Ръкописът на Войнич     „Ръкописът на Войнич“ (Voynich manuscript) е най-загадъчната езотерична ръкописна книга в света. Написана е в неизвестно време от неизвестен автор на неизвестен език с употребата на неизвестна азбука. За последните 100 години всички опити текстът да се разшифрова и датира са безуспешни.   Ръкописът се превръща в Свещен Граал на криптографията. Манускриптът може да се окаже една от най-фаталните книги на земята. За да разберем стойността на книгата и потенциално опасното й съдържание, трябва да направим един преглед назад във времето, за да видим какво точно са открили учените.   Днес това единствено по рода си творение се съхранява в библиотеката за редки книги и ръкописи Бейнеке на Иейлския университет (САЩ) под каталожен номер MS 408. Оценява се за 160 000 долара. Ръкописът не се дава в ръцете на никого: желаещите да опитат силите си по разшифровката му могат да изтеглят фотокопие с високо качество от сайта на университета (Книгата е достъпна за свободно изтегляне в PDF формат. В Internet Archive е предложена и в допълнителни формати за различни четящи устройства като Kindle и др.). Линк за директно сваляне: ТУК.    „Ръкописът на Войнич“ според най-новите изследвания е на 700-800 години (от края на XIII в. или от XIV в.). Книгата е с размер 22,5x16 см, подвързана с висококачествена кожа и съдържа 262 страници пергамент. Написана е с гъше перо с пет цвята мастила, а страниците са изпълнени с текст на непозната азбука и с цветни илюстрации в богати тонове. Структурата на ръкописа е с ясно обособени раздели (биологичен, ботанически, астрономия и др.) и създава впечатлението на фармакопея или на трактат по обща средновековна или дори древна медицина. Неподатливостта на съдържанието на разшифровка, своеобразната триизмерност на буквите в текста и фикционалността на илюстрациите (фантастични растения и човешки тела) водят множество изследователи до заключението, че ръкописът е мистификация.   Книгата е наречена така на името на първия й съвременен собственик – американския книго-търговец от полски произход Уилфрид Войнич (съпругът на авторката на романа „Стършел“ Естел Войнич). Той купил книгата през 1912 г. от библиотеката на един йезуитски колеж в Северна Италия. Известно е, че през 1580 г. собственик на шифрования манускрипт с многобройни цветни илюстрации става тогавашният германски император Рудолф II. Продава му го известният английски астролог и географ Джон Дий (доктор, математик и астролог в двора на кралица Елизабет I, известен с най-голямата си библиотека през XVI век. Д-р Дий, заедно с Едуард Кели, личния му scrier (помощник-медиум, използващ за извикване на духове кристална топка или друг отразяващ предмет), вероятно я продават на император Рудолф II (1552-1612). Важно е, че д-р Дий е бил един от собствениците и преводач на оцелял екземпляр на опасната книга „Некрономикон“. От тук излиза, че баба Лизи – кралицата е информирана за подобна литература!), заинтересован по същото време от възможността свободно да напусне Прага и да се прибере в Англия. Подозират д-р Дий, че сам е съчинил изкуствена азбука и с нея е написал тайнствения „Ръкопис на Войнич“.   Тази версия за произхода на манускрипта се поддържа от проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека. Според нея неразчетената книга на Войнич е своеобразен амулет не само защото в нея има много концентрични кръгове и илюстрации, предполагащи ритуали, а и защото за нейния собственик тя е била именно амулет и връзка с висшите сили. А и има повод за това – изглежда, че авторът на мистификацията е д-р Джон Дий, а съдържанието е перифраза на „Книга на Енох“, т.е. описват се виденията на Енох.   Професорът по философия от Пенсилванския университет Ромен Нюболд предполага, че автор на книгата е францисканският монах и естествоизпитател Роджър Бейкън като „най-великия учен на всички времена“. Което означава, че ръкописът би трябвало да е от XIII в. Изследването на Нюболд, оставено без внимание от колегите му, е публикувано през 1928 г. под заглавието „Шифърът на Роджър Бейкън“.   Най-новата хипотеза за създател на манускрипта води към Италия. За автор е подозиран архитектът от XV в. Антонио Аверлино Филарете, построил замъка на Сфорца, болницата Хоспедале Маджоре и автор на книгата за перфектния град Libro Arquitectonico. Тази теза развива изследователят Франко да Мосто в документалния филм „В сянката на светлината: Содом и Гомор“ (Сюжетът е базиран на публикуваната през 2006 г. книга „Проклятието на Войнич" на Ник Пелинг („The Curse of the Voynich", Nick Pelling)). Тъй като Филарете се опитва да се махне от Италия, като същевременно изнесе тайните си за производство на венецианско стъкло (чиито розети са разпознати в „Ръкописът на Войнич“), авторите на филма внушават вероятността да е сключил сделка с дявола, за да успее да го направи.   Неразчетената книга „Ръкописът на Войнич“ е била притежание и е изследвана и от Атанасиус Кирхер (1602-1680) – немски учен и йезуит от Римската колегия (Collegio Romano), наричан „универсален гений“ („universal genius“), „магистър на сто изкуства“ („master of a hundred arts“), „последния човек на Ренесанса“, по ерудиция сравняван с Леонардо да Винчи. Той е автор на научни трудове и изобретения – 34 издадени тома in-folio по математика, астрономия, музика, акустика, медицина, езикознание, археология, сред които „Mundus Subterraneus" (с информация за изчезналата Атлантида), изобретил теоретично киното („магическия фенер", прототипа на проекционния апарат) и дори първия „компютър". Археологическата му колекция става основа за първия в Рим природонаучен музей, наречен на негово име – „Museum Kircherianum". Прави опити да разчете йероглифите и публикува Коптски (етиопски) речник. През 1660 г. продава ексклузивните права за издаване и преиздаване на повечето от книгите си на амстердамския издател Йохан Вайсберг.   По темата за притежателите на книгата внимание заслужават две непопулярни хипотези. Възможно е през XVI в. собственик на ръкописа да не е бил Джон Дий, а Робърт Флъд (английски лекар, физик, алхимик, автор на научни трактати за връзката между природните науки и теософския мистицизъм. Във философията е привърженик на гностичните, неоплатоничните и кабалистичните теории. В медицината е последовател на Парацелз. Трудовете му повлияват на розенкройцерите), който е най-известният ученик на д-р Дий. Още по-вероятно е книгата да е била притежание на Никола Фламел (ок. 1330-1418), книжар и нотариус при Парижкия университет. Историческа мистерия е фактът откъде изведнъж се е сдобил с огромно богатство. Сам Фламел е твърдял, че през 1357 г. купува тайнствена пергаментова книга на неразбираема древна писменост – книгата на „Авраам Евреина“, с гравирана подвързия, красиви символни илюстрации и съдържаща формулата на Философския камък.   Но по-важният въпрос от темата за притежателите е какво е съдържанието на книгата. Според най-добрите криптоаналитици на ХХ в. синтаксисът на изреченията е твърде сложен, за да бъде измислица, и това е действително смислен текст, а не случаен набор от букви.   В началото за приблизителната дата на поява на „Ръкописа на Войнич“ се води 1609 г. По-късно особеностите на мастилата и материята (нещо средно между хартия, пергамент и велен) отнасят възрастта на манускрипта към XVI в. Първият радиовъглероден анализ показва, че възрастта на ръкописа е почти 600 години. В края на 2009 г. на две места едновременно – в университета в Аризона (САЩ) и в Изследователския институт в Чикаго, е проведен анализ на пергамента и всички пет вида мастила, използвани при написването на ръкописа. Оказва се, че са на една възраст и са изготвени в периода 1404-1438 г. Веднага след това настоящият собственик на книгата – Иелският университет, обявява началото на нова програма за нейната разшифровка. Но през 2011 г. физици от Университета в Аризона използват метода на радиовъглеродното датиране и уточняват рождението на документа – създаден е през XIV в. Така че не може да е написан от Роджър Бейкън, живял през XIII в., нито от Антонио Филарете през XV в., нито от Джон Дий през XVI в. По-вероятно е да е записан точно по времето на „безсмъртния“ алхимик от „Хари Потър“ – Никола Фламел (1330-1418).   Най-важното от новите открития беше поднесено на юбилейната конференция в Италия „Voynich 100 Conference“ (11 май 2012, Villa Mondragone) (Двата доклада на английски език: Wolfgang Lechner „A contribution to the interpretation of the drawings" и Johannes Albus „The manuscript"s last page – a recipe". Виж и документалните филми: „The Voynich Code. The world"s most mysterious manus^^" (сериал „ORF Universum Documentaries", сезон 1, епизод 53, Австрия, 2010); „De l"ombre a la lumiиre: Sodome et Gomorrhe" (National Geographic Channel in France, 14.05.2012) – в серията е разгърнат и сюжет върху декодирането на „Ръкописът на Войнич", базиран на публикуваната през 2006 г. книга „Проклятието на Войнич" на Ник Пелинг („The Curse of the Voynich", Nick Pelling)). Първата новина дойде с доклада „Приносът към интерпретацията на рисунките“. Авторът разделя ръкописа на секции и се концентрира върху секцията „астрономия, космология“ Започвайки с идеята за намиране на някакво съобщение, впоследствие идентифицирано със „Sky Nebra Disk“ (Небесният диск от Небра) от 1700 г. пр.н.е., резултатът от анализа е наистина изненадващ. Както вече споменах, този диск (бронзова книга) е също с неизвестни произход и функция, но е възможно да се окаже основополагащ за цивилизацията на земята. Втората новина дойде от доклада „Последната страница на ръкописа – рецепта“. Това откритие ни отвежда не просто към споменатия най-сигурен притежател на „Ръкописът на Войнич“ – алхимика Никола Фламел, а и към съдържанието. Текстът най-вероятно е точен алгоритъм за производството на Философския камък – елексира на безсмъртието (за повече информация може да прочетете и още книгата "Посвещение в древната страна на боговете: 12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм") . Максимално пълно ръководство с описани до най-малкия детайл етапи и процедури в отглеждането, събирането и смесването на ингредиентите в рецептата за безсмъртие. копие от https://spectator-bg.blogspot.com/2014/08/blog-post.html