Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03 07:44 - Телериг
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 600 Коментари: 2 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 


Тъмни облаци цял ден закриваха Слънцето и му не позволяваха да надникне над българските земи.
А силният поглед на Кан Телериг сякаш минаваше през тях и се взираше направо в небесното светило.
Що диреше там?
Може би отговор на многото въпроси що мъчеха България в момента и не му даваха и миг покой.
Или диреше място дето да се скрие, да изчезне - да смени земно царство с небесно?
Бледнееха тъмните облаци в сравнение с туй що бе надвиснало над България - от предателства бе тя раздирана и от нападения изтощена. А ведно с душата й страдаше и тази на Кана - сякаш една душа беше, а не две.
Пред очите му бяха и Винех, и Телец, и Умор... Все от продажна ръка паднали.
Той бе Дуло - но щеше ли да устои кръвта на отровата от измама и коварство.
Мечът на Мо-Тун бе в ръката му, но не изваден - почиваше кротко в ножницата и криеше тайната на древен господар. На този владетел, комуто пет века по-рано се кланяше цяла Азия.
Стискаше меча, сякаш вече забравил за Слънцето - сякаш ако го извадеше с неземна сила щеше да съсече невидимия враг. Видението се върна там отдето бе дошло – тази, на която бе дал сърцето си влезна и прекъсна Канския унес.
Красивата Алма потърси погледа му, но не намери тревога там дето очакваше.
На место нея й се откри свят на дълбок мир и топлота, на спокойствие изтъкано от звезди.
- Ювиги... - промълви тя и думите и потънаха в дълбините на тайното единство.
Но не знаеше Алма една друга тайна.
Не бе разбрала, че вчера в ранни зори Кана бе проводил човек до Цариград.
Императорът се вече беше приготвил за заслужена почивка, когато съветника поиска да го види.
Не търпяло отлагане.
Дали не се беше предоверил на този човек, дали не му беше дал премного права?
Кой във Византия - определя тия неща - търпяло или нетърпяло отлагане?
Константин Копроним сбърчи вежди и го пусна.
Онзи връхлетя - зачервен и развълнуван.
Същият, който бе по-студен и от ледените късове що разправят, че имало далеко на север.
- О Слънценосни...пристигна човек от България...било важно и добро за Византия - задъхваше се съветникът.
Императорските вежди зеха поза на почуда - що става тука?
- Аз отначало не исках да го пускам, но онзи рече - не търпи чакане, Кан Ювиги Телериг, Владетелят на българите праща вест, че се кланя на Императора, че има нужда от него и моли за помощ.
Почудата вече се усещаше безсилна да задоволи състоянието на Копронима.
- Що думаш съветнико - да не си опитал от онуй руйно вино, с което моята трапеза ви гощава?
- Във величието на Византия кълна се Слънценосни, там на север става нещо и усещам го - нашия час настъпи. Дойде време да сломим непобедимите. Някаква сила и увереност се излъчваха от тоя човек, каквато Императорът не бе забелязал преди,
- Да го пуснат! - рече Константин Копроним.
И той влезе.
Българинът се поклони почтително, след туй се изправи и подаде свитък хартия, носещ канския печат.
Да бяга иска Канът, казваше пратеникът, и за помощ моли Императора. Да го спаси и приюти.
А Копроним като че не слушаше - ушите му други звуци долавяха - тези на измамното щастие.
Да му открие, молеше той, първенците български, тия - верните на Византия - та да може с тяхна помощ да избяга Телерига. Да дойде тука - в Империята, спасение за себе си да дири.
Милост от Константин Копронима да проси. Вече и не виждаше Императорът - очите му гладно кълвяха плодовете на лесна победа и погледът му бе станал кървав.
Защото помнеше Копронима - всичко помнеше.
Девет пъти се бе опитвал да покори този страшен народ, девет пъти бе нападал България.
Пред очите му бе как с близо три хиляди кораба бе наближил Анхиало и как страшна буря, отникъде дошла, бе потопила и издавила войската му.
И ужас сковаваше душата му.
Онзи същия ужас, макар и много по-слаб, който го накара позорно да върне двете хиляди кораба стигнали бреговете на Варна при едно от другите нападения.
Едничка радост и утеха му беше оня мил на душата му спомен - когато с хитрост бе избил в Тракия дванадесет хиляди български воини. Бе ги убил без да докоснат оръжието си.
И изведнъж се засмя. Със смях мръсен, като на оня, що се радва на чуждата болка.
Дълго бе страдал той и се бе чувствал безсилен като лисица обградена от много кучета.
Докато не пристигна човек.
Докато не пристигна човек от България, който донесе благата вест - че Телериг
бяга във Византия, че идат дните на императорско щастие и безгранична слава
Омаята така бе пропила Копроним, че той дори се и не замисли.
Слънцето се показа плахо, сякаш се пазеше нещо да го не измами в тези земи - във владенията на Империята наречена Византия.
В туй време конник напускаше Цариград.
Той бе гърбом към Слънцето и носеше имена - имената на тези що бяха сторили най-страшното.
Бяха предали своята Родина.
А лисицата бе доволна - храбростта на лъва тя не можеше да проумее, но бе сигурна че я е надвила.
Ювиги Кан Телериг стоеше с меч в ръка - меча на Мо-Тун. Но тоз път ножницата я нямаше.
Наместо нея тъмна кръв обагряше острието и навяваше спомени за много битки.
Но това беше само спомен - тази кръв беше на ония първенци и техните родове, които бяха отсекли собствените си корени и които бяха наричани с прозвището предател.
Такъв бе старият хуноро-български закон и никой Кан го не пристъпваше - заличи изменника и неговото семе, убий него и целия му род.
Защото, знаеше Канът -няма нищо по важно от Род и Родина.
Дълбоко в душата му Духа Български повеляваше - България трябва да я има! И ще я има - тежко и горко на тези които искат да я предадат. Те ще се окичат с позора навеки и по ниско ще слязат дори от ония, които хората наричат поробители.
Канът се оттегли.
А мечът бе в ножницата.
Защото храбростта бе оставила лисицата сама да измами себе си.
Сп.Мавров


Тагове:   Византия,   измама,   телериг,


Гласувай:
12
0



1. barin - Здравей, Татяна. Телериг е един ...
28.03 22:23
Здравей, Татяна. Телериг е един средно успешен владетел, който има заслуги България да се оттърве от византийските протежета и влияние. Жалко, че само три години след този хитър ход се налага да бяга точно във Византия.
Поздрави!
цитирай
2. bven - barin, в живота често става и така.
28.03 22:29
Затова Петър Дънов винаги е говорел за неутралитет на нашата страна.
Никой не се е вслушал в съвета!
Лека нощ!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 12041535
Постинги: 2520
Коментари: 13009
Гласове: 35454
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава