ПЪРВА ЧАСТ

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.

Георги Сава Раковски

Рожденото име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, но е известен и като Георги Раковски. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчева. Дядо му Съби Попович е известен търговец на кожи и поддържа оживени връзки с румънските градове. Чорбаджи Стойко Попович е авторитетен терзия, водач на местните еснафи. Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Раковски. Майката на Раковски, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си.

Баба Тонка и Георги Раковски

В периода 1828-1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуваща по това време чумна епидемия В края на 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в елитното гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

В тази публикация ще изложа част от книгата на Георги Раковски издадена през 1865 в Букурещ в печатницата на Стефан Расидеск. Произведение, с което всеки уважаващ себе си българин трябва да е запознат. Ще го интерпретирам на съвременен български и ще обобщавам написаното.

По това направление, тоест под водителството на сравнителните научни езикови сравнения и проверки, ние се заехме да опишем – Основните начала за Българските най-стари известия отхвърлящи настрана скитските и татарските ями, в които тъй не милостиво са ни хвърляли и стари и нови писатели, които са писали за нас, без да познават езика ни, народните ни от древността съхранени обреди и обичаи, старото ни народно вероизповедание на местата по които живеем от памтивека и прочие и прочие. Не по-малко отхвърляме и неоснователните твърдения, които са имали всички почти до сега учени, че мястото на първото появяване и разсадника на първите преселения на славянското днес назовано племе (тоест преди не се е назовавало така) било уж от север на юг, а именно от руските пустини, по които са ни “пращали” историците неуморно; а не от юго-изток към северо-запад, както действително е и било първото най-старо преселение.

Не че не признаваме от познатите някои последни преселения от север, но че искаме да докажем необоримо че ние сме първите и най-стари жители в Европа и най-чистите потомци на АРИЙЦИТЕ, където се намира и обитава и до днес Българския род; и че тези последните преселения са били все пак от наши единородни (с един и същи произход) Българи, които са биле разселени към Индия и Вавилонските страни, където са се задържали много време, и после от познатата им от древни времена родина се върнали в Европа, не изведнъж, но на няколко пъти (етапа) и се смесили със своите единородни братя; и не са били татарски пълчища (орди), както са искали да ги представят различните историци, повлечени от византийските пристрастни и невежи (незапознати) хронисти или които са го правили умишлено имащи си своя собствена цел!

Татарските някои си орди са прониквали на Балканския полуостров, но това се е случило твърде късно и когато вече Български царства са съществували и името българи е било добре познато в Европа. А и тия Татари и до днес са си Татари останали.
Всеки здравомислещ човек може да разсъди, че тия най-стари преселения, от Индия в Европа, не е възможно да станат така скоро, нито изведнъж, но е трябвало да минат векове за техните изпълнения; нито пък са могли всички те да минат по едно и също направление и през едно и също място; защото някои си направления и места, а именно мало-азийските и Босфора, са били заети от по-първите преселения и поради, която причина са ставали и боеве помежду им, независимо че са биле с общ произход (единоплеменни).

Полагаме себе си за свято и необоримо начало: Племената в преселенията си (към новите земи от Балканите) носят със себе си описанието на земята, от която първо произлизат, своето вероизповедание и прилагат този порядък и устройство на новите места по които се заселват, полагайки, казваме, това свято и необоримо начало, започваме кратките си изследвания за сега от тая гледна точка за българското най-старо битие.

1. Какви местни названия са съхранили Българите в днешните си обиталища, пренесени от старите им обиталища в Индия.
2. Какви останки от индийското старо вероизповедание се открива в днешните български народни празници, обреди и обичаи, баения и освещаване (очищения) с води, песни, приказки и пословици, поклонения в някои пещерни светилища както и самите имена, богове и прочие.
3. Какви спомени е съхранил самия народ за преселението си от Индия.
4. Сравнение на българския език със санскрит и зандски (кимерийски) и живи доказателства на еднозначни свойства, които само българския език, от всички други европейски езици, и до сега все още е съхранил.
5. Името Българин какво означава и как е съхранено под това значение още от началните им преселения (завръщания) в Европа.
6. Повествователни известия три века преди Христа в народните песни, които се пеят още и до днес, в България, от народа.
7.   Разяснение на Волжското преселение и на мечтаемите за татарски орди Аспарухови и Кубратови военни отделения.
8.   Кои са причините, които са опазили при Българите и до сега още тези толкова древни останки.
9.   Дали са имали българите писменост и книги преди кръщението в Преславския двор, и какви доказателства имаме за това.
10.   Разбор върху мненията, които са имали досегашните множество писатели:
    1.   Че българите били от татарския род и поколение;
    2.   А други автори, че славяните и германците са от потомците на скитите, които (Скити) не били от татарския род и прочие.
11.   Народната Българска цивилизация, съхранена в тях, която ги отличава от другите народи и остатъци от старите изкуства, занаятчийства и художествени практики съхранени до днес в народа, които говорят сочейки за едно отдалечено от днешните времена образование (познание).

В встъплението си към изданието от 1865 г. отпечатано в Букурещ , Раковски и съработниците му се заемат с задачата да сглобят и систематизират в сборник неопровержими доказателства, че:

1. Българите са преките и най-чисти потомци на Арийците.
2. Българите са родоначалници на бялата раса.
3. Най-древното отечество на българите, от където те се се разселвали през хилядолетията по света са При-черноморския ареал и в частност Балканите.
4. Да опровергае че пра-родината на индоевропейските народи е Индия, като всъщност доказва, че това е територията на стара Европа. В Индия те пристигат именно от Балканите вероятно поради огромен катаклизъм (потоп) и хилядолетия след това потомците им се завръщат смесвайки се с местни свои родственици.
5. Така наречения “плодороден полумесец” и ранната Шумерска и по късните произлезли от нея държави наречени от Раковски с общото название “Вавилонски страни” Не са люлка на цивилизацията, както до сега се е считало а също древна българска цивилизация инициирала създаването на Шумер и Вавилон. Тя стигнала там по вероятно същите причини каквито са принудили и разселвания към Индия, където е създадена Бактрия (Балхара – днешен Иран и Афганистан) и държава със същото име заемаща северна Индия.
6. Че Българите нямат нищо общо с татарите.
7. Че така ДНЕС наречените славяни (които в античността не са имали това име), не са дошли от север към Балканите, а обратното.