Много хора ще си спомнят аромата на Емшан - трева, ще отсекат трепетликово дърво, ще издялат острието, което трябва да се издяла, ще извършат, каквото има да се извърши. После ще принесат своите дарове на онзи, който отвори очите и отпуши ушите им, ще отправят пълен с доверие взор и ще изрекат:

"Зарадвай се на нашите подаръци, предай нашите молби на Тангра - нека Тангра ги изпълни, нека с радост се изпълнят сърцата ни."

Неразбралите ще се подиграват, ще се присмиват, ще гледат с надута глупава надменност, но озарените от сиянието на Тангра ще отвърнат: "О, вие имате право, вие сте извънредно осведомени! Вие постоянно се информирате, постоянно пиете вода от мътния извор на вашето незнание!" Невежите пак нищо няма да разберат. Смъртта им ще се крие в сянката на високомерно неразбиране. И само един от тях ще се размисли и ще изрече: "Животът премина в търсене на нашето собствено "Аз". Но ние все не успяваме да го намерим. Там, където би трябвало да се намира то, от дълго време се е настанил някой друг". Мъдрият размисъл ще му донесе пощада. Той ще излезе от редиците на сганта и ще тръгне да търси себе си. Той вече ще е научил: орган, който не се използва - закърнява; разум, който не се развива - подивява. Трябва ли да настояваме хората да бъдат хора, когато те толкова много искат да се превърнат в зверове?

Съвременните земни властници нямат вяра, нямат даже идеология, нямат светоглед и разбиране. Те разчитат на парите, на лъжата и насилието, на измамата и принудата, на подлостта и коварството. Днешните властници са плебеи и няма в душите им нищо благородно и възвишено. Те не искат и не могат да предложат на народите нищо друго, освен заблуди и глад. Те даряват единствено с мизерия гласувалите за тях. Те отровиха самото човешко съществуване, ограбиха, каквото имаше за грабене, омърсиха чистото, до което успяха да се доберат. Властниците не можаха да проумеят, че само водачът на свободни личности може да се нарече Владетел. Властващият над обезправени роби е робовладелец, та макар именно робите да са го избрали за свои властник. Властниците не съумяха да се превърнат във Владетели.

Служителите на различните църкви последваха примера - призваните да бъдат духовни пастири, претендиращите да са изразители на Божествената Воля вече не мислят за друго, освен за изгодата и печалбата. Те отрекоха правото ни на живот. Ние нямаме друга възможност, освен да ги отречем от себе си. Безвластието на всевластните се съдържа в тяхната невъзможност да внесат и най-малката промяна във Вселенските закони. Но Тенгрианите познават Небесната воля, и тя, Волята ще ги постави на царския Престол! Днес ги гонят, преследват ги, овластените впрегнаха всичките си налични сили против Тенгрианите, но кога ударите на врага са плашили истинския воин на Тангра?

И Тенгрианите преминаха в атака!


Българска жена-воин. Дали от такива жени-воини не е тръгнала легендата за амазонките? Рисунката е направена по действителни археологически находки.
Титла: Относно: Завръщането на Тангра
Публикувано от: Eltimir в Септември 29, 2008, 08:51:47 am
Светлите магове явиха видение за края на лишения от справедливост път. Човекът видя своята родна планета в бъдещето. Видя своя далечен потомък, който чакаше утрото, а то все не настъпваше. Просто нямаше ден, истински ден нямаше. Никога. Нощта се заменяше от здрач, който траеше дълго, дори прекалено дълго, а после настъпваше нощ. Видя, който се съгласи да види. Повечето предпочетоха да пребивават в безпросветна слепота. Как може да им се помогне, когато те отхвърлиха всяка помощ?

Идат времена по-трудни и по-страшни от всичко, което човекът познава или си мисли, че познава. Идат дни на разложение и смърт. Идат дни на възкресение и нов живот. Иде денят, когато непожелалият да стане Бог ще се обърне към малцината оцелели. Вятърът ще разнесе из всички посоки думите му:

"Беше тъмно, вие дочакахте Утрото! Гледайки Слънцето - пейте!"

Човеците чуха завърналия се маг и запяха!

Избраници на великото Продължение, открийте на народа изречената повеля: сеч и разруха, изтребление и безпощадност. Надменните бяха призовани да си представят, а сега им предстои да преживеят как шпората на Конника разкъсва пакта на техните победи, завета на свободите им. Бе извикано на висок глас, та всички да чуят. За да няма после оправдания. И шпората им откриха чия ще е - на Оня, който днес припомня старото си Име. Присъдата над приелите духа на робството е прочетена. Не всички умират, но всички се променят. Едни в тление, други в нетленност. Нищо Досегашно не бива да пречи на Предстоящото. Когато Нацията умре, а расата е още беззащитно пеленаче - вие и подвластните на вас ще разрушите съграденото. Не го ли сторите - то без ничия намеса ще се самопремахне. Следствието ще загине заедно с породилата го причина, но ще погребе под развалините и едва зараждащото се Ново.

Скършени са яките клони, повалено е могъщото стъбло, само в корена трепти живот. Отстранете разложеното, за да съхраните здравото. Разчистете място за младия кълн. Убийте обречените, скрийте невинните. Иначе безумната клокочеща омраза ще помете всички. Ето, сега във ваши ръце се намира животът на световете, за вас работят милионите години. Получихте Власт, боили! Разпоредете се както е заповядано!

Бъдете бранители на неродените!

Отхвърлихте твърдението, че сте сами в една безразлична Вселена. Повярвахте в един свят на множество обитаемости. Вашата Вяра им вдъхна плът, те станаха действителност. Бъдете готови за среща с новата Действителност!

***


Отново български “амазонки”. Коя друга вяра може да се похвали, че мъжът приема жената равна на себе си? “Ние всички сме деца на Тангра”!

Титла: Относно: Завръщането на Тангра
Публикувано от: Eltimir в Септември 29, 2008, 08:53:32 am
Също и Тенгрианските молитви – и те са уникални, неподражаеми, нямащи равни на себе си. Тук няма унижение, а гордост и вяра. Тук няма молба, а зов.

***

МОЛИТВА-АЛГИС ПРИ ПЛАНИНСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ КЪМ ТАНГРА

Заради живота, за да не се прекрати! Заради жилището, за да не се разруши! По стар обичай ние навеждаме своите глави и двете си рамене. Да достигне всичко до Белия Творец, Великия Бог. О, Тангра! Според обичая, започнат от старците, ние се обръщаме към теб, о, богата бреза със сребърна кора и златни листа. Без да прережем нито едно коренче те изкопахме от черната земя и те донесохме на върха на бялата скала, ние те изкопахме и със своята глава и с двете си рамене ти се кланяме и ти се покоряваме. Да се чуе това от другата страна на Ясното Небе. Да се чуе от всички бели богове-творци. Сгъни десния си крак, чернобузо бяло агне, три пъти обикаляйки бялата бреза със златни листа, ние принасяме жертва, изваждайки нейните вътрешности. Според обичая, започнат от старците, ние се обръщаме към теб, о, богата бреза със сребърна кора и златни листа. Да стигне нашата жертва до великите богове. О, Тангра! Заради жилищата на Твоя народ! Заради тревата, която расте на черната земя. Заради тревата, от която пасе добитъка. О, Тангра! За да не духат на земята ветрове. За да не ни постига бедствие. За да расте трева на черната земя. За да се спуска от Небесния Цар черен дъжд. Зовем Те! Да се чуят нашите думи на деветте небеса. Да чуят всичко деветте творци, обитаващи над деветте небеса. О, Тангра! За да я има неумиращата сила. За да я има преливащата пълнота. Искаме ние по обичая, започнат от великите. Да чуят всичко великите богове! За да имаме ние бели глави и да имат зъби жребците. По обичая, започнат от старците, ние принесохме жертва на белите богове, изваждайки нейните вътрешности под бялата бреза със златни листа. Под синьото небе, на коравата черна земя, до основите на Царя – Небе ние принасяме жертва на великите богове, за не престават да живеят черноглавите, от Бога създадени червеи. Нека нашата жертва да достигне! О, Тангра! Прославлена Умай, Тридесетоглава Огън – Майка, Сваряваща всичко сурово, изпепеляваща всичко нечисто, спусни се, обкръжи ни, бъди ни Баща, спусни се, покрий ни и ни бъди Майка. Измила мърсотията ни в езерна вода, Отрязала пъпа ни с бяла треска, Пиеща вода от езерото, Имаща стан на Сурун-планина, С гребеновидни коси Май-ене. Сред 40 девици чиста Май-ене. Сред 30 девици с най-чиста уста Май-ене. Спуснала се от белия Улген. Спуснала се по дъгата, подобно на месец. Спуснала се от синия Улген. Спуснала се по дъгата, подобно на слънце. Спуснала се, опираща се на жертвения чатал. Спуснала се, държейки златен лък. Имаща гребеновидна глава, Май-ене. Не плаши децата. В тясната си пазва ги положи. В тясната си пола ги хвани. С дясната си гръд ги нахрани. Под дясната си мишница ги положи. Лошо око не им показвай. От зло желание ги пази. Ако отстрани дойде зъл дух, то златния лък държи. Което дойде от злия дух, Стрела зареди. Дошлия зъл дух не допускай. Нищо лошо не допускай. Всичко с доброта ръководи. Охранявай поникването на ечемика. Корените укрепвай. Алгис Ерлик. Свиреп дух, улавящ със своята въдица хората. Ти обичаш да събаряш напълнената чаша, Твоето лице е черно като сажди, Твоите коси са усукани, Твоят ръст е грамаден, Ти вървиш по своя страшен път само при лунна светлина; никой не може да издържи на Твоята ръка, най-силният не може да прегъне Твоя крак, Твоите очи пораждат сянка над света, Твоите зъби стърчат като вили, с Твоите кости може да се щави кожа. Ти всичко виждаш, Ти всичко знаеш!… Алгис Улген. О, Велики баща, Улген! Ти имаш на своята тайнствена шапка лента с Три различни цвята. Към Твоя престол водят три стълбища, Ти, Улген си създал конете за езда, Ти си създал много добитък, Ти си създал жената с дълги коси, Ти си напълнил Земята с мир, Ти си я върнал от бездната, откъдето никога не долита стрела, не долита нито един звук; Ти си утвърдил Земята на безопасно място. Ти си създал прекрасната душа на човека. Велики Баща, украсен с тайнствена шапка с три ленти, Ние се надяваме на Теб, жертваме земните страсти, с Ум се възвисяваме.

***


УМАЙ БИЙКЕ



На нартите синове – на Тангра синове.

На нартите синове – безстрашни чиготи.

На нартите синове – деца на Вълчицата.

А Умай бийке е дъщеря на Тангра.

Повече от всички те почитат Умай бийке.

А Умай бийке е дивната прелест.

Тя – в образа на бяла кошута.

Нейният бяг е като полет на звезда.

Нейните рога са като месечина.

Нейните очи са като Утринна звезда.

Триногата дивна Умай.

Трирогата бяла кошута Умай.

***

В съвременния живот, когато около нас има толкова мракобесие, религиозен фанатизъм и просто неграмотност, много важно е да не губим нашия пословичен здрав смисъл. В търсенето на защита, в търсенето на отпор срещу геноцида, жизнено важно е да се обърнем към корените на Българското. Само когато знаем откъде сме тръгнали и през какво сме преминали, само тогава ще знаем накъде вървим. Само когато приемем в сърцата и душите си Българския Бог, само тогава и той ще бъде с нас, със Своя народ. С народа на Тангра. 


Ангел Грънчаров - Елтимир

Богът Първоизточник, Създателят на всичко видимо и невидимо, е само Един и всичко останало във всичките Вселени е подчинено на Неговият Божи Промисъл!
Иначе има много Божества като българския Тангра, но тяхната воля може да се осъществи само, ако съвпада с Божият Промисъл на Първоизточника - Създател!
Само ако нашият народ следва Пътя на Божията Любов, Мъдрост и Истина, като твори и утвърждава Духовни добродетели, вместо да вдига революции, ще се спаси от тежките последици, до които го е докарала неговата войнстваща, хитра и алчна бездуховност!
Хубав ден в Светлина и Истина, Бвен!

Народ, лъган и мамен в наивността си , знае и взима правилното решение. В навечерието сме на друго съдбоносно събитие за България - Съединението!
Поздрави!