Блогът на tatiana :: ЛАО Д З Ъ от рода БОЯН

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.03.2021 09:00 - ЛАО Д З Ъ от рода БОЯН

Автор: bven Категория: История

Прочетен: 1676 Коментари: 2 Гласове:

Спас Мавров

ДАОИЗМЪТ

ДАО, разглеждано като философия на естественото вътрешно
и неповлияно от нищо състояние на отношение към света и
явленията в него, е принципно грешно и елементарно. Затова не са
виновни само китайските интерпретатори на Дао, а и лекомислени
хора като Алън Уотс. Ярък пример за това са следствията от
неговите “непринудени интерпретации” на дълбоката духовна
философия на Лао Дзъ.

Източните интерпретатори имат своята “вътрешна цел” –
да разкажат без да разкриват и да обяснят без да изяснят. Най-
точно бихме могли да кажем: те разказват докосвайки се до..., без
да обясняват как! Принципно погледнато отношението на изследователите
към текста е толкова едностранно, че Дао от филисофия става
едно цялостно и безкомпромисно не така..., не както..., въобще
всичко става около, защото е невъзможно да се каже То е! А
това обяснява само едно – не обяснявай необяснимото. Почти
като Кузма Прутков: „Никой не може да обясни необяснимото!” И
все пак хора като А. Уотс го обясняват. Той дори го иронизира,
естетизира непринудено и находчиво, говори за Дао – нещо, за
което сам казва, че не може да се говори. Следствията са от типа
на битниците – аутсайдери впримчени в нечия външно невидима,
но съществуваща идея и цел.

Лао Дзъ от рода Боян е бил идейно закърмен с Тангризма,
бил е последовател на философията на Учението на българския бог
Танг-РА. И този факт поставя нещата на мястото им, понеже вече
ни са известни тайните на Българската колобърска традиция. От
позиция на отражението Дао става нещо друго, нещо наистина
разбираемо и възможно за асимилация от ума и сърцето на човека.
Предстои ни да разгледаме именно този велик завет на Танг-РА към
неговите колобри: Бъди отражението на света!

Най-общо казано, емблематично, това означава: Ако си Ян,
отрази в себе си Ин, ако си Ин – отрази Ян. Ин осмисля Себе си чрез Ян,
а Ян извършва същото чрез Ин. Единството в образ и отражение
е есенцията на Дао като философия. Но… това е единството на
Поднебесната – само на нея.

В космически план Дао изразява отношението на Обективния
свят към Субективния или както ги нарича Лао дзъ Ли Боян
– Небесната и Поднебесната. Небесният свят в Тангризма се
разглежда като Обективен, а проявеният свят – Поднебесният,
като Субективен. Това особено силно важи за Човека, който, като
субект на проявения свят трябва да овладее съществуването
си в незримата част на Равновесието между тези два свята на
вселената, запазвайки неприкосвеността на съзнанието си.

Всичко, което разгледах в алхимичните тълкувания като знание
и методи за реализирането му, чрез придобитото в практиката
познание, представлява Дао хармонизация, при която алхимичните
процеси се реализират като мутации след осъществяването на тази
хармоничност. В Учението на Богомилите се нарича Равновесие –
дуалността на битието. Понеже знаем вече, че НЕ – битието и
БИ – тието са страни на всеобщата вселенна пропорционалност
и развитие, можем спокойно да преценим, че: преминаването
от НЕбитие към БИтие е най-базовият, кардинален и необясним
момент от Равновесието, което не е по силите на човешкия ум
да анализира и разбере. Определянето му като Равновесие от
богомилите е най-точното етикиране на това дуално състояние
на енерго-материалния свят на вселената.

За прегледност и яснота ще дам онези етапи от развитието
на НЕбитието и БИтието, които настъпват, реализират се, като
ново развитие след циклите на равновесието между тях. Може би
така ще стане по-разбираемо това знание:

1. Дао в Квантовата реалност: когато кварковият свят
преминава чрез своите форми в квантов – на елементарните
частици (формите на кварковия свят също имат своите вътрешни
Равновесни процеси, преди да се систематизират и обособят като
други – различни от предишните им състояния).

2. Дао в Атомния свят. Този процес е много специфичен,
защото се полагат основите за проявяването на Химиосферата
и се свежда до възможността атомната структура да прояви
активност, което означава, че тя е била в „не активност” преди
това си състояние. Атомът, като производна на квантовия
свят, представлява ядро и електрони, които обикалят около него.
Ядрото, тази квантова реалност в химическия свят наричам Джу
1 – състояние на протоните и неутроните, което не се променя
в живота на химиосферата. Енергията на сцеплението е такава,
че разделянето му поражда разпад на ядрото. Електронната
обвивка на ядрото наричам Джу 2, което определя качествата на
атома и възможността му да си взаимодейства с други атоми –
химическата му активност.

Процесът става по-разбираем, ако използваме химическото
понятие Валентност – тогава, когато дадена атомна структура
придобива възможността да освобождава от себе си или да приема
в себе си електрон. В приказката „Снежанка и седемте Джуджета”,
този момент на Равновесието е кодиран от танца на двете
джуджета – Чевръстко и Добродушко. И то на няколко нива.
Първото от тях е когато Едно джудже и Друго джудже,
могат да изградят вътрешно (видово) равновесие – Чевръстко
се качва върху раменете на Добродушко и двамата правят Едно
цяло. В този момент те са олицетворение на съединението като
химически обект, но дават информация на посветените колобри
и за процесите на равновесието в атомната структура на
съединенията. Това е Дао в Химиосферата.

Второто ниво е, когато разгледаме двете джуджета като
физически същества, като обекти на физическия свят, тоест
като олицетворение на БИ-полярността на вселената – Закона за
Дуалността, който важи и за структурата на химическия свят –
атомите и молекулите.

Трето ниво е Дао в Клетъчния свят. Ниво, в което двете
джуджета (едно върху друго) танцуват с обекта на половия
приоритет на материалния свят – жената, Снежанка. Това е
Дао в Биоса. Тримата олицетворяват принципа на проявата на
Химиосферата в Биологичните форми, които са детерминирани
като полове: мъжко и женско. Двете джуджета илюстрират
Едното (общото, мъжкото), което танцува със другото Едно
(единичното, женското – Снежанка) и така Равновесието на
Химическия свят с Биологичния е пълно, цялостно и в хармония,
илюстрирана от танца.
Това Трето ниво на Равновесие в Живота се проявява реално,
когато Снежанка (едното, частното) се съединява със своята
противоположна половинка (общото, принца) и двамата заедно
правят Едно плюс Едно, което ще се реализира в Особеното
– бъдещето бебе. Половият акт, съединението, е символ на
Равновесието между Небесното и Земното, които в Тангризма
наричаме Принц и Принцеса, а Лао Дзъ Ли Боян – Поднебесното и
Небесното. В българската символна система на сакралните понятия
Бебе е началото на синхронизиран процес, който завършва в Баба –
мъдрия родоначалник. Състоянието на единен, но и детерминиран
процес, при който се изграждат последователните хармонични
процеси на живота в Поднебесната.

Дао е хармонията между Небесната и Поднебесната – отдолу –
нагоре, тоест опитът съ-твореното да осъзнае съ-творяващото
(като безличностно качество на вселената, а не като бог или каквото
и да е друго съ-щество). Което е невъзможно… въпреки, че става.

Или: в Дао състояние е този, който има съзнание едновеременно
за Формата (целостта) и за Съдържанието (детайлите ) –
интергралното съзнание, а такова… няма, невъзможно е. Лао Дзъ
знае, че е невъзможно да се опише нуклеотидното състояние
на 64те комбинации (кодоните), на квантово и атомно ниво,
защото изследователят работи с ограничените възможности на
молекулния и клетъчен свят – химиосферата – поднебесната не
цялост, не-пълнота. Изразяването му чрез отрицание не е само
опит, а единствената възможност да се изкаже хармонията Дао
чрез нейната противоположност – описанието. Всяко описание
е всъщност отрицание на описваното като регистрация за
съзнанието ни. Дао е утвърждение, а всяко от описанията му –
отрицание.
Една от съществените грешки, които допускат всички тълкуватели
на Лао-дзъ е твърдението, че съзнанието на което
и да е същество, където и да се намира то във вселената, схваща
света така, като го схваща и човекът. И тук се намира основният
ключ в текстовете на Лао дзъ по отношение на възможността
да се възприема нашия свят като каноничен за вселената. Нашето
отношение към света е нашата рефлексия за него чрез нас. Лао
дзъ определено схваща невъзможността да се систематизира
Света и да се идентифицира представата ни с Вселената – с
цялата Небесна. Ако поднебесната(светът) е познаваема, макар
и илюзорно, то небесната (невидимата), не може да се осъзнае,
защото Поднебесната е нейна съставна част, но в Дао хармонични
отношения с нея, с Цялото. Светът не е това, което регистрират
нашите сетива. Светът е това, което ние осъзнаваме според
представите си, а не според рефлексията – информацията на
сетивата ни. Нашите сетива и нашите представи са различни неща.
В информацията от сетивата се съдържа и Небесната, а оценките
на мозъка ни (ума) са само представи, породени от смесицата
между предишни представи и сегашни оценки на информацията
Фатална грешка (особено силна при Алън Уотс) е да се смята, че
светът, съставен от йерархични нива, е качествено възприет
от съзнанието на всички същества живеещи в него. Алхимичното
състояние на Дао хармонията е комплекс от 64 възможни стъпки,
идеи или отношения на нашата нуклеотидна взаимосвързаност,
но… тя не е задължителна за другите същества от вселената. И
това е част от невъзможността да се опише Дао-то. Затова ТО
се гадае в И дзин или се отвоюва в Шаха./продължава/

Нагоре