умира в концлагера в Ловеч. Гробът му не се знае.

Вторият син – Георги Дипчев (1889 – 1950), завършва военоморско училище, става машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и през Балканската война участва в потопяването на турския кръстосвач „Хамидие“, после се заселва в Бургас, става учител и основава техническото училище. Умира няколко години след края на Втората световна война.

Третият син Владимир Дипчев се ражда през 1891 г. По примера на по-големите си братя постъпва във Военното училище, което завършва с 31-ви випуск. Проявява мъжество при атаката и превземането на Одринската крепост на 13 май 1913 г. Участва също в Междусъюзническата и Първата световна война. Завръща се от фронта като герой с три ордена за храброст. Напуска рано войската.  През 30-те години е директор на кинематографията. След 9 септември Владимир изчезва безследно на 10 октомври 1944 г., на път за работа. Смята се за разстрелян без съд и присъда.. И на този син на легендарната Райна Княгиня гробът не се знае. Синът му Христо, също офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването – досието върви по петите му.

Четвъртият син – полк. Асен Дипчев (1894 – 1964) Първата световна война го заварва като ученик в гимназията, но той напуска училището и заминава на фронта като доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Един от първите, които влизат в крепостта, пеейки песента „О, Добруджански край“ е редник Асен Дипчев, за което е награден с орден за храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във Военното училище. Завършва го по ускорен курс и отново заминава на фронта. Участва в боевете при Дойранското езеро и пробива на Добро поле през септември 1918 г. След 9 септември 1944 г. Асен Дипчев дълги години лежи по лагерите. Умира през 1964 г. в Бургас. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Синът му Йордан Дипчев завършва ВНВУ с 68-ми випуск – последния „царски„.

Малко известен факт е, че за терк въстаниците са взели знамето на Карлово - то е също с българския лъв и надпис "Свобода или смърт". 
Славата на учителката като изкусна бродирачка достигнала до Георги Бенковски. Когато я извикал на тайното събрание и й наредил да извезе знамето, Райна навела глава: "Не съм питала татко". "Ще те затворя тук и ако не го ушиеш, ще те убия", заплашил я воеводата и развил пред нея бохчата с плата и шевиците.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа "Свобода или смърт" в долния край има и две букви - "П" и "О" (за "Панагюрски окръг"). На 22 април знамето тържествено е осветено и през дните на Панагюрската република гордо се вее на голямата врата на Хаджилуковата къща – Правителст- вената. На 22 април - деня на освещаването му - Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето: "На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковре- менна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете "Ура!" и "Да живее!" нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта."
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена - копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
 На Българската княгиня пратеникът на английския вестник “Дейли нюз”, Я. Макгахан, посвещава един от вълнуващите си репортажи за Априлското въстание, озаглавен “Панагюрище: .......Със знаме всичко е възможно” с дата 10 август 1876г.

ОРИГИНАЛЕН ТЕКСТ на песента за Райна Попгеоргиева

Айде провикна се
турски апаша
от Панагюрище:
“Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
Смърт или свобода?
Нито я колете,
нито я бесете,
Жива ми я доведете.
Аз да я питам,
питам и разпитвам
Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
Смърт или свобода?

Айде провикна се Райна Попгеоргиева от Панагюрище:
“Щете ме колете, щете ме бесете
Аз съм Райна Попгеоргиева.
Аз уших байрака, аз му турих знака:
"Смърт или свобода".
Аз съм Райна Попгеоргиева.”
/Още на: https://textove.com/nikolay-slaveev-rayna-popgeorgieva-teksт/

по данни от нет-а




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
25.12.2017 13:24
Не знаех, че тримата синове на Райна Княгиня са ликвидирани от кому онанистите!

Ще запомня това и благодаря за инфото!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14873465
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава